Нов фокус – плащаш, а отчиташ плюс. Връщането на парите в енергийния фонд, се оказва бюджетен приход

Едно постановление на Министерски съвет, с което се дават 1.6 милиарда лева на Министерство на енергетиката и едно решение на правителството, разписващо план за действие и срок в 13 точки.

Като резултат се пораждат четири парични трансфера, променя се актуалното състояние на една фирма и е налице нова бюджетна шмекерия, която прави разходът, да изглежда като приход. На практика Асен Василев вади пари за да ги превърти, но разход няма, а накрая всичко се връща като приход. Така правителството изпълнява решението на Народното събрание, с което се задължи да възстанови 1 млрд. лв. във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от миналата седмица. 

В ключов енергиен фонд зейна дупка от 1 млрд. лв.

След като Министерство на енергетиката получи 1.6 милиарда лева, то откупува от „Български енергиен холдинг“ вземания от „Топлофикация“ за 797 милиона лева. Откупува и от „Булгаргаз“ вземания от „Топлофикация“ за още 748 млн. лв. По каква цена ще се купят вземанията, зависи от оценката, която им постави независим оценител. Ако се окаже, че се купят с отбив, за бюджета това ще е приход, защото придобива актив под пазарната му цена и за по-малко от парите, които държавата на теория ще събере когато осребри вземанията си от „Топлофикация“. 

Преди това да се случи, правителството прехвърля възмездно на „Български енергиен холдинг“ свое вземане от „Булгаргаз“. Така Холдингът става кредитор на дъщерното си дружество и трябва да плати на правителството за вземането, което получава. Реално обаче, правителството се отказва да вземе пари и срещу прехвърленото вземане се напечатват нови акции на БЕХ, които се придобиват от Енергийното министерство. Прехвърлянето на вземането се оказва непарична вноска с цел увеличение на капитала. 

Еленко Божков: Асен Василев взе 1 млрд. от енергийния фонд, цената на тока може да скочи с 20%

Понеже държавата в лицето на Министерство на енергетиката отстъпва свой актив, във случая вземане на фирма, било то и държавна, това трябва да се осчетоводи като бюджетен разход. Но тъй като става дума за вдигане на капитала, се получава, че държавата не се лишава от актив, срещу нищо, за да бъде разход, а се лишава от актив вземане – срещу друг актив акции. Затова операцията минава като „под черта“ и не би трябвало да влияе като разход на бюджетния резултат по българската методика за отчитане.

Когато всичко това се изпълни, министърът на енергетиката трябва да се погрижи „Български енергиен холдинг“ да направи дарение във Фонд „Сигурност на енергийната система“ в размер на 728 млн. лв. Отделно, държавата ще си досъбере остатъчния дивидент от БЕХ за миналата година в размер на 425 милиона лева. Това са пари, които трябваше да се изтеглят още миналата година, но понеже печалбата беше счетоводна и в голяма степен липсваха парични потоци, и ликвидност, последния транш се плаща тази година. 

С други думи – държавата купува вземания за един милиард и половина от енергийните дружества. С парите, които им дава (колко ще са те, ще зависи от оценка), се осигурява ликвидност на БЕХ да даде 728 млн. лв. в енергийния фонд. И понеже фондът подлежи на консолидация към бюджета, тези 728 милиона ще са приход. Приход ще бъде и досъбрания дивидент от 425 милиона лева. В крайна сметка – от фискалния резерв през централния бюджет, излизат над милиард и половина, но те не се броят за разход. В същото време, осчетоводяването на дарението и дивидента ще докарат на бюджета общ приход от 1.15 милиарда лева. Опростеният счетоводен резултат е – едни пари ще се завъртят, но излизането им няма да е разход, а връщането им ще е приход. 

„С такива шмекерии, не е чудно, че бивши бизнес партньори на Асен Василев му имат зъб. Кой знае и там какви ги е вършил“, коментира експерт по публични финанси, според когото операцията за пореден път решава непосредствен проблем на финансовия министър, но не внася сигурност, нито в енергийната система, нито в публичните финанси. Бюджетът за пореден път се оформя от операции, които нямат общо с процесите, които протичат в икономиката и реалното състояние на публичните финанси, като следствие от икономическото развитие ще остане ясно за малцина. 

Счетоводно бюджетът ще изглежда ок до смяната на Асен Василев, макар че реално е като моста в Балтимор, който един контейнеровоз удари, а последвалото му срутване отстрани приличаше на къща от карти, която за секунди приключва. 

Единственото последствие е, че държавата ще стане основен кредитор на столичната „Топлофикация“. Вземането й за близо 1.6 милиарда, за което „Гласове“ писа още през декември, че ще бъде частно държавно, което означава, че няма да подлежи на безкомпромисно събиране, както например в случаите с „Кремиковци“. Това означава, че ако правителството не придобие внезапен стремеж към истински реформи, то ще може да крепи неефективното парно на София с десетилетия. Обратното би означавало да открие процедура по неплатежоспособност и да вземе процесите на ръчно управление, чрез назначаването на синдик. 

Тук започват въпросите:

Не е сигурно доколко операциите, няма да попаднат под ударите на европейските правила за държавна помощ. Със сигурност дарението ще се отпише от разходите на БЕХ и холдингът ще трябва да плати данък върху стойността му. 

С увеличен капитал Българският енергиен холдинг ще изглежда по-надежден за кредиторите си. В същото време ликвидността и паричните му потоци с нищо няма да се променят, след като направи дарението, изплати дивидента, който не можа да изплати още миналата година. Инвестициите, които трябва да се предприемат, и заради които държавата се съгласи да гарантира дългове на дъщерни дружества остават под условие, поне докато държавата не спре да ползва енергетиката като касичка. 

На практика наблюдаваме нов случай как държавните предприятия се използват за решаване на ликвидни проблеми в публичните финанси, точно две седмици, след като Международният валутен фонд посочи колко порочна е тази практика. С едно от най-критичните си изявления в последното десетилетие, експертите на МВФ посочиха, че тегленето на 100% от дивидентите и постоянния натиск над държавните предприятия не им позволяват да бъдат конкурентоспособни, и да увеличават конкурентоспособността си. И това не бе критика, свързан с нелекуван във времето проблем. Това си бе оценка точно за действията на Асен Василев.

Автор: Стефан Антонов