Да наблегнем на позитивното!

New York Times

Урааа! Банковата криза приключи! Хайде да празнуваме! Е, добре, де, може би е малко рано.
В края на краищата излезлите в четвъртък резултати от толкова одумваните стрес тестове бяха леко разочароващи. Всички знаехме, повече или по-малко, какво ще покажат резултатите – някои от големите банки ще трябва да наберат допълнителен капитал, но като цяло децата, ъъъ, имам предвид банките, са си добре. Дори преди резултатите да бъдат оповестени, финансовият министър Тим Гайтнър ни увери, че те ще бъдат „окуражителни“.
Но всъщност дали наистина ще се чувствате окуражени, зависи предимно от това кой сте – банкер или някой, който си изкарва хляба с нещо друго.

Одитът не беше строг


Няма да отделям твърде много време и внимание на дебата за качеството на самите стрес тестове, освен че ще повторя вече многократно отбелязваното от повечето наблюдатели: регулаторите нямаха достатъчно ресурс да проведат истински детайлна оценка на банковите активи и при всички случаи са позволили на банките да се пазарят относно това какво точно ще казват резултатите. Така че това не е бил строг одит.
Ако обаче твърде силно се вторачим в детайлите по процеса, рискуваме да изпуснем от поглед голямата картина. А онова, което в действителност виждаме, е решението на самия ни президент Барак Обама и неговата администрация да действат достатъчно хаотично в условията на финансова криза, за да крепят надеждата, че банките могат сами да си отвоюват обратния път към здравето.
Това е стратегия, която може и да проработи. Та нали точно сега банките дават заеми при високи лихвени проценти, като при това почти не плащат лихва върху техните собствени (правителствено гарантирани) депозити. Ако им бъде дадено достатъчно време, може отново да разцъфнат.
Но в същото време е много важно да разберем същността на стратегията и рисковете, които тя носи.
Спомнете си, че именно пазарите, а не правителството, дадоха сигнал, че банките не са достатъчно добре капитализирани. И макар пазарните индикатори за загубеното доверие в банките, подобно на лихвените проценти по банковите дългови книжа и цените на суаповете за осигуряване срещу кредитен риск на банките, да отбелязаха лек спад в последните седмици, те все още са на нива, които бихме сметнали за невъобразими преди кризата.
В резултат има доста големи шансове финансовата система да не успее да се върне към нормалното си функциониране, докато най-важните играчи не се закрепят в малко по-добра финансова форма от сегашната. Въпреки това администрацията на Обама реши да не предприема никакви драматични действия за рекапитализация на банките.
Може ли икономиката да се възстанови дори при слаби банки? Може би. Банките няма да увеличават кредитите в скоро време, а правителствено защитените кредитори се намесиха за попълване на дупките. Федералният резерв увеличи кредитирането с $1,2 трлн. през изминалата година; Fannie Mae и Freddie Mac се превърнаха в основния източник на ипотечно финансиране. Така че вероятно можем да позволим на икономиката да ремонтира банките, вместо да залагаме на обратната стратегия.

Период на слабост

И все пак остават доста неща, които може да се объркат.
Никак не е ясно дали кредитът от Фед, Fannie и Freddie може изцяло да замести функциониращата банкова система. Ако не успее, стратегията на хаотичното действие ще се окаже рецепта за продължителен период на висока безработица и слаб растеж в японски стил.
Всъщност един многогодишен период на икономическа слабост изглежда твърде вероятен независимо от стратегията. Икономиката може и да не се срива с такава скорост, както преди, но ще ни е доста трудно да предвидим откъде може да дойде реалното възстановяване. И ако икономиката наистина изпадне в депресия за доста дълго време, банките ще изпаднат в много по-голяма опасност, отколкото стрес тестовете са в състояние да прогнозират (последните се ограничиха до 2 години напред).

Ези - тура

И накрая, предвид възможността за по-големи бъдещи загуби очевидното нежелание на правителството както да поеме банките под крилото си, така и да им позволи да фалират създава хазартна ситуация, в която при ези те печелят, при тура ние губим. Ако всичко мине добре, банкерите ще са големите печеливши. Ако настоящата стратегия се провали, данъкоплатците ще бъдат принудени да плащат за поредната спасителна акция.
Онова обаче, което ме притеснява най-много в политиката, не е нито едно от досега изброените. А по-скоро усещането ми, че перспективите за фундаментална финансова реформа все повече избледняват.
Някой да си спомня за Х. Роджин Коен, бележития нюйоркски адвокат, когото „Таймс“ описа като „сивия кардинал на Уолстрийт“? Той се появи за кратко в новините през март, когато според сведенията бе оттеглил кандидатурата си, след като за кратко се озовал начело на листата от възможни заместници на Гайтнър.
Е, по-рано тази седмица Коен заяви пред американската публика, че бъдещето на Уолстрийт няма да бъде много по-различно от съвсем близкото му минало. И увери: „Далеч съм от мисълта, че има нещо гнило в системата.“ Хей, ами имаше един дребен проблем – не причини ли той най-лошия глобален срив от Голямата депресия насам? Както и да е...
Това изказване е стряскащо. То предполага, че докато Федералният резерв и администрацията на Обама продължават да настояват, че са решени да затегнат финансовата регулация и да засилят надзора, хората от Уолстрийт възприемат меката им стратегия като знак, че съвсем скоро ще могат отново да се върнат към същите игри, които доскоро ги забавляваха.
Така че, както вече казах, банкерите може и да си мислят, че резултатите от стрес тестовете са „окуражителни“, но останалата част от американските граждани трябва да са изключително силно притеснени.

Станете почитател на Класа