Ще си летя за България, да видя племенницата за рожденния й ден. На гейта се изсипва доста голяма глутница нацита. Единия е с татуиран среден пръст на шията. Очарователна пасмина. Чекират се, и те ще летят за София. В последствие разбирам, че са две групи, общо 67 човека. Чудя се какъв ще го дирят там.
Участници в Луковмарш със знамето на крайнодясната скандинавска организация Nordic Resistance. Снимка: Марин Мандил.
С моя късмет седалката ми се пада по средата между двама наци джентълмена – Б. и другия – с татуирани на главата СС символи и пушки. По 120 кила парчето са. Учтиви иначе, миришат на прах за пране.
Поръчаха си по три водки и се чукнаха наздраве:
– За Луков!
Явно не се познават твърде добре, но активно обменят инфо. Говорят си как ще се напият довечера, просто щели да се отрежат. Но утре трябвало да са трезви, или поне донякъде.
Говорят си колко пари е дал всеки за адвокати предния месец. Б. се смее: “Затова все сме разорени.”
Говорят си за децата.
– Колко деца имаш?
– При мен ли? Четири, иначе са 6
Б. се жалва. Купил си компютър, ама му го взели при последното претърсване и не му го върнали. Да – отговаря другия – аз затова като идват ченгетата на акция си оставям стар телефон с някаква карта, него да вземат.
Обменят информация за затвора. Единия е лежал извън Германия. После се сеща, че като млад и в Берлин е лежал. (Как се забравя такова нещо?) На Б. пък братовчед му бил в Холандия в затвора. Но първия е категоричен, че не му се лежи вече. Нямало кой да се грижи за децата иначе.
Аз особено старателно се правя, че чета книжката от Киндъла. От 03:30 сутринта съм на крак, но усещам, че няма да спя в самолета.
Темата минава през разни злободневности, камерата на мобилния телефон, колко на Б. му се пие Йегермайстер и през стига до руските нацита, как можели спокойно да си разиграват коня. Б. разказва и за познати американски нацита: “Влизат в панделата само за икономически престъпления, там няма като при нас такива работи, реч на омразата. Само при нас е това. Там и полицията не им се меси много.”
В този момент ме огрява подозрение защо е този излет към България. В Германия не можеш да ходиш по улиците, да вириш дясната ръка и да викаш “Хайл Хитлер!” В България може.
Снижаваме се.
– Ето го гетото – смее се единия – Ба, какви са грозни тия бетонни казарми.
Та това е, малко подслушани откъси от живота на две немски нацита. Довечера ще са ни на гости в София, да си отпият и да изживеят при нас ден-два свобода на изразяването.
