С какви средства точно "Еврохолд“ ще придобие ЧЕЗ е и най-голямата въпросителна в тази сделка
"Еврохолд", новият купувач на ЧЕЗ България, е с още по-скандално досие от предишния кандидат за енергоразпределителното дружество, доставящо тока на една трета от страната – "Инерком“ на Гинка Върбакова.
Проверка в регистрите показва, че дъщерно дружество на "Еврохолд“ е било отхвърлено от Гърция като инвеститор заради липса на капитали. В друга наша съседна държава пък – Румъния, отново фирма от структурата на "Еврохолд“ е била глобена за картелно споразумение на застрахователния пазар. Отделно се оказала с огромна капиталова дупка и се е наложило да премине оздравителна програма.
Че "Еврохолд“ е на път да придобие ЧЕЗ бе обявено от самия холдинг в четвъртък, вероятно не случайно – след края на работния ден. Тогава от дружеството обявиха, че са сключили договор за закупуване на българските активи на чешката компания срещу впечатляващата сума от 335 млн. евро.
Самите пари обаче щели да дойдат не само от собствени средства, но от външно финансиране, като за целта били в преговори с кредитни институции. С какви средства точно "Еврохолд“ ще придобие ЧЕЗ е и най-голямата въпросителна в тази сделка. Именно затова малко след анонса, че двете компании са в преговори за сключването на договор, Комисията за финансов надзор стартира проверка, която обаче и към настоящия момент не е приключила.
Самата сделка още не е финализирана, защото трябва да се произнесат регулаторите – освен КФН, Комисията за защита на конкуренцията и КЕВР. Именно при регулаторната проверка беше спряна опитът за покупка на ЧЕЗ от предния т.нар. "инвеститор“ - "Инерком“ със собственик Гинка Върбакова.
Справката в досегашната инвестиционна дейност на холдинга обаче показва, че финансовото състояние на „Еврохолд“ и негови дъщерни дружества е събудило сериозни съмнения в съседните ни държава. Така например
гръцката централна банка три пъти е отказала на застрахователна компания от групата
да купи гръцката "Креди Агрикол", действаща в областта на животозастраховането. Последният отказ е от 21 януари тази година. Гръцката банка безапелационно порязва дружеството на "Еврохолд“, като се мотивира с изключително тежки аргументи и изразява съмнение относно финансовата стабилност на кандидат-купувача.
Като проблем финансовият регулатор в Атина посочва това, че членовете в групата на "Еврохолд“ до голяма степен разчитат на външни заеми и на прехвърляне на акции помежду си, а не на собствен капитал. Посочва се, че тази стратегия довела до големи щети в Румъния, където кандидат-купувачът притежава застрахователна компания.
Като се имат предвид тези проблеми в Румъния се стига до извода, че кандидат-купувачът не отговаря на принципите, съществуващи в Европейския съюз, по отношение на застрахователните пазари, категорични са от гръцката банка. Ако се даде възможност на дружеството на "Еврохолд“ да влезе в Гърция, това ще доведе до необмислено нарушаване на балансите и европейските принципи на застрахователните пазари.
Тази политика на вземане на външни кредити може да предизвика сериозна заплаха за кандидат-купувача и да го направи неплатежоспособен, пише в решението си гръцката банка. Оттам посочват още, че дружеството на "Еврохолд“ не разполага с достатъчно ноу-хау и опит в областта на животозастраховането – в тази област, в която искат да навлязат в Гърция. Накрая заключението на гръцката банка гласи: кандидат-купувачът е в незадоволителна позиция по отношение осигуряването на достатъчно капитал.
Още по-драстично е положението в Румъния, въз основа на което гръцкият регулатор отказва сделката в южната ни съседка.
Двегодишно възстановяване е претърпяло румънското дружество
за застраховане на "Еврохолд“. През 2015 г. Комисията за финансов надзор в северната ни съседка решава да наложи едногодишен план за оздравяване на закъсалата компания заради огромна ликвидна дупка, но той продължава два пъти по-дълго – до 2017 г. Причините за намесата на регулатора в съседката ни е, че са констатирани "несъответствия по отношение на платежоспособността и капиталовите изисквания“.
Открити са "дупки“ в акционерния капитал на дружеството. Бордът на директорите е бил задължен да изготви план с точни разчети как ще увеличат капитала и график за уреждане на дълговете. След стриктен контрол и увеличение на капитала в размер на 125 млн. лева все пак застрахователното дружество си стъпва на краката. Но преминава през подобрения на вътрешните политики и процедури, както и смяна на одитора си.
Драмите за дъщерното дружество в Румъния обаче не приключват дотук. Тамошният регулатор за конкуренция на пазара открива смущаваща договорка на застрахователния пазар. През декември миналата година дружеството на "Еврохолд“ заедно с още осем компании бяха глобени с колосалната сума от 50 млн. евро. Причината е картелно споразумение за цената на задължителната застраховка "Гражданска отговорност“.
След разследването регулаторът е установил, че дружествата са участвали в "чувствителен обмен на информация относно увеличаване на премиите“ по застраховката. Така са ограничили конкуренцията на пазара на застраховки между октомври 2012 г. и ноември 2016 г., тъй като застрахователните компании не са установили премиите си самостоятелно. Дъщерното дружество на "Еврохолд“ е глобено с 6,35 млн. румънски леи (2,6 млн. лева), по-малко от другите застрахователни компании, защото е предоставило серия от документи и информация на разследващите картела.
Случилото се и в Румъния, и в Гърция буди основателни съмнения
доколко изобщо "Еврохолд“ би бил стабилен инвеститор на пазар, от който зависи електричеството на цяла Западна България. Още повече, че групата няма какъвто и да било опит в енергийния сектор, което се признава и от мениджмънта й. Още по-притеснително е, че и у нас опити на "Еврохолд“ за нови придобивки вече са били отхвърляни.
В периода 2015-2016 г. дъщерната компания на "Еврохолд“, занимаваща се със застраховането, е порязана от тогавашния ръководител на управление "Застрахователен надзор“ в Комисията за финансов надзор по искане да придобият "ХДИ Застраховане“. Изтъкнатата причина е, че кандидатът не разполага с достатъчно капитал за това. Един от мотивите са влошените финансови показатели, като се изтъква примерът със зейналата капиталова дупка на дъщерното дружество в Румъния, излязла наяве след стрес-тестовете, проведени в северната ни съседка.
В крайна сметка обаче дружеството успява да приключи сделката след юридически врътки. Решението на ръководителя на застрахователния надзор първоначално е публикувано на сайта на КФН, каквато е обичайната практика. С вътрешно разпореждане на комисията, обаче, това решение набързо е свалено. Формалният претекст бил, че в решението се цитирало становище от ДАНС.
Дружеството на "Еврохолд“ освен това атакува отказа на ръководителя на застрахователния надзор пред самата КФН. Комисията от своя страна обезсилва решението на собствения си член с мотива, че срокът за издаването на това решение бил изтекъл с един ден. Така отказът, който дружеството на "Еврохолд“ получава за сделката за ХДИ, се обезсилва.
ДПС: Продажбата се осъществява в тежка корупционна тишина
"Ние смятаме, че тази сделка се осъществява в тежка корупционна тишина. Продажбата на най-големия електроенергиен разпределител, от което зависи цената на тока за българските граждани и бизнеса, а също така и националната сигурност, не може да се осъществява по такъв начин“. Това заяви зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев в коментар за купувача на ЧЕЗ.
"Ние призоваваме управляващите от ГЕРБ и мъничкия им коалиционен партньор да задействат органите на държавата, които са компетентни да се произнесат по тази сделка. А именно – ДАНС и трите регулатора – КЕВР, КФН и Комисията за защита на конкуренцията. Всичко по тази сделка трябва да бъде прозрачно и тя да се осъществи в интерес на българските граждани и националната ни сигурност.
