Чавдар Найденов Обяви Бил Гейтс миналата седмица, че в рамките на 2 години ще се оттегли от активна дейност. И тутакси се разляха едни сиропени реки: той бил гениален визионер, извършил най-голямата революция в полето на индустриалната електроника и т.н., и тем подобни. Което ми напомня един стар анекдот. От какво се определя ширината на двигателите на космическата совалка? От разстоянието между върховете на рогата на воловете. Защо? От него зависи разстоянието между два впрегнати в каруца вола. Което от своя страна е определяло ширината на пътищата в епохата на впрегатния превоз. То - ширината на лентите за движение по магистралите. И тъй като совалката трябва все пак да измине пътя до мястото, където ще бъде изстрелвана, тя не може да бъде по-широка от шест ленти за движение. Каква е връзката ли? Ами колкото воловете са космически пътешественици, толкова личните качества на Бил Гейтс имат принос за информатическата революция. Неговият случай често бива използван за онагледяване на детинската формула: интелектуални качества плюс пазар равно на лично преуспяване плюс обществен прогрес. Тук няма да споря дали самата формула е вярна или не. Но дали Бил Гейтс е най-подходящият пример за нея? Знае ли някой днес кой е Тим Патерсън? Както е известно, могъществото на „Майкрософт“ започва от ДОС, предшественика на „Уиндоус“. Не я е измислил Бил Гейтс. Измислил я е неизвестният сега програмист Тим Патърсън, при това я е измислил набързо, заради което апропо я е нарекъл Quick and Dirty DOS (в свободен превод - набързо скалъпена операционна система). А гениалният Бил просто я е купил от него срещу 50 хиляди долара. Тогава, през 1980 г., за IBM това е било страничен проект - 16-битов PC. Проектът обаче е имал неочакван за всички успех и това изстрелва MS-DOS до статуса на индустриален стандарт. Т.е. Бил Гейтс започва своя възход не с откритие, а с елементарна покупка, и то със съмнителна оригиналност. Вярно, оттам нататък почти не купува, просто заимства. По-точно налага свои имитативни версии на вече утвърдени програмни пакети. „Уърд“ е имитация на „Уърдпърфект“, самият „Уиндоус“ като многозадачна среда с графически интерфейс съществува 5 години по-рано в „Макинтош“ на „Епъл“, браузърът Internet Explorer копира Netscape Navigator и Mozilla, а за копирането и натрапването на Media Player „Майкрософт“ направо си беше осъден от Европейския съд за солена сума. И – което е характерно - в резултат на тези елегантни действия Бил Гейтс все се оказва на бял кон, а противниците му в ъгъла. В началото на 90-те години набираше сила интернет революцията. Какво правеше тогава „Майкрософт“? Отричаше я и залагаше на доразвитие на примитивните BBS връзки. По същото време младата компания „Нетскейп“ създаде първия хитов браузър Navigator, който постигна небивал успех, а авторите му станаха мултимилионери. Бил Гейтс моментално усети опасността да бъде изместен. Войната на браузърите И какво направи? Започна така наречената война на браузърите. „Майкрософт“ купи от Spyglass един браузър, адаптира го и под името Internet Explorer го пусна безплатно на пазара. Същевременно браузърът вървеше в комплект с операционната система, т.е., който отказваше браузъра или включваше Navigator, не можеше да има и „Уиндоус“. Министерството на правосъдието на САЩ определи това като „хищническа тактика” и „злоупотреба с монополно положение”. Съдебният процес срещу „Макрософт“ се проточи с години, междувременно „Нетскейп“ се принуди безплатно да раздава своя браузър, фалира и бе продаден. Т.е. тук и не мирише на пазарен успех на иновации, а монопол, който имитира или изтласква от пазара иновативните и по-качествени продукти на конкурентите. Как става това? Благодарение на така наречения мрежов ефект Робърт Меткалф, основателят на Ethernet, формулира закономерността, че ценността на някои стоки и услуги е толкова по-голяма, колкото повече са потребителите им. Например един-единствен притежател на телефон няма никаква полза от него, двама вече имат, а когато станат милион, тя скача хилядократно. С тази зависимост се обяснява, да речем, експлозията на интернет и точно на нея дължи успеха си „Майкрософт“. Защото, дори да си купите по-хубав телефон, ако той не се свързва с останалите, ценността му ще е нулева. А още след първия успех на MS програмистите започнаха да пишат приложения, които вървят под DOS, тъй като така максимално увеличаваха потенциалните си потребители. Потребителите на свой ред избираха именно MS-DOS, защото по този начин получаваха максимален избор между приложения, а не защото беше най-добра. Отмъщават на „гениалния визионер” с вицове Аналогичен пример - клавиатурата. Сред подредбите на латиница доминира QWERTY, наречена така по първите 6 знака на горния ред. Тя се слави като една от най-неудобните, тъй като най-често набираните букви са разположени по периферията й. Рационално подредената още през 1930-те години Dvorak не успява да пробие поради същата подкрепяща обратна връзка, както при сегашните мрежи – машинописците усвояват преобладаващата система, за да увеличат броя на машините, на които могат да пишат, а производителите правят машини , които ще имат най-много потребители. Разликата обаче между МS и QWERTY е, че никой не е приватизирал буквите и никой не иска лицензионна такса за сглобяване на думи от тях, докато „Майкрософт“ прави тъкмо това. В отговор хиляди хора развиват безплатно алтернативната операционна система с открит сорс код (програмен текст), наречена „Линукс“. И отмъщават на „гениалния визионер” с вицове. Например: Бил Гейтс умрял. Свети Петър му предложил да избира между рая (облачета, цветенца, ангелчета) и ада (кръчми, мацки, купони). Бил, разбира се, избрал кръчмите. И цопнал право в един врящ казан. Провикнал се към Свети Петър – защо така, ти какво обещаваше?! Отговорът гласял – ами това беше демоверсията! Сгряваща сърцето перспектива. Уви, прекалено несигурна.