Днешният лидер на АБВ Георги Първанов успя да стане държавен глава в далечната 2001-ва година с лозунга "социалният президент".
Странното е, че в началото на 2015-та година Първанов отново успя да заблуди обществото или поне малката част от него, която все още продължава да вярва, че в някогашния председател на БСП е останало нещо "ляво" и "социално". И заради по-далечното му минало и заради обвързаността му с икономически интереси, на днешния Първанов повече му приляга титлата "резидент" отколкото "президент".
Когато в края на февруари и началото на март Георги Първанов театрално хвърли оставка от лидерския пост на АБВ, за да бъде преизбран за "последно" два месеца по-късно, той мотивира оттеглянето с категоричното си несъгласие за гласувания от Народното събрание безпрецедентен за новата българска история дълг от 16 000 000 000 лв. Политическият театър осигури на Първанов и едва 11-те му депутати няколкоседмичен абонамент за телевизиите, вестниците и новинарските сайтове. Два месеца обществото бе занимавано със "социалните" терзания на Първанов за бедните, социално слабите и новородените българчета, които поемат тежестта на непосилния заем.
Месец след като се възкачи отново на председателския пост на четвъртата партия в управляващата коалиция, Георги Първанов изпадна в амнезия. Вчера стана ясно, че пак същите 11 депутати от АБВ, които февруари подкрепиха "антисоциалния" и рекорден заем на финансовия министър на ГЕРБ Владислав Горанов, този път отказали на парламентарната група на "БСП лява България" подписите си за сезирането на Конституционния съд. Този път Първанов не театрално, а реално отсъства. Нито ще хвърли оставка, нито ще се появи, за да се възмути, че отново е бламиран. Забравени са и заканите му за напускане на коалицията, а искането на оставката на финансовия министър вече не е на дневен ред. С какво ли е мотивиран (п)резидента Първанов, за да демонстрира ярка политическа непоследователност по отношение на този така "нежелан" от него нов заем. Дали заради отредената му роля на посредник, който трябва да "стопли" отношенията между София и Москва или с амбициите му да се осигури държавно финансиране за строежа на АЕЦ "Белене". А, може би и защото остават само няколко месеца до изборите, а какво по-добре, ако АБВ може да се разчита на негласна подкрепа на ГЕРБ за овладяването на няколко общини, в които БСП би имала шанс да победи срещу кандидатите на партиите от дясно-център.
Всички знаят, че Първанов обича да ловува. Не само архари, но очевидно и политически шарани, които биват заблудени със "социалните" послания и са склонни отново да се излъжат в подкрепата си за АБВ като за лява алтернатива на управлението на Борисов. Въпросът е дали ще има достатъчно шарани и през есента на 2016 г., когато Първанов се надява, че за трети път ще успее да влезе през парадния вход на "Дондуков" 2.
Дали обаче въобще е възможно Георги Първанов да участва в трети избори за президент е въпрос, на който ще се наложи да отговори същия този Конституционен съд, когото сега депутатите от АБВ не искат да сезират заради дълга от 16 млрд. лв. така силно подкрепен от ГЕРБ, Реформаторския блок, недотам силно от Патриотичния фронт, а дори и от депутатите на иначе "омразното ДПС". И разбира се и от пловдивската депутатка Анна Баракова и лутащите се между Бареков и Ковачки народни представители от БДЦ.
Освен с опитите да удължи политическия си живот чрез задкулисни и театрални схеми, Първанов със сигурност продължава активната си дружба и комуникация и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, за чието израстване несъмнено има съществена роля още от далечната 2001-ва година. Разбира се и двамата ще декларират, че отдавна не са се виждали, но доколко може да им се вярва, достатъчно е да си спомним за "Мишо Бирата".
