През петте години на финансовата криза политическите сили, които се занимаваха с държавните дела, бяха шокирани най-вече, когато влизаха в контакт с гръцкия проблем. Неговата сериозност и размери са такива, че почти автоматично разбиват всички заблуди и отстраняват т. нар. теоретични способности на всяко правителство.

Георгиос Папандреу беше първата жертва с неговото впечатление, че "има пари". Той изчезна политически и неговата партия просто се изпари. След това Антонис Самарас изпита последствията от заблудата си за "силни преговори. Той се бореше, променяше, въртеше се в кръг, в крайна сметка загуби и се оттегли от ръководството на партията си, без значение дали това му харесваше или не.

Алексис Ципрас беше следващия, който направи завой на 180 градуса след шест месеца, за да задържи страната в еврозоната. Той също така стана жертва на заблудата, че Европа ще се поддаде на вота на гръцкия народ, и сега е свидетел на разпадането на партията си, като неговите разкаяли се другари формират нова партия и свирепо го атакуват, забравяйки, че под негово ръководство те виждаха осъществяването на мечтите от своята младост.

Истината е, че пет години след избухването на кризата политическата система е напълно унищожена.

Доминиращите политически сили, нови и стари, претърпяха последствията от непълно или противоречиво управление и неспособност за правилно интерпретиране на съвременния свят, а именно да се направи разграничение на степента на взаимозависимост, да бъде избрана финансова политика, която е в съответствие с глобалните условия, и тя да се прилага последователно и стабилно.

Сега всеки е осъзнал повече или по-малко, че няма път за излизане от кризата без тежест, саможертва, сплотеност и организационен план. Дори поддръжниците на връщането към национална валута не смеят директно да опишат такава стъпка освен като "възможна, ако е необходимо", тъй като са наясно със сериозните последствия от такъв избор.

Гръцкият народ сега е опитен и знае, че няма лесни или безгрижни решения. Трябва да предположим, че те биха обърнали гръб на тези, които настояват да дават големи обещания и да вярват на тези, които наистина могат да гарантират изпълнение на кохерентен и организиранат план, който ще осигури мястото на Гърция в еврозоната, чрез създаване на среда за своевременно преодоляване на кризата.

Няма време за зависими партии и обикновени лидери, които не разбират мястото на страната в света. /БГНЕС

............

Публикуваният във в. "То Вима" коментар е с автор Антонис Каракусис