Поредният летен водевил, наречен акция срещу злите бензиностанции, тече с пълна сила. Главно действащо лице, разбира се, е министър-председателят. Тази сутрин се яви по телевизията, закичен с шефа на Митниците, за да обясни какви чутовни интереси е настъпил и колко безкомпромисен ще бъде вече. Наистина през лятото се пътува много и времето за водевила е избрано перфектно. Но... до тук.

Водещата се изтощи да задава многократно въпроса дали нарушителите са сред малките бензиностанции или има и в големите вериги. Но отговор така и не дойде, а само хитровати подмятания, че всички ще му пишат благодарствени писма – разбирай ще му се подмазват.

В желанието си да изпъкне като голям познавач на далаверите по бензиноколонките, премиерът все намекваше за сипване на някакъв терпентин. Изпечените мошеници знаят, че става дума за толуол, но нищо – това да е проблемът. В хода на разговорите се изясни, че държавата и органите й така добре работели, че дори нямало къде да складират конфискуваното гориво (става дума за 100-тина тона). Т.е. нямало цистерни, където държавата да събере урожая от лошите мошеници. Само няколко минути по-късно, в същия разговор, главата на кабинета обясни, че оставал акциз в частни ръце при оцветеното гориво и затова нямало нужда от посредници. Хубаво е да се разясни, че краденето на акциз е престъпление и се наказва, а не е присъща практика на всеки търговец, който премиерът нарича посредник. В неговите представи очевидно тези търговци са посредници-комисионери. Тук коментарът е излишен. Та, така де, държавата щяла директно да си купува оцветеното гориво за болници, учреждения и детски градини (не знам защо пропуснаха земеделските производители). И тук в задачата се пита колко цистерни, камиони и складове мисли да си купи държавата, за да снабдява всичко това сама, след като според Борисов няма къде да складира дори конфискуваните литри?

В емблематичния разговор ненадейно се прокрадна твърдението за картелно споразумение при ценообразуването. Същото твърдеше, пак през август, само че през 2011 година, собственият му министър Трайчо Трайков. Тогава го застигна олигархична буря, а премиерът се дръпна на завет (както го е учил баща му) да не му духа. После обяви този министър за най-голямата си грешка. Интересно как ще реагира днес Комисията за защита на конкуренцията при същия казус?

Водещата все пак съвестно се опита да си свърши задълженията, като се поинтересува защо при почти монополен доставчик и спад в цената на петрола от почти 60% за година, у нас нищо не се случва? И тук ген. Танов "заби гвоздея", като обясни, че проблемът бил в маржа на печалбата от 45 стотинки. А нима преди година маржът на печалбата е бил друг? Или се вдига с толкова повече, с колкото спада цената на петрола? Въобще какво стана с почти екстериториалното пристанище на "Нефтохима" и прословутите измервателни уреди на Танов?

Изглежда е по-лесно мощта на цялата държава да нападне една бензиноколонка, отколкото един малък премиер да се изправи срещу голяма рафинерия. /БГНЕС