В световен мащаб опитът от либерализирането на енергийните пазари сочи, че цените се покачват. Само една от причините за това е, че евродирективите в тази област се транспонират бавно в националните законодателства, другата причина е монополизмът в доставките, а третата - че ресурсът принципно не достига. Така стои въпросът както с газовите доставки, така и с тези на електроенергия или на петрол. Очаква се проблемът в общността да се задълбочава след решението на някои от най-големите икономики да затворят ядрените си мощности.
Затова звучи малко прибързано да се либерализира пазар, на който дефицитът е постоянна величина. Цените на съответната суровина или услуга неизменно ще растат, щом не достигат, тъй като търсенето е по-голямо от предлагането. Цените растат също и когато доставчикът на съответната услуга или суровина е само един, защото той налага монополни цени. Какъвто е случаят в България , чиито газови доставки идват само от Изток и само от "Газпром", а местният добив е пренебрежимо малко, за да повлияе на общата картина.