Защо мерки се взимат у нас само след трагедиите?

19-годишният студент от УНСС Марио Данчев беше намушкан в понеделник срещу вторник смъртоносно с нож в областта на сърцето в общежитие в Студентския град. В сбиването са участвали 4-ма души. Всичките са на по 19 години, първокурсници във висшето учебно заведение и живеещи в общежитието.
Поредната трагедия отново амбицира институциите да вземат мерки за по-сериозен режим в академичното градче. И отново се извади на дневен ред темата за вечерния час, за нуждата от правила и други подобни мерки, които дежурно се обсъждат след такива страшни инциденти. Особеното е, че като минат няколко месеца, мерките се забравят. И черната хроника го показва. Преди три години, през декември 2008 година, 21-годишният Стоян Балтов беше пребит до смърт пред дискотека „Амнезия“ в Студентския град. През ноември 2010 година 19-годишният Денис Пехливанов едва оцеля, след като бе нападнат от шестима студенти от Националната спортна академия пред клуб „Котън“. Само преди две седмици шест души нападнаха и пребиха трима студенти без причина. До миналия ден, когато бе убит Марио. Без да може да се установи кой точно го е намушкал.
Не е ясно дали вечерният час в общежитията ще помогне да не се напиват и бият бъдещите висшисти. Но поне могат да се сложат видеокамери в коридорите и да е ясно кой как от живеещите спазва правилата. И щом някой не спазва режима, и не уважава правата на другите, да няма място в общежитията. В противен случай хаосът ще ражда още трагедии, след които отново институциите ще се чудят какви мерки да измислят.

Станете почитател на Класа