Изявлението на А.Милер, след преговорите с турските представители по проекта Турски поток в китайския град Ханчжоу и нееднократните изявления на руската страна в последните дни, че няма да се строи газопровод през Черно море към България- т.н. "Южен поток", окончателно разделиха страната ни с илюзията, че ще бъда част от геостратегическите енергийни трасета. Този факт недвусмислено се потвърждава и по-нататък в изказването на Милер: "Турската страна предложи да разгледаме възможността за доставки на газ за европейския пазар по направление към турско-гръцката граница. Договорихме се да започнем проучвания в тази насока".
Защо се стигна до този стратегически провал на българската енергийна политика, водена от сегашното правителство?
Да си припомним:
Отправеното, неотдавна, писмено запитване до председателя на ЕК г-н Юнкер и проведения телефонен разговор с президента Путин, относно бъдещото развитие на проекта "Южен поток", дадоха ясната индикация, че София ревизира редица свои досегашни енергийни позиции. Иницииран бе, подготви се и се проведе енергиен форум във Варна.(5.09.16) Форумът се състоя, но без "Газпром"! Респектиращ и еднозначен отговор на Путин, допълнил надлежно необходимоста от "железобетонни гаранции" за стартиране разговорите по "Южен поток"! Явно би следвало това да внесе, но не би, необходимата доза реализъм и разумност в поведението на Борисов. Още повече, че преди два месеца, на пресконференцията в Петербург, турският президент Ердоган достатъчно настоятелно се опита да представи като предрешен въпросът за газопровода "Турски поток", който трябва да има две тръби ( тази, която трябва да захранва с газ Турция и тази, която трябва да предоставя газ за Европа, през Гърция). Следящите внимателно процесите са отчели категоричното мнение на Путин, че на този етап "Турски поток" ще осигурява газ за икономиката само на Турция. Може би, точно тук е била надеждата на Б.Борисов, че има шанс втората тръба да бъде предназначена за "Южен поток", което той най-вероятно се е надявал да обвърже и с рестартирането на проекта АЕЦ Белене. Можем ли да си помислим, че Турция няма да гледа ревниво на тези планове на България. Към момента българското правителство, може би си е въобразявало, че с Турция сме конкуренти на пазара на руския газ.
За Русия като водещ геополитически фактор в региона като че ли газовите трасета към Европа не са вече в "горещият й дневен ред"?! И днешното изявление на Милер потвърждава това. Тръбопровода ще заобиколи Украйна, Молдова, Румъния и България и директно ще свърже Русия с Турция. Това звучи логично и в контекста на идващата от Китай от срещата на Г20 информация, че РФ променя курса си на икономически преоритети към далечния изток, към Китай, Япония, Ю.Корея, Индия, Виетнам и "обръща гръб" на Европа! Поне на тази "твърде себична и проамериканска Европа"! Русия много вероятно преориентира своите интереси и няма да остави без последствия "европейските санкции" и опитите за "прозападен" диктат в нейните сфери на влияние и интереси! Руската страна, през последните месеци, нееднократно прави изявления в тази посока, които българското правителство, очевидно, не е отчело. През последната година София показа на Москва, че не е в състояние да води суверенен, професионален и конструктивен диалог по геостратегическите енергийни проекти от взаимен интерес, което автоматично ни прави нежелан партньор. Това е и разликата ни с Турция- тя вече си има своя игра и геостратегически планове с Русия, а също- има икономика нуждаеща се от газ. А ние ще си правим газов хъб (лавка)"Балкан", за да преразпределяме "чужда" газ?! Гърция, като член на ЕС, за Русия, Турция, а и Азербайдджан, и други е по- предсказуем и лоялен партньор пред днешна България! Трудно е за вярване, че някой ще се довери толкова силно на една държава като нашата, която се управлява по "външни команди" и е показала непредсказуемост, както и липса на професионално и морално устойчиво държавническо поведение!
Важният въпрос е: На какво се е надявал Борисов, след като водената от него политика, спрямо Русия бе в услуга на антируски интереси и пропиля редица шансове, за да е лоялен на европейската и антлантическата солидарност.
Твърде късно Б.Борисов прие "горещата тема" за енергийните проекти като изключително важна, съдбовна за него, тъй като България сериозно "изпада" от играта за големите инфраструктурни проекти. А това означава ,че и той е аут от играта на значимите! Второ, много е вероятно, Борисов да разбира, че няма с какво вече да "заблуждава" българската общественост и политическите му шансове и на партията му могат да претърпят сериозен крах. Няма "идеи" и проекти, нито нови, нито стари за "претопляне"! След толкова години управление на страната не е реализирано нищо значимо. Темата с магистралите и метрото стана вече банална, за усвояването на евросредствата, а за финансовото и икономическо състояние на страната и българските граждани, въобще да не говорим. Проблемите пред Борисов са жизнено важни за него. Личното му политическо оцеляване вече идва на дневен ред. За все повече хора, вече не е престижно да са около него. За това и хъб-ът се превърна в "кауза" за Борисов.
Каквото и да се предприеме от тук нататък от България в международен план, остава разбирането, че не сме способни да формулираме и отстояваме националните си интереси и да бъдем надеждни партньори.
Това, което най-вероятно ще направи министър председателят е да използва темата за газовия хъб като ПР кампания, независимо, че за експертите в бранша това е несериозно. България няма от къде да получава значими количества газ, за да изпълнява мечтаната роля на преразпределител. Единственият шанс, за да получаваме газ остава да увеличим потреблението, т.е. да е налице икономически растеж. Нещо, което българското правителство няма потенциал да го свърши.
