Русия, Турция и Запада имат един съперник на Балканите: политическа нестабилност. Намираща се на пресечната точка на три исторически империи, ивицата земя между Средиземно море и Черно море отдавна е във фокуса на конкуренцията между световните сили.
Сега тя е само една сцена от безизходицата между Русия и Запада. И все пак, докато двете сили се опитват да спечелят влияние с инвестиции и енергийни проекти, а и докато Турция се старае да остане в играта, вътрешните политически предизвикателства заплашват да подкопаят външните усилия за развитие и моделирана на региона. И докато световни сили използват своето финансово и политическо влияние на Балканите, слабите местни правителства продължават да балансират между съперничещите си държави.
Напоследък световните и регионалните сили обръщат необичайно голямо внимание на балканските страни. На 15 май руският външен министър Сергей Лавров посети Сърбия само няколко дни, след като председателят на Съвета на федерацията на Русия Валентина Матвиенко се срещна със сръбския лидери в Белград. Турският президент Реджеп Ердоган посети Босна и Херцеговина на 20 май, подобни посещения направиха и турският вицепремиер Али Бабаджан и външният министър Мевлут Чавушоглу.
Интерес към региона демонстрираха и западни лидери - държавният секретар на САЩ Джон Кери и британският външен министър Филип Хамънд посетиха България през януари, а високопоставени американски представители редовно посещават Румъния.
Стратегическите инвестиции на Запада
Западните правителства имат две основни цели на Балканите: да се запази стабилността в западната част на региона и да се сведе до минимума руското влияние. За тази цел САЩ и ЕС се намесиха във вътрешната политика на Балканите след военния ангажимент на НАТО в Босна и конфликта в Косово през 1990-те. Западните войски продължават да служат в Косово като мироопазваща сила. Европейският съюз използва значително количество ресурси и политически капитал за реформи и икономическото развитие на региона, но резултатите са смесени.
Западът има предимството да разполага с големи средства за развитие и за отбрана, които могат да бъдат поделени сред страните в региона, които са жадни за икономически растеж. Малко вероятно е страни като Сърбия и Македония да се присъединят към ЕС следващото десетилетие - те са спъвани от вътрешни противоречия и съпротива от станата на страните-членки. Но те все още имат достъп до икономически възможности и ползи, които са плод на тесните връзки с Европа. През периода 2014-2020 г. Европейският съюз планира да предостави 1,5 млрд евро на Сърбия, която е потенциален член на ЕС, както и 11,4 млрд евро за България, която пък е настоящ член на ЕС. (Български граждани вече се възползват от възможността да пътуват свободно и да работят в ЕС). В допълнение има и значителна военна помощ за България като част от усилията да се укрепи отбранителния потенциал на натовските членове около границите с Русия.
Украинската криза подбуди САЩ към засилване на отбраната в източния край на НАТО. НАТО разшири своите многонационални сили за бързо реагиране, създавайки нова структура, която може да мобилизира бързо и да създаде верига от предни постове в източните Балкани. Те биха могли да служат като командни центрове по време на конфликт.
В същото време конфликтът в Украйна накара ЕС да даде приоритет на своя проект за природен газ "Южен коридор", който трябва да намали енергийната зависимост на Европа от Русия. В резултат Запад положи доста усилия да разубеди България от участието й в руския проект "Южен поток". След като България се отказа, Русия анулира проекта през декември.
Руската контра
От своя страна Русия използва своето влияние на Балканите чрез нейните близки исторически и културни връзки със страни като Сърбия и Гърция, за да парира интересите на Запада. Въпреки това през изминалата година интересът на Кремъл към се дължеше до голяма степен на влошените отношения със Запада. Целта на Русия на Балканите е да предотврати разширяването на военното присъствие на Запада в региона (с войски и инфраструктура) и в същото време да реализира стратегическите енергийни инфраструктурни проекти.
