Да си рокер, е стил на живот извън общоприетите представи. След появата на първия волен ездач у нас всички негови последователи са възприемани като корави бунтари срещу статуквото, клишетата, формалните авторитети и силните на деня. Ето защо конфликтът между свободолюбивите почитатели на моторите и високите скорости от Пловдив и София, провокиран от спора между държавата и Българската православна църква за храма-костница „Св. Неделя“ в Батак, изглежда нелогичен.
Би било чудесно, ако пловдивските рокери са толкова добри познавачи на църковните проблеми и музейното дело, колкото на моторите и майсторската им езда. Едва ли обаче миксът от рокерски представи за бира, рокендрол, полуголи красавици, каране на едно колело и пилене на гуми има много допирни точки с канона на църквата и държавната политика в сферата на културно-историческото наследство. Независимо колко ерудиран, сладкодумен и убедителен може да е дядо Николай Пловдивски. Същото може да се предположи за рокерите от София, чието поведение подсказва преди всичко за неприличен флирт с държавни чиновници. Затова не би било зле волните ездачи да потърсят за обгрижване друга кауза, докато църква и държава се разберат чий е храмът-костница, какво е редно да се прави в него и какво не е.