Затова ние настояваме правителството да дойде следващата седмица в парламента и да запознае народните представители с подробностите по сделката и становището на органите“, настоя още той, като посочи, че „тази сделка много съмнително се лансира и от медиите от кръга "Капитал“, като ни я представят като вече свършен факт“.
Председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов пък заяви, че все още не е запознат с резултати от започнатата преди два месеца проверка на Комисията за финансов надзор. Той посочи, че след подписване на договора между ЧЕЗ и "Еврохолд“ ще изиска от финансовия регулатор резултата от проверката.
Специален агент на ДС е миноритарен акционер
Основен собственик на "Еврохолд“ е "Старком“ на шефа на надзора Асен Христов с близо 65%. Малък дял има и регистрирано в Кипър дружество. Интерес обаче буди присъствието като миноритарен акционер на скандалния герой от прехода и агент от ДС Атанас Тилев.
Неговата компания "Дар финанс“ влиза в "Еврохолд“ през 2015 г. В това дружество участие имат компании от Лихтенщайн и Атанас Тилев. Това сочат данни от Търговския регистър, пише "Пик“. Тилев е банкерът на фалиралите през втората половина на 90-те години на ХХ век Българската земеделска банка и Добруджанска банка.
Обявен е за кредитен милионер и агент на Държавна сигурност. И то не какъв да е агент, а "специален на Първо главно управление на ДС” и сътрудник, нелегал на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (Българска народна армия).
Тилев, финландски гражданин, е приятел и съученик на бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, член на Националния съвет на БСП. Твърди се, че досието на Тилев с псевдоним "Румянцев“ от ДС е било унищожено от Бриго Аспарухов.
Руска връзка
Чешкото издание "Лидове новини“ първо съобщи още в края на март, че "Еврохолд“ е третият кандидат за активите на ЧЕЗ у нас след отпадането на "Инерком“ на Гинка Върбакова и "Индиън Пауър“. Тогава изданието посочи, че търговското финансиране на сделката можело да бъде предоставено от руска банка.
Финансирането на сделката засега е обвито в мъгла. В четвъртък от "Еврохолд“ обявиха, че са се споразумели с ЧЕЗ, но не дадоха почти никакви подробности откъде ще дойдат парите за покупката. Единствено бе посочено, че те ще бъдат осигурени чрез собствен и заемен капитал и че вече бил подписан мандат с две глобални инвестиционни банки.
Теменужка Петкова си изми ръцете с чешкото законодателство
Държавата няма отношение към покупката на ЧЕЗ. С това скандално изявление си изми ръцете ресорният министър – шефът на енергийното ведомство Теменужка Петкова. По думите й "сделката се реализира по чешкото законодателство“. В същото време обаче тя заяви, че нямало да бъде направено нищо, което да постави под риск енергийната сигурност на страната и българските потребители. Петкова обаче не уточни как ще бъдат компенсирани енергийно бедните при евентуално покачване на цените. Посочи само, че щели да бъдат подпомагани с нефинансови мерки.
Потърсени за коментар дали е приключила стартираната от тях проверка на състоянието на "Еврохолд“ в края на април, от Комисията за финансов надзор заявиха, че ще предоставят информация в понеделник. КФН се самосезира по подготвяната сделка в края на април и започна извънредна проверка в холдинга и в основните му дружества заради високия обществен интерес.
Причината е, че по закон електроразпределителните дружества са част от националната европейска критична инфраструктура с пряко отношение към въпросите на националната сигурност. При стартирането на проверката от финансовия надзор са информирали за нея прокуратурата и ДАНС. Те ще бъдат уведомени и за резултатите, както и ако бъдат констатирани факти и обстоятелства, навеждащи на заключения за извършени нарушения.
От енергийния регулатор – КЕВР, който също трябва да се произнесе по сделката, обявиха, че са готови да оценят сделката на "Еврохолд“ с ЧЕЗ, но чак след като бъде финализирана – т.е. след произнасяне от КЗК.
