Преписката между български и холандски евродепутат, които биха могли да си говорят в Брюксел за изясняване на “различията” между тях, придоби …стари измерения. Новото е в това, че холандският евродепутат Кати Пири, който сигнализира за масов тормоз на българската митница на турски работници, завръщащи се през лятото в Турция, отговори на гневно писмо на българския евродепутат Ангел Джамбазки, настояващ за извинение към набедените, според него, български митничари, до доказване на твърденията за това, че целенасочено притесняват точно въпросната група транзитни пътници. Иначе