След поредния уикенд, в който всички трябваше да си останем вкъщи, в понеделник осъмнахме с новината, че мнозина не са го направили.

Над 300 акта за нарушаване на извънредните мерки са съставени из цялата страна само за двата почивни дни. Примамени от хубавото време, те са предпочели да пренебрегнат предписаните мерки и все пак да се разходят в парка. Сега заради това си поведение трябва да понесат съответната глоба от 5000 лева. 

Нещо повече, продължаващият отказ на част от българите да се съобразят с разпоредбите на правителството и Националния оперативен щаб доведе до нова идея, която би обхванала не само тях, а всички ни - затягане на мерките за движение и въвеждане на декларации за движение вътре в самите градове.

Докато не спазваме извънредните мерки, ще ни налагат все по-тежки и скоро освен забраната за паркове, може да получим и забрана за излизане от вкъщи без съществена причина.

С други думи, излизането от вкъщи да е възможно само ако имаш конкретна, декларирана причина.

Този филм вече го гледахме наскоро, но има хора, които просто не си взимат поука. За 100 души, които въпреки негодуванието си ще си стоят послушно у дома, ще се намерят поне трима, които да поставят собствените си нужди и желания пред общото благо (ако приемем, че мерките срещу болестта наистина дават резултат).

Видяхме до какво доведе неспазването на извънредните мерки от тяхна страна - събиранията в паркове и детски площадки, заради инатливия отказ на някои хора да се откажат от това си ежедневие. Сега, заради собственото ни поведение и продължаващ личен "бунт", явно се налага да бъдат въведени нови, още по-строги правила.

За тях загатна в неделя вечер "новият любим генерал на народа" - да последваме примера на страни като Гърция и Албания с декларации за излизане из града. И въпреки че това все още е само идея, на нея в Националния оперативен щаб се гледа сериозно, а извънредното положение до момента показа, че когато от там нещо бъде предложено, то скоро бива прието.

Подобна мярка обаче повдига много въпроси, неудобства и спорни моменти и би могла да доведе до масово недоволство.

Дребен, но съществен технически проблем стои още от въвеждането на КПП-та между областните градове - как да се сдобием с въпросните декларации, след като повечето от нас не разполагат с принтери, а копирните центрове не работят. Отговорът остава за всеки от нас, а импровизациите - като писане на крак пред полицая или тормоза на Съседа-с-принтера от страна на целия вход - стават все по-вероятни, докато неяснотите не бъдат изчистени.

Друг далеч по-важен въпрос е как ще се справят пенсионерите с новата мярка. Идеята да се изпраща СМС, както го правим за синя и зелена зона, не ги улеснява много, даже напротив. За много възрастни хора изпращането на съобщение ще бъде истинско предизвикателство, колкото и проста да е системата. А много от тях не могат да разчитат на по-млади близки, които да излизат вместо тях за храна и лекарства. 

Така една подобна мярка - излизане след СМС, не само, че няма да реши проблема с възрастните хора, които продължават с ежедневните си обиколки из квартала, но и ще хвърли още дърва в огъня на вече съществуващото недоволство.

Друг въпрос, който е актуален и към момента - обстоятелствата, при които ще бъдем глобявани.

И веднага идва примерът с парковете, станали нарицателно за нарушаването на мерките. Ако седиш в парка - глоба. Но ако минаваш за работа или до магазина, тогава какво? Т.е. ще заобикаляме парковете ли (така оставайки повече време навън)? Или ще се движим по строго определени маршрути?

Налице са още много въпроси: Ще изпадаме ли в унизителни подробности за това защо трябва да посетим възрастния си роднина? Колко пъти (седмично) имаме право да излизаме до магазина? Или как майки на деца с аутизъм ще се обясняват пред полицаите, че всъщност детето им е получило криза и се успокоява единствено навън? Кой ще мери на какво отстояние сме един от друг, ако, да речем, отиваме на погребение? И още, и още.

На практика границата между това, което е по правилата, и това, което ги нарушава, е наистина много тънка и остава на личната преценка на униформените, които ще спират хората за проверка. 

Декларацията за излизане от вкъщи създава логичното притеснение у хората, че тя би "отвързала ръцете" на полицията за масово налагане на глоби, следене и промъкване на хора, които просто искат да си изхвърлят боклука, например.

С други думи, и при тази глоба рисковете и възможностите са същите, като с всички останали. "50 лева да се почерпите и да се прибирам?" е нещо, което не малко полицаи ще чуят тези дни. И за да има самоизолацията смисъл, ще трябва да разчитаме на тяхната съвест и професионализъм.

Което ни отвежда и до друг важен момент - глобата за нарушаването на мерките е огромна.

5000 лева са много пари, които не всеки може да си позволи да даде, камо ли за глоба. Още повече в извънредна ситуация като тази, когато някои не ходят на работа, други треперят за бизнеса си, а трети не знаят дали след като изтекат всички болнични, отпуски и забрани, работодателят им ще има нужда отново от тях. Подобна глоба може да ги "върне в първи клас". Което ни връща на 50-те лева за почерпка. 

И да, идеята на голямата глоба наистина е да има възпиращ ефект и да накара хората да си стоят вкъщи. Въпреки това обаче може би трябва да се помисли отново дали тя няма да доведе до още повече бедни в една и без друго усложнена икономическа ситуация.

От гледната точка на Националния щаб нещата са прости: докато се нарушават забраните, ще бъдат налагани още по-тежки. А личните причини са по-незначителни пред общата цел - ограничаването на разпространението на вируса. 

Изглежда, че за да избегнем цялото това безумно следене и глобяване, към момента е достатъчно просто да започнем да спазваме настоящите (безспорно неприятни, но все пак по-леки) мерки. 

На никого не му се стои вкъщи и не сме си пожелали нито едно от обстоятелствата, които ни се случват през последните седмици. Всички имаме своите аргументи защо мерките на държавата не ни допадат и защо ни е трудно да ги спазваме.

И все пак сега не е времето да проявяваме егото си, а е време да поемем обществена отговорност.

И да си дадем сметка, че само заедно, с общи усилия и търпение, можем да излезем по-бързо от неприятната ситуация, без да я правим още по-грозна и продължителна.