Кризите в световната икономика се повтарят със завидна периодичност. Финансовите проблеми в една страна рано или късно се отразяват върху състоянието и на другите държави. Но да се бориш с кризата е възможно и сега. Затова е време да погледнем рецептите на 32-я президент на САЩ Франклин Рузвелт.
В края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век американската икономика се намира в дълбока, ама дълбока криза. Тези години са наречени „Великата депресия”. Няма как да не сте чували това понятие. Най-ниската точка на икономическото развитие е регистрирано през 1933 година, когато размерът на вътрешния национален продукт съставлява едва 54 % от същия преди кризата. В страната има 17 милиона безработни, като са закрити повече от 3 000 банки. Оздравяването на икономиката започва през 1933 година, когато на президентските избори побеждава демократическата партия начело с Рузвелт. Той полага серия от реформи, наречени „Новият курс” – и това сте чували, нали?
Създаден е „извънреден закон за банките”, който обезпечава банките с държавна подкрепа и позволява предотвратяването на масовото изваждане на паричните средства чрез отваряне на сметки. Това важи до временното закриване или оздравяване на банките посредством вложителите. Фактически, сметките биват замразявани, а това решава два проблема. На първо място, съкращава паричната маса в оборота, и, на второ място, предоставя възможност на банките да избегнат пълно нулиране на сметките - т.н. неизбежен банкрут.
Издаден е закон, който предписва населението да разменя злато на стойност повече от 100 долара, като били пуснати едновременно с това банкноти, необезпечени със злато. До този момент в САЩ действал т.нар. Златен стандарт, когато националната валута била обезпечена със злато и златните монети свободно се обменяли. От този момент нататък обаче златото било съсредоточено в ръцете на държавата, а частните лица изгубили всички пари, вложени в злато.
Депозитите до 10 000 долара били застраховани на 100 %, а тези от 10 000 – 50 000 долара – на 75 %, над 50 000 – на 50 %. Това повишило общественото доверие към банковата система.
През юнуари 1934 година долърът девалвира, като понижава дяла на златото до 41 %. В отговор се въвежда в оборот сребърната монета.
Отменен е сухият закон и се въвежда данък върху продажбата на алкохол. Това означавало всъщност значителни постъпление в държавната хазна от продажбата на алкохол в страната.
Бива учреден „Граждански корпус за съхраняване на ресурси”. Наедно с това е приет закон за направление на безработната младеж към усвояване на горски райони (нещо подобно на комсомолските програми в СССР). И така младите били разпределени да усвояват територии. Били създадени лагери с вместимост 250 000 души, където се предлагало безплатно хранене, подслон и 1 долар на ден. Работата протичала под наблюдението на инженери и офицери, следящи за дисциплината. Така през лагерите преминали около 3 млн. души, а икономическият ефект от тези учреждения надминал всички очаквания на Рузвелт.
Издаден е закон за възстановяване на промишлеността, който обвързвал предприемачите във всички отрасли да изработват и да се придържат към общите за отрасъла размери на производство, нивото на работна заплата, продължителността на работния ден и разпределянето на печалбата между отделните конкурентни пазари. Законът бил в сила две години и позволил спирането на фалитите на производителите и повишаване на индекса на производителността с 10 %.
По отношение на аграрната политика била въведена концепция „основна норма”, която, за да стабилизира цените, предполагала изкупуване на продукцията от държавата и финансови поощрения за износ.
Струва си да споменем и създаването на специално управление на долината на река Тенеси – TVA. Този голям регион бил в плачевно състояние. Доходът на човек от населението там бил два пъти по-нисък от средния за страната. Държавата вложила пари в строителството на каскада и били създадени няколко ВЕЦ-а върху реката, което я направило плавателна.
Били вложени средства също така в развитието на земеделието и мероприятия, свързани с обогатяване на почвата и предотвратяване на ерозията. Впоследствие доходите на населението в района рязко се повишили. В резултат на предприетите мерки, които много наподобяват социалистическо управление, към 1939 година нивото на промишлено производство в САЩ се е върнало до 90 % от преди кризата, а през 1941 година, тук вече и благодарение на военните поръчки, икономиката на САЩ окончателно се разделя с „Великата депресия”.