Едва ли се мълчи достатъчно гръмко у нас за бездомниците, както се вижда от данните на фондация "Каритас", според която в България те са стотици хиляди. Или на участниците в проекта "Градски номади", които казват, че 24% от хората без дом в София са висшисти.

Управниците ни се правят на отчуждени от тези проблеми, въпреки заплашителния им мащаб, тъй като част от хората без дом ще си отидат преждевременно от този свят. Защото те в мнозинството си са извън здравното осигуряване, лишени са от нормално хранене и хигиена. Но голямата тайна на властимащите е, че в драмата на бездомниците у нас, които се увеличават с всяка изминала година, прозират контурите на геноцид от нов тип - пълното игнориране от държавата на голяма група обречени хора. Към този проблем се добавят и другите социални язви - засилена емиграция, обедняване, безработица и социално изключване.

Втората причина да мълчат гръмко нашите управляващи се състои в това, че те нито искат, нито могат да направят нещо, за да спрат този ужасяващ процес. Тук е уместен въпросът - а дали пък някои среди не ги спират, ако проявят далновидност и човещина?

Говоря всичко това и заради убеждението ми, че световната криза не е вече циклична, а системна. По тази причина социалните ограничения са в сила и за богатия Запад - там също растат неравенствата, средната класа се стопява, а хората в недоимък се увеличават в геометрична прогресия, особено - в Южна Европа. А за мнозина, изпаднали надолу в социалната стълбица, следва нерадостната съдба на бездомници.

В България неравенството се формира вече 26 г. и може да се проследи лесно - леви политики въобще не се препоръчват или ако ги има те са за предизборна употреба. Да не говорим, че и в целия ЕС левите политики са дефицит - има нюанси тук-таме, но и те изчезват под напора на събитията и силните на деня. Доминиращата концепция на ЕС е дясна и с времето става все по-дясна.

Драмата на бездомниците у нас среща всеки ден и бездушието на администрацията, което е пряко следствие от очевидната им некомпетентност в управлението и злонамереност дори.

Рекламната агресия на банките и фирмите за бързи кредити, които примамват наивни кредитополучатели без стабилни доходи, рискуващи собствеността, която имат, както и имотните измами се вливат в една лавина от посегателства към обикновения, все повече обедняващ човек в България. Част от този паразитизъм граничи с престъпност, често облечена в законова възможност, под благия поглед на властта. И се стига до парадокс - с десни реформи искат да ревизират десни промени, които налагат повече от 25 г.

Ето затова управляващите не се ползват с доверието на хората, въпреки масираните медийни кампании и глазираните коментари над суровите факти от действителността. Не случайно се прокрадват гласове, които говорят не за преход, а за криминална революция у нас.

Никога не губя надежда в оптимистичната теория за нашия народ, но няма как да обърна гръб на тенденцията, а тя е видима. Страната ни е малка, но е обхваната от безмилостните клещи на монополите и алчността на олигарсите. България не е изключение от другите южни страни, но тук бедността е сведена до масова болест.

Не призовавам към революция, защото съм десен човек, но като се замисля как да се пресече този порочен кръг, в който са засмукани все повече хора, си мисля, че вървим към остри социални бунтове. Оформя се обективен процес и той е неудържим - не само у нас, но и в Европа.

Средната класа се топи необратимо, увеличават се и хората с утежняващи психически проблеми. Возя се редовно с градския транспорт и виждам на живо тези промени. Допреди 15 г. имаше по 2-3 души в трамвай или автобус с лабилно поведение, а сега - повече от половината пътници имат вид на същества от друг свят, като парализирани, с изопнати лица и празни очи. Част от тях пък все едно са емигрирали в детството си. А маргиналният човек, отхвърлен от обществото, често ровещ по кофите и спящ в кашони, като че ли се е върнал в някакво диво състояние и фактически живее извън обществото.

В мизерно състояние са всички хора, извадени от пазара на труда, например – пенсионерите с пенсии под 300 лв. Та те имат средства само за кисело мляко, хляб и нещо друго. С други думи - щом не си на пазара ти вече си отхвърлен, обществото вече не те брои. Някой ще ти обърне внимание само, ако си пазаруващ човек, консуматор.

По подобни причини бягат от страната младите без перспектива да намерят у нас подходяща работа, а и бежанците. Дори те разбират, че България ги отхвърля и тръгват към богатите страни. А Брюксел иска да ги държим насила на наша територия, без да отделя достатъчно внимание на първопричините за миграцията им. Вслушайте се в репортажите от Италия - местните хора питат: добре, бежанците прииждат тук, а ние къде да отидем като стане тясно за всички?

Задавам резонния въпрос: струва ли си да питаме, след като знаем отговорите? Ще задаваме въпроси за бедните и бездомните, а ще ни отговарят как се строят пътища, градинки и шадраванчета, и как се ремонтира асфалта...

Но безчовечното общество, съдейки по уроците на историята, има лимит. Нямам идея кога ще бъде пресечена финалната права. /БГНЕС