„Отворено общество” и „Америка за България” създадоха паразитна прослойка търтеи у нас

Миналата седмица в няколко сайта се появи една интересна новина - че отделни обществени групи настояват в София булевард да бъде кръстен на циничния милиардер Джордж Сорос. В нета дори се появиха колажи как би изглеждала табелката с името на богаташа. Гадно е за гледане, повярвайте ми.

Тази новина се оказа блъф или поне не бе потвърдена сериозно. Заради това трябва да избираме как да я разглеждаме - дали като fake news (любимият термин на психодясното, което бди като доносник в хибридната война и се опитва да разконспирира замаскирани путинисти), или като върховна форма на пародия, нещо като сатиричен прочит на околните действителности, опит за смешна дисекция на интелектуалния елит на нацията. Аз си мисля, че информацията е била изфабрикувана именно като фейлетон, който звучи смешно, на моменти абсурдно, но в края на краищата стряска, когато човек осъзнае колко близо до истината звучи написаното. Всички знаем, че искане за булевард "Джордж Сорос" не е внесено само защото неговите храненици се страхуват като вампир от слънчева светлина от това да не бъдат разкрити наистина.

Да, те може да обичат да се шегуват, да превръщат темата в обект на скучните си шегички, но това е класическа форма на самозащита, на вдигането на димна завеса пред факта, че структурите на Сорос отдавна се опитват да градят паралелна власт, невидима и точно заради това ефективна в доста от случаите.

Няколко екстремни думи за самия Сорос, ако случайно някой от читателите не се сеща кой е този налудничав образ, обсебен от идеята за контрол върху отделните държави. Черната слава на Сорос много яко е разкрил един руски фантаст Кирил Есков, който в своето хулиганско есе "Нашият отговор на Фукуяма" дава определение на магия като "влиянието на информационни над реални обекти" и твърди, че според тази идея Сорос е магьосник, некромансър с всички за целта атрибути. Сорос е финансов спекулант, мегаманипулатор, глобален продавач на илюзии, милиардер, обсебен от чувството за световна мисия.

Той прилича направо на комикс-герой от някаква готическа история, който, оттеглен в своя постмодерен замък от лъскави офиси и секретарки с минижупи, се опитва да контролира бъдещето на планетата и да се смее демонично, когато пълнолунието огрява с призрачната си светлина сградата на борсата на Уолстрийт. Сорос е черен маг, но това съвсем не означава, че той не може да бъде пленник на своите илюзии. Това е капанът на свръхсилата - тя става небрежна, невежа и рухва, когато изглежда, че целият свят ще й принадлежи по право. Но за това - малко по-надолу в текста.

Българското общество по възможно най-трудния начин научи, че стипендиантите на чужди фондации всъщност са защитници на външен интерес, който обаче е медийно така олигавен, че се опитват да го прокарват като неотложна българска нужда. И това е процес, който не се развива само у нас. Унгария започна тежка битка със Сорос, заради което понася и политически щети, защото усети на гърба си като бич интересите на милиардера. Богаташът е основен проводник на идеята, че Европейският съюз трябва да отвори широко врати за всички имигранти, а правителството на Виктор Орбан с голямо основание вижда това като удар с брадва в гърба на идеята за национална държава. Парадоксално е, но само преди няколко седмици

Унгария получи много мощен съюзник в битката с маневрите на Сорос. Израел обяви, че милиардерът е заплаха, защото непрекъснато се опитва да подкопава демократично избраните правителства на еврейската държава. Очевидно в геополитическа план тече доста голяма промяна, защото само допреди няколко години не беше възможно да се появи политик, а какво да говорим за цели правителства, които да застанат срещу парите на Сорос и срещу неговите мрежи за влияние, които са проникнали навсякъде като невидима и често отровна паяжина.

Американският милиардер е създател на международната фондация "Отворено общество" – идея, повлияна от философията на Карл Попър, но нейната концептуална реализация наистина изисква да няма граници, а дори и национални правителства. Сорос е визионер и най-важното - има достатъчно пари, изкарани с финансова спекула, да си позволи да реализира своите идеи глобално. И именно така идваме до една страна, за която той едва ли се сеща често, но неговите средства отдавна са корумпирали онова, което наричаме гражданско общество. Става дума за България.

