Най-голямата аудитория на сирийския концерт на Владимир Путин не е в Близкия изток или в САЩ, а в Европа. Макар руските самолети да летят днес в небето над Сирия, хвърляйки своя смъртоносен товар върху остатъците от съпротивата срещу Башар Асад, която бе подготвена от американците, главната стратегическа цел на Путин се намира извън пределите на Близкия изток и Северна Африка. В краткосрочен план играта на Путин в Сирия е насочена към спасяването на режима на Асад и получаването от Русия на ключова роля в окончателното урегулиране в Сирия. Но партитурата на този сирийски концерт се разиграва на няколко фортепиана едновременно. Макар слушателите в Близкия изток, Северна Африка и САЩ да са важни за Путин неговата основна аудитория и най-голяма концертна зала се намира в Европа. Със своите действия Путин обвърза Сирия към Украйна и в геометрична прогресия повиши залозите за европейците. Неговото послание се състои в следното: Европейският съюз трябва да сключи сделка по Украйна. А ако той и занапред изолира Русия, обявявайки се срещу отмяната на санкциите, Путин още повече ще дестабилизира Близкия изток. Нанасяйки удари в Сирия, Путин нагледно демонстрира своята позиция, състояща се в това, че без Сирия никакво урегулиране в Близкия изток няма да настъпи и че в името на постигането на тази цел Москва е готова да игнорира възраженията на Вашингтон. Той директно задейства руската мощ към проблема, която се оказа в самия център на даващия на късо европейски проект: потокът от мигранти, бягащи в Европа от войните в Близкия изток. Дори ако Путин в крайна сметка не спаси Асад в Сирия, той вече е постигнал много сериозна цел. Макар и нито един европейски лидер да не говори за това публично, но стопанинът на Кремъл създаде връзка между Сирия и Украйна и на срещата на нормандската четворка де факто получи одобрение от Германия и Франция на своето намерение да промени украинската конституция чрез федерализация на източната част на страната. Сега той ще може да получи нови отстъпки от ЕС, когато настъпи времето да се разглеждат санкциите срещу Русия. Най-значителният резултат от последните визити на Путин в Ню Йорк и Париж е, че той излезе от международната изолация или по-скоро извади от мнимата изолация Русия – мнима, защото въпреки публичния остракизъм на Путин тази изолация не беше нищо повече от една шега. Тук има нещо много по-голямо, отколкото бе неговото изказване от трибуната на ООН, отколкото неговото кратко ръкостискане с президента Барак Обама или неговото интервю пред Чарли Роуз. Постоянно осъждан, държан на една ръка разстояние, осмиван от Запада, подложен на икономически санкции, които подкопаха резултатите от неговата политика, Путин въпреки всичко успя да обърне нещата в своя полза, посрами критиците си и демонстрира открито непокорство със своите думи и дела, показвайки, че неговите западни противници ще паднат преди руският народ да се надигне срещу него. Вместо да отстъпи на Запада за Украйна, както предсказваха мнозина, руският лидер обвърза Сирия и общата криза в Близкия изток и Северна Африка с урегулирането на Украйна на руските /преди всичко/ условия. Отправяйки остро предизвикателство на САЩ в Сирия и принуждавайки администрацията на Обама спешно да търси отговор, Путин отново пое инициативата и провокира спорове за целесъобразността на по-нататъшната изолация на Русия. Най-продължителните последици от путинската рискована политика в Сирия ще почувства Европа. На европейците е изпратен сигнал, че при решаването на проблема с мигрантските потоци в Европа Русия трябва да получи глас по този въпрос. Русия отново се позиционира като глобален играч – или като посредник, или като обструкционистка сила. Взимайки пример от съветския министър на външните работи Андрей Громико, който гордо заявяваше, че в света нищо не може да се реши, ако СССР не заема позиция по един или друг въпрос, Путин през ХХI век влезе в директна конфронтация със САЩ, изпращайки сигнал на близкоизточните и европейски страни, че приоритетите на Русия като велика държава трябва да бъдат отчитани при взимането на което и да било решения. За да се оцени ефективността на този подход, е достатъчно да се вгледаме във вниманието, което се отделя на Путин, започвайки от Израел и Саудитска Арабия и завършвайки с Иран, Берлин и Париж. Неговото послание към САЩ се състои в това, че Русия се е върнала на световната сцена като велика държава и че тя и занапред ще се самоутвърждава в ООН и на другите площадки, без да се страхува да използва военна сила срещу американските протежета в Сирия. Опасността от руската кампания в Сирия се състои не в това, че тя ще излезе извън контрол. Не по-малко важен е и факторът време. Путин заложи на американската умора от интервенции и за момента неговите сметки се оказаха верни. Още по-важно е друго. Путин много правилно прецени усилващата се криза в Европа, която и без това беше шокирана от неговите действия в Украйна, до основи потресена от кризата на еврозоната, а сега на всичкото отгоре страда и от мигрантските вълни от Близкия изток, които тя не е в състояние да контролира и с които по никакъв начин не може да се справи. И последният, но не по-малко важен момент. Путин отново нанесе удар по авторитета на САЩ. Ако съществува класически курс по външнополитически удари, то той провежда именно такъв курс срещу американските интереси в Близкия изток и в Северна Африка. При това неговата цел се състои в подкопаването на влиянието на САЩ върху техните съюзници. За Москва Сирия и Украйна са съставни части на една и съща стратегическа схема: да се нанесе удар по трансатлантическото звено за сигурност, да се отслаби американското влияние в Европа и в крайна сметка да се постигне разпадане на НАТО. Дали в крайна сметка руснаците ще успеят или не да спасят Асад - решителните действия на Путин в Сирия срещу бунтовниците, които бяха обучени и са подкрепяни от САЩ, се превърнаха в мощен сигнал за европейците: на Америка не й достига решителност да действа, дори в такъв важен за нейните международни позиции регион, какъвто е Близкия изток. Европейците ще научат този урок – особено тези страни, които са разположени на североизточния фланг на НАТО. Сега, когато администрацията на Обама разглежда вариантите за действие в Сирия, трябва да обърнем внимание на още един момент от общ характер. Нежеланието на САЩ да рискуват стана важна промяна в путинската стратегия. От американските интервенции през последното десетилетие Белият дом научи един важен урок, състоящ се в това, че е необходимо до минимум да се сведат рисковете от негативните последици, примери за които са Ирак и Афганистан. Т.е. трябва да се избягва това, което така ярко е описал Колин Пауъл, говорейки за Ирак: „Счупи - поправи". Но хазартната игра на Путин в Сирия се основана на това, че макар рискът от опасни последици да съществува винаги, в изречението на Пауъл съдържа и обратната страна. А именно, че наградата за активна и рискована политика може да бъде сериозна. Време е да анализираме по-високите залози на сирийската война и техните последици върху перспективите за американското влияние в Близкия изток, за нашите отношения с Европа и за единството и сплотеността на НАТО. Време е да направим така, че в сирийския концерт да не звучи само путинското фортепиано. /БГНЕС
----------
Професор Ендрю Михта преподава национална сигурност във Военноморския колеж на САЩ и е научен сътрудник на Центъра за стратегически и международни изследвания. Статията му е публикувана в „The American Interest".