Въпреки, че Западът има по-големи инвестиционни ресурси на Балканите, Русия притежава няколко регионални енергийни активи, а и редица балкански правителства имат неизплатени заеми към нея. Москва е успяла да запази добри дипломатически отношения с някои местни олигарси, особено в България. През 2008 г. "Газпром" купи мажоритарния дял в сръбската петролна компания NIS. Русия - подобно на ЕС - предостави финансиране на Сърбия за около 1.5 млрд долара през последните две години. Кремъл има също енергийни и финансови контракти с Република Сръбска - етническата сръбска автономна област в Босна и Херцеговина (БиХ).
Натискът на Запада може и сложи край на проекта "Южен поток", но плановете на Русия да изгради на негово място "Турски поток" може да помогне на "Газпром" да се противопостави на енергийната диверсификация в Европа. По тръбата ще се доставя газ през Чрено море до турско-гръцката граница. За да стигне руският газ до европейските пазари, Русия се застъпи за изграждането на газопровод от Гърция към Македония, Сърбия и Унгария. Наред с Турция, тези четири страни са във фокуса на руската дипломатическа офанзива. Но независимо от това как Русия се бори с предизвикателства, нейното влияние на Балканите е относително ограничено.
Турските интереси
Турция има своите културни връзки и икономически интереси на Балканите, но в момента не разполага с ресурси и военна сила, за да съперничи на Русия или Запада.
Една от стратегическите цели на Турция е да запази влиянието си в Черно море. Исторически погледнато, Анкара е постигнала това и сега разширява отношенията си с черноморските държави на Балканите. Но Турция също се опитва да стъпи в Босна и Херцеговина, където се надява да засили влиянието си чрез културни и исторически връзки. Тези връзки са важни: босненски мюсюлмани започнаха да мигрират към Турция през 17 век и днес няколко милиона турски граждани имат босненски корени. Тази етническа близост доведе и до популярните инициативи на Анкара да инвестира в Босна и Херцеговина.
Турция не може да се сравнява с финансовите инвестиции на Запада и Русия на Балканите. Но както портиер на Черно море и член на НАТО, Турция играе важна роля в усилията на България и Румъния за военното сътрудничество в отговор на кризата в Украйна. Освен това, Турция е в състояние да използва финансови и политически инструменти, за да прикотка Босна. Турция е сред петте най-голями инвеститори в тази страна. Турски официални лица твърдят, че Турция е инвестирала 1,1 млрд. долара в Босна след 1995 г. - това е една значителна сума за страна с брутен вътрешен продукт от около 18 млрд долара.
Ако бъде изграден, газопроводът "Турски поток" несъмнено ще засили турския фактор. Анкара ще играе централна роля в изграждането му и ще я използва, за подобри отношенията си със страните, които ще получат газ от "Турския поток", включително с Македония и Сърбия.
Напрежението в Македония
Въпреки вниманието и влиянието от страна на по-големите сили, Балканите често са нестабилни и тяхната нестабилност може да попречи върху влиянието на чужди сили. Пример за това е насилието в Македония на 9 май в Куманово, когато при акцията на силите за сигурност срещу предполагаеми албански екстремисти намериха смъртта си 8 полицаи, както и 14 екстремисти. Ранени бяха близо 40 полицаи, а 30 въоръжени лица бяха арестувани. Има и непотвърдени съобщения за жертви сред цивилното население.
Македонското правителство твърди, че е предотвратило планирани терористични атаки във вътрешността на страната. Въпреки това моментът на провеждане на операцията накара много хора да смятат, че силовата акция на властите е политически мотивирана - отвличане на вниманието от наскоро разкрития скандал за незаконната правителствена програма за подслушване.
Кръвопролитието в Куманово, съчетано с разкритието за незаконно придобиване на информация, допълнително подкопа доверието към правителството, което вече няма доверие сред хората. На 17 май, десетки хиляди протестиращи се събраха в македонската столица Скопие. Последвалите на следващия ден преговори под егидата на Запада не доведоха до компромис между правителството и опозиционните партии, а властта на правителството остава слаба.
Русия разчита да продължи "Турския поток" през Македония до Централна Европа, но нестабилността на страната заплашва да провали тези планове в момент, когато страните от алтернативните маршрути не са възприемчиви към руските предложения. Сегашното българско правителство, под натиска на САЩ и ЕС, се противопоставя на дирижирания от Русия енергиен (турски) проект, а Албания запазва прозападната ориентация на външната си политика.
Изправено пред толкова много рискове, руското Министерство на външните работи изрази категоричната си подкрепа за македонското правителство в отговор на протестите. Министерството критикуваше опозиционните партии и неправителствените групи, обвинявайки ги, че са в съюз със западните сили и са избрали да следват идеологията на предизвикващата хаос "цветна революция". Македонското правителство се обявява за присъединяването към НАТО и ЕС, но е отворено и за руските предложения по "Турския поток". Слабото правителство, както и нарастващата нестабилност в Македония, са пречка пред Македония да стане както твърд съюзник на Запада, така и надежден партньор за Русия.
Други регионални предизвикателства
Сблъсъците в Македония очертават призрака на възобновено етническо напрежение и насилие на Балканите, където географските граници не съвпадат с етническите. Макар че в близко бъдеще насилието в Македония едва ли ще се прехвърли близките страни, нейните проблеми са повод за загриженост в региона. Сърбия вдигна по тревога силите за сигурност, а България изпрати войски на границата си.
От 1999 година западните правителства работят за стабилизирането на Косово и съседните му райони чрез присъствието на миротворци и мащабни програми за развитие. Брюксел също притиска Сърбия да нормализира отношенията си с Косово като предварително условие за присъединяване към ЕС. Едно нарастване на напрежението по границата между Косово и Македония ще застраши тази стабилност и ще подкопае дългогодишните усилия на Запада в региона.
В крайна сметка, независимо от външното влияние и въздействие върху Балканите, успехът зависи от наличието на силно и стабилно управление. Но балканските правителства са изключително слаби. В България, социални вълнения през 2013 г. принудиха правителството да подаде оставка. Оттогава страната е преминала през няколко слаби и краткотрайни правителства, затлачени от вътрешни спорове. Междувременно в БиХ политическата парализа осуети въвеждането на така необходимите икономически и политически реформи. Протестите срещу корупцията през 2014 г. подчертаха неспособността на босненската политическа система да се заеме с решаването на насъщните проблеми на страната.
Нестабилността на балканската политика дава възможност на чужди сили да извършат отделни акции за засилване на влиянието си чрез по-голяма финансова и политическа подкрепа за местните власти. Но крехкостта на балканските държави ги предпазва от решителната ориентация към една външна сила. Подобно на други народи в Европа, много от балканските страни се опитват да запазят някакъв неутралитет. Стратегията на балансиране означава, че балканските правителства могат да търсят достъп до изгодни икономически споразумения, финансова помощ и политическа подкрепа от множество външни сили.
Геополитическите съперничества и регионалните конфликти исторически са формирали взривоопасна комбинация, подхранвана войни като Първата световна война, както и от множество балкански конфликти. Днес се извърша по-нюансирана конкуренцията, като чуждите сили използват икономическо влияние, възможности за сътрудничество в отбраната и политическа подкрепа в преследването на целите си в региона.
Конфликтът в Македония, който носи потенциала да разстрои плановете на Русия в региона, олицетворява проблемите и интересите на чуждите сили на Балканите. Докато Западът, Русия и Турция са готови да изпомпват ползите на региона за собственото си благоденствие, слабите правителства ще продължат да балансират между външни сили.
--------------------------------
Анализът е публикуван на сайта на частната информационно-аналитична разузнавателна компания от САЩ "Стратфор"