В горещото лято на 2013 г., когато пърформансите на умните и красивите почти щяха да унищожат протеста като средство за социална съпротива, нямаше как да не направи впечатление, че много от участниците в тях по един или друг начин са гравитирали край парите на Сорос или са получили образование във финансирани от него университети.

Това самò по себе си не е престъпление, но когато всички питомци на чуждестранните пари се явят на общо събитие, повтарящи като папагали едно и също, тогава дори и най-романтичният мислител ще реши, че това не е случайност. Може би именно за да предотвратят това, групичка протестъри, сред които видният бояджия Асен Генов, Мис "Истерия" Антоанета Цонева и мъжът на жена си Найо Тицин, се снимаха с фланелки, на които грееше образът на милиардера. Това се случи точно по времето, когато се раждаше терминът "соросоид", за да обозначи принадлежността на отделен индивид като мрежата от неправителствени организации, чиято основна цел е да се бъркат във вътрешните работи на България.

Към отрочетата на Сорос можем да прибавим и ГМО-тата, възникнали в лабораториите на скандалната фондация "Америка за България". Последната наскоро реши да се ребрандира, за да избяга от порочния си имидж, и роди ново мото, което не престава да удивява със своята многозначителност - "Американският оптимизъм среща българския потенциал", което преведено ще рече - "американските фондове срещат професионалните лапачи на кинти в България".

Случайно или не обаче, точно тези две фондации създадоха една паразитна прослойка у нас, която е достатъчно материално задоволена, за да не работи нищо, а да се занимава единствено с активизъм. И се насочват именно там, където българската демокрация е най-уязвима - в съдебната система. То не бяха походи за правосъдие, не бяха мелодраматични пърформанси. Паразитната класа много добре се е насочила към единствената власт, която не подлежи на преки избори.

Сблъсъците с българската действителност бързо ги научиха, че изборите са отровни за тях, защото хората не могат да ги гледат и ги наказват жестоко. Заради това всички структури на паяжината - медиите, стипендианти и кандидат-търтеи, решиха, че най-лесно ще е да нахлуят в съдебната власт и от висотата ѝ да се наместят в дневния ред на обществото. Не напразно започнаха да пищят като призраци в тъмен замък, когато се появи идеята чужди фондации да не могат да финансират магистратските съюзи. Това е удар в сърцето на мрака, защото именно през финансираните магистрати тече влиянието на "Америка за България".

През този механизъм се случва и подмяната на дневния ред на обществото, както и опитите за пренаписване на историята. Не напразно руският фантаст определя фигурите ала Сорос за тъмни магове - подобно интелектуално изнасилване на нации е сравнително нов процес, но това ще е голямата битка на бъдещето. Тези, които искат дневния ред на политиката да се определя в собствената им страна срещу продалите съвестите си на чужди фондации и функциониращи във външен режим на работа.

България допусна подобен външен интерес да се налага по всякакви начини и заради това днес е толкова трудно да се отвоюва поне късче здрав разум, което да се съпротивлява на подобно безумие. Отворете произволна медия - ще видите продуктите на "Америка за България", отворете някой от "либералните" сайтове и ще се насладите от край до край на матросовци, които с голи гърди бранят Сорос от неговите "врагове". Заради това вероятно много хора приеха новината за булевард "Джордж Сорос" за абсолютна истина. Просто хората са се нагледали на продадени съвести, наслушали са се на токсичната псевдолиберална словесност и с очите си са видели как тези храненици презират на практика всичко българско. И това не е някаква конспиративна теория.

Това е реален факт.

Те харесват България само във вида, в който тя се е отказала от всяка национална идентичност, превърната просто в поредния геополитически хамбургер, блюдо за глобални консуматори. Страстта, с която някои хора могат да предават националните интереси и да представят лицемерието си за евроатлантическа ценност, може би един ден наистина ще ни доведе до булевард "Сорос".

По него вечерно време ще минават протестъри, ще си ядат веганските специалитети, ще плюят под мустак всички селяндури и ще въздишат протестно от къде накъде руснаците са имали наглостта да освобождават България от китното присъствие на мултикултурната Османска империя. А пък знае ли човек, някой ден и църква могат да кръстят на Сорос. Нали божкем в очите им той отдавна е светец.

Пардон - не в очите им, в портфейлите им е светец.

В портфейлите.