Над 45% е сривът в строителния бранш

Моника Стоянова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.


45,1% е спадът в общата продукция на фирмите от строителния сектор през първото тримесечие на тази година, когато е била малко над 2 млрд. лв. в сравнение с последните 3 месеца на 2009 г. - 3,7 млрд. лв. За същия период строителството на сгради у нас е с 44,8% по-малко, а спадът в инженерното строителство - с 45,4 на сто, показват предварителни данни на НСИ, цитирани в анализ от Камарата на строителите в България.
Спадът в общата строителна продукция в първите три месеца на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. е 12,7%. За това време сградното строителство е намаляло с 35,8 на сто и ако в началото на миналата година е било над 1,695 млрд. лв., то в началото на 2010 г. е 1,088 млрд. лв. Сривът в рамките на година не е толкова сериозен, благодарение на ръста, който се наблюдава в инженерното строителство – 45,8 на сто.
„За разлика от миналата година, когато строителният сектор се сви много бързо и спадът в продукцията беше голям, тази година очакваме намалението да забави темпове“, коментира изпълнителният директор на строителната камара Иван Бойков. Той обясни, че през 2009 г. около 600-700 строителни компании не са подновили регистрациите си в строителната камара. За тази година Бойков очаква броят им да достигне около 1000.
През първите три месеца на 2010 година местните администрации са издали разрешителни за строеж на 987 жилищни сгради в цялата страна с над 2700 жилища в тях. Това е с 26,5% по-малко в сравнение с предходното тримесечие и с 32,9 на сто намаление сравнено с началото на 2009 г. Данните на камарата сочат, че най-много разрешения за строеж на нови жилищни сгради са дадени в София – 135, а след това в Бургас – 126, Пловдив – 92. Най-много се очаква да започнат да се изграждат в Бургас, Пловдив, Благоевград, София и Варна.
С 1,7% повече сгради са били построени през миналата година – 2975 сравнение с 2009 г., когато са били 2926. 5,4% е ръстът през 2009 г. спрямо 2009 г. в новопостроените жилища за същия период.
По думите на Бойков секторът продължава да е в тежко състояние и фирмите в момента разчитат много на проектите, които се финансират по линия на европейските фондове. „Сериозен проблем са и задълженията, които държавата има към бизнеса. Това още повече натоварва междуфирмената задлъжнялост“, обясни Бойков.
За тази година прогнозите са, че строителната продукция ще бъде около 11,3 млрд. лв., докато през 2009 г. е била 13,3 млрд. лв., а през 2008 г. над 21,5 млрд. лв
Над 324 млн. лв. трябва да плати държавата на бизнеса, но до момента чрез Българската банка за развитие са платени малко над 17 млн. лв. „Ако всички проекти, за които сега се провеждат търгове, стартират в началото на следващата година, може евентуално да се усети някакво раздвижване в сектора“, прогнозира още Бойков.

И тази година ще бъде тежка за бизнеса

„2010 г. определено ще бъде също тежка и трудна за строителния сектор, както и 2009 г. Кризата все още е факт, а кога ще излезем от нея, е въпрос с повишена трудност, но всички очакваме 2011 г. да донесе нови възможности и връщане на част от инвестициите“, коментира пред „Класа“ Калин Пешов, изпълнителен директор на "Главболгарстрой". Той допълни, че фирмите в бранша разчитат на големите инфраструктурни проекти, по които вече се работи , или предстои да започнат в края на тази година или началото на следващата като автомагистрала „Тракия“. Компаниите разчитат и на малките общински поръчки и проектите с европейско финансиране. По думите му всички строителни компании са се пренасочили натам, където в момента има пари. Най-сериозно е положението на фирмите, които преди 2 години търсеха и получаваха големите печалби от продажби на апартаменти.
В момента започва реализация на проекти от компании, които инвестират в разгара на кризата, когато себестойността е по-ниска. Пешов обаче е категоричен, че все още не може е да се говори за подем в сектора. „Пазарът никога няма да бъде това, което беше през 2007-2008 г. Надяваме се обаче 2011-а да бъде по-добра от сегашната“, обясни той.
„Очаквахме първите положителни сигнали за излизане от кризата да дойдат в средата на тази година. За съжаление обаче прогнозите ни не се сбъднаха. Може би сега сме в най-ниската точка на кризата, а може би още не сме стигнали дъното“, коментира Николина Бръчкова, зам. изпълнителен директор на „Галчев холдинг“. Тя оцени като положителен факта, че в момента се провеждат търгове за много проекти, които ще се реализират с европейско финансиране, защото тези пари ще дадат глътка въздух за сектора. Тя също бе категорична, че нивата в строителството отпреди 2 години няма да се върнат. „Инвеститорите вече са изключително предпазливи и внимателни. Не очаквам в сектора на високото строителство да се случат някакви чудеса. Ако се запазят сегашните нива на дейност, ще е добре“, каза още Бръчкова.
На мнение, че секторът все още не е достигнал дъното, а продължава да слиза надолу, е и Калин Балкански, управител на строителната фирма “Балкански 2000“ ООД. Той обясни, че е песимистично настроен за излизане от кризата, защото в сектора в момента няма никакви инвестиции. „Не се взимат и никакви антикризисни мерки. Няма движение и по търговете с европейско финансиране. Но те са спасителният пояс в този момент“, каза Балкански. Той допълни, че заради голямата несигурност и риск хората не искат да инвестират.
По думите му каквото е било построено преди кризата или е било завършено миналата година, сега чака да бъде продадено.

Оздравителният ефект

Кризата определено има и оздравителен ефект върху строителния сектор, защото изчисти от бранша случайно попадналите фирми, смятат представителите на бранша. „Сега е моментът, в който се вижда коя фирма е сериозна и коя не. Ако не се е случило досега, изчистването на сектора ще стане до края на годината“, коментира Калин Пешов. На същото мнение е и Николина Бръчкова, според която обаче ситуацията постепенно започва да се отразява и на по-големите компании.
„Силно се надявам браншът да се е отърсил от псевдостроителните компании и се радвам, че става“, обобщи и Калин Балкански.

Станете почитател на Класа