Колко удобно за всяка фирма би било да плаща заплати на местната власт и да си прокарва решения за собствено удобство. Точно такъв се оказва случаят с почти целия състав на Общинския съвет в Челопеч, чиито членове почти без изключение работят в "Челопеч майнинг", собственост на "Дънди прешъс металс". Тези пък, които не получават трудовото си възнаграждение от мината, заработват като роднини на притежатели на фирми, коитообслужват ..."Челопеч майнинг". Е, ако това не е търговия с влияние, здраве!
Затова защо да се чудят хората, че фирмата не плаща и лев за претоварените тирове, които, минавайки по улиците на Челопеч, замърсяват, разпръсквайки пепел, трошат настилки, защото са тежки, и т.н.
Защо да се чудят, че земите, на които се стоят складове за взривни вещества, необходими на "Челопеч майнинг", доскоро са били общински, а сега се оказват собственост на мината? А тези, които вече не са необходими на предприятието, се оказват собственост на общината чрез заменки, макар да не е ясно какво точно ще прави тя с тези "амортизирани" земи?
Чудно ли е тогава, че концесионерът на медно-златно- пиритното находище „Челопеч“ е взел на концесия и местната власт?