Какво знаят за нас интернет търсачките?

Знаете ли, че всеки, който има достъп до данните от интернет търсачките, може да разбере IP адреса на браузъра ви и характеристиките на операционната ви система, както и да се порови из любимите ви сайтове? И това е най-малкото.
Силвия Симеонова Знаете ли, че всеки, който има достъп до данните от интернет търсачките, може да разбере IP адреса на браузъра ви и характеристиките на операционната ви система, както и да се порови из любимите ви сайтове? И това е най-малкото. Много работодатели следят служителите си с GPS системи, скрити камери и софтуерни продукти за наблюдение. Чрез “информационното миниране” пък корпорациите следят кога какво си купуваме, създават досиета за потребителските ни навици и ги използват, за да ни продават по-успешно продуктите си. Това не е модернизиран вариант на Оруеловата антиутопия от “1984”. Все по-често се организират международни конференции и дебати, посветени на влиянието на технологиите върху личния ни живот. Основният въпрос е възможно ли е да останем анонимни, след като търсачките, микроскопичните камери, радио чиповете и GPRS системите стават неизменна част от интимното ни пространство. Big Google?! Компании от ранга на „Гугъл“ са подложени на постоянна критика от неправителствени организации заради липсата на сигурност в начина, по който съхраняват данните за своите потребители. Международната организация за защита на личните данни „Прайвъси интернешънъл“ е наблюдавала 20-те най-големи интернет компании в продължение на 6 месеца. Изследван е начинът, по който фирмите събират информация за потребителите си и за какви цели я използват. Анализът потвърждава, че нито една компания не спазва кодекса за неприкосновеност на данните. В доклада си „Прайвъси интернешънъл“ определя интеренет гиганта “Гугъл” като “враждебен и злонамерен” заради начина, по който търгува с информацията за потребителите. Подобни са упреците и към „Майкрософт“. Електронни страници като bbc.com, eBay и last.fm са описани като “добронамерени, но се нуждаят от усъвършенстване”. В отговор на тези атаки четирите най-големи търсачки „Гугъл“, „Майкрософт“, „Яху“ и „Аск“ ще съкратят сроковете, за които ще пазят личните данни. "Хората имат правото да сърфират в мрежата, без да се опасяват, че някой може да злоупотреби с личния им живот”, признава Питър Кълън от “Майкрософт” и обещава, че ще изтриват данните след 18 месеца. Това е и срокът на „Гугъл“ за адресите на браузърите ни. “Яху” скъсяват времето на 13 месеца, а “Аск” са още по-смели - ще създадат заличител (AskEraser), чрез който директно ще трием информацията след себе си. Компаниите не обясняват обаче на кого ще предоставят данните ни, докато са в наличност.Сериозен е проблемът и с т.нар. “бисквитки” (‘cookies’). Това са текстови файлове, в които се пазят линкове към посетените от нас сайтове и много компании ги използват за маркетингови цели. За момента “бисквитките” имат годност чак до 2038 г., но от “Гугъл” обещават давността им да спадне до 2 години. “Анонимността ще повлияе положително върху ефективната работа с търсачките. Очакваме по-голям брой хора с готовност да ги използват”, добавя вицепрезидентът на ask.com Дъг Лийдс. Защо големите компании надничат в личния ни живот? Търговските вериги като “Била”, “Метро” и ЦБА знаят прекалено много за своите клиенти Корпорациите са установили партньорство с банките и големите финансови институции и от тях получават данни за притежателите на кредитни и дебитни карти. Следят ги какво, кога, от кой магазин и в какви количесва купуват и така по-лесно ги манипулират, смятат неправителствените организации за защита на личните данни. У нас тази форма на плащане обаче все още не е масово разпространена. Така, за да се снабдяват с автентична информация за покупателните ни навици, търговските вериги ни издават т.нар. клиентски карти за отстъпка. Компаниите обясняват, че се интересуват от личния ни живот единствено с цел да ни опознаят по-добре и да могат по-пълноценно да удовлетворяват желанията и потребностите ни. Да бъдем или да не бъдем... анонимни Според гуруто на маркетинга Филип Котлър тази тенденция е показателна за бъдещото развитие на бизнеса. Фирмите създават досиета на своите потребители и ги сегментират във все по-малки групи. В крайната фаза на този процес всеки човек ще представлява отделен сегмент. В отговор на негативизма на много неправителствени организации Котлър обяснява, че ползите от това таргетиране са взаимни – и за търговците, и за купувачите. Камерите за наблюдение увеличават престъпленията “Нямаше начин, разбира се, да знаеш дали те наблюдават точно в този момент... Продължаваш да живееш, като се преструваш, и от навик преструването се превръща в инстинкт. Принуден си да свикнеш с мисълта, че и най-тихата ти въздишка се подслушва, а най-слабата ти мимика се разглежда под микроскоп.” (Джордж Оруел, “1984”) Вече не само в големите градове, но и в някои села у нас се поставят камери за наблюдение на публични места. Една обикновена улична камера струва средно между 150 и 200 лв. Доводите на органите на реда са, че по този начин ще се намали броят на престъпленията. Така системите за наблюдение ще ни накарат да се чувстваме по-защитени. Едно изследване на британското правителство обаче сочи, че камерите изобщо не са довели до по-ниска престъпност. Предварително планираните нарушения на закона наистина са намалели. Но за сметка на това са се увеличили спонтанните престъпления като побои, грабежи, катастрофи, пиянски сбивания. В западноевропейските страни и САЩ през последните няколко години значително нарасна броят на обществените системи за наблюдение. Целта е да се предотвратяват потенциалните терористични заплахи. Оказва се обаче, че наблюдателните устройства багоприятстват самоубийствените атентати, тъй като камикадзетата преднамерено търсят публичност за своите действия. Доказателство за това са бомбeните атентати в лондонското метро през 2005 година. Присъствието на камерите ни изглежда нормално в ерата на риалити шоута и търсачките шпиони. “Системите за наблюдение вече са в домовете ни, благодарение на нашите РС и мобилни телефони”, коментира президентът на една от най-големите охранителни фирми в САЩ “Си И Ай мениджмънт корп”. “Представете си как всеки един от нас би започнал да цензурира поведението си, дори когато е сам със себе си, щом осъзнае, че технологиите, активирани от шефа или партньора му, са се втренчили в него по 24 часа или го подслушват”, допълва той. Докато не се промени човешката психика, никакво технологично развитие няма да е в състояние да предпази хората от престъпления. А в крайна сметка, в едно общество, в което камерите за наблюдение зорко надничат в личния ни живот, дори най-изрядните граждани, които винаги са спазвали закона, могат да бъдат заподозрени в нещо.

Станете почитател на Класа