Свикнали сме да сравняваме президента Реджеп Тайип Ердоган
с руския държавен глава Владимир Путин. Според мен обаче
Ердоган има много повече общо с първия лидер на “нова Русия”
Борис Елцин. Още повече, че в последно време не ме оставя на
мира въпросът: ще може ли Ердоган да се оттегли от властта като
Елцин?
Макар далеч не всички да говорят за това, периодът на
възход на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и на
нейния “основател” остана в миналото. Сега мислите ни са
ангажирани с това, че всеки момент може да набере сили процесът,
започнал след Гези (протестите в истанбулския парк Гези през
2013 г., преминали антиправителствени демонстрации - бел. ред.),
17 декември (разследване за корупция в края на 2013 г.,
засегнало близкия кръг на Ердоган) и най-накрая - 7 юни
(парламентарните избори тази година).
Мирният процес за разрешаването на кюрдския въпрос бе
прекъснат, процесът премина в кървав стадий. По време на
погребенията се разразяват протести. Всичко това ни кара да се
замислим, че изборите на 1 ноември (разбира се, ако се състоят)
може да доведат до крайно негативни последици за президента.
Друго разпространено убеждение е това, че “Ердоган, който
е дошъл на власт чрез избори, може да прави всичко възможно, за
да не си тръгне чрез избори”(…)
Дали това е така - не е известно.
Ако събитията обаче не променят сегашния си ход, Ердоган
може да изостави политическата сцена далеч при не толкова удачни
обстоятелства като бившия руски лидер Елцин.
Хитър, безжалостен, злопаметен
Като изброяваха характерните особености на Елцин руските и
западните политолози, както и медиите, обикновено отбелязваха
следното: силна харизма, способност да повежда след себе си
масите, не особено голям културен и интелектуален багаж,
неочаквани и понякога рисковани политически решения, упоритост,
хитрост, прибягване до лъжи и клевети в случай на необходимост,
прикрита злоба, консолидиране на поддръжниците чрез постоянно
търсене на “врага”, безпощадност, безкрайна жажда за власт (…)
На никого ли не ви напомня?
Елцин, който никога не се е отличавал с прилежност в
ученето, е работил много активно в редиците на Комсомола и
Комунистическата партия на СССР. Благодарение на това той е бил
назначаван на много важни длъжности. Елцин е бил и добър
спортист (дълго се е занимавал с волейбол, а след това с тенис).
В средата на 80-те години (благодарение на съветския лидер
Горбачов, когото впоследствие обявява за враг) Елцин,
пристигнал в Москва от Урал, се издига до ръководител на
партийната организация в най-големия руски град, става член на
Централния комитет и даже на Политбюро.
Елцин е бил въвлечен в множество скандали, срещу него са
водени разследвания. В повечето случаи той е успявал да излезе
от ситуацията без проблеми.
За две години до 1990 година Елцин става популярен сред
народа и същата година, когато съветската държава отслабва, той
напуска партията и започва борба срещу Горбачов.
След изборите, състояли се на 12 юни 1991 г., Елцин стана
първият избран от народа президент на Руската федерация (която
тогава още влиза в състава на СССР).
Същата година Елцин стана инициатор на разпада на Съветския
съюз.
Корупция и кървави събития
По време на управлението на Елцин Руската федерация
преживя много трусове. Началото на 90-те години бе време на
невероятна бедност на народа и тогава се зароди “дивият
капитализъм”.
В тези години много нови предприемачи разхищаваха мини и
заводи. Най-силните от тях (олигарсите) имаха много тесни връзки
с Елцин и политическия му екип. В тогавашните корупционни
скандали фигурираха имената на известни руски магнати, бившата
съветска номенклатура, лидери на бившата управляваща партия,
ръководители на разузнаването и близкият кръг на Елцин (например
по-малката му дъщеря).
Руският лидер бе въвлечен и в много прояви на насилие. По
негово нареждане през есента на 1993 г. след остър конфликт с
парламента е била открита стрелба по “Белия дом” (в Москва), в
който е имало депутати от опозицията, което впоследствие доведе
до десетки загинали и се стигна до арести на много политици.
Предизборната си кампания през 1996 г. Елцин осъществи с
финансовата подкрепа на западни държави и “седем олигарси”.
Възрастният лидер постепенно започва да губи силата си, а
през втората половина на 1999 г. рейтингът му пада до 2 процента
(според проучвания на общественото мнение).
Във вътрешната политика цареше хаос, външната политика
претърпя крах. Отначало се водеше война с чеченците, след това
бе стартиран мирен процес, след това се отказаха от него, а
значителна част от обществото под влиянието на руския
национализъм започна да иска военни операции.
Последният период и надежди за спасение
Елцин, който навремето дойде на власт с подкрепата на над
половината население (57 процента през 1991 г., съмнителните 53
процента през 1996 г.), бе крайно възмутен. Той непрестанно
сменяше премиерите. В последния ден на 1999 г. в новогодишното
си обръщение Елцин, търсещ надежден приемник и междувременно за
четири месеца повярвал на Путин, обяви историческото си решение:
“Уморих се, тръгвам си”.
Новият лидер Путин прекрои цялата политика на Елцин. Путин
наказа политици и бизнесмени, ползвали се с голямо доверие на
Елцин. Той обаче до края остана верен на даденото обещание: той
не докосна Елцин и семейството му, предотврати всички насочени
срещу тях политически атаки, не допусна съдебно преследване
срещу Елцин.
Може ли Ердоган да направи това, което направи Елцин?
Говорейки за характерните черти на Елцин ние започнахме
от “харизмата” и завършихме с “безкрайната жажда за власт”.
Особено характерно за Елцин бе последното. В последните години
от пребиваването му в Кремъл тази жажда бе обуздана от друга още
по-силна страст - да живее и да бъде свободен. Заради това той
избра много рисков път: да постави на свое място друг лидер и да
остави политиката.
Възможно ли е същото нещо в Турция?
Може ли Ердоган при премиера Давутоглу или друг “подходящ
лидер” в “подходящото време” да остави активната политика или
своята концепция за “президент, който ще се поти” и да си отиде?
Дали ще може по този начин да отстрани опасностите? Дали
Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ще излети отново
нагоре и колко дълго ще остане на власт?
Историята ще даде отговорите (…)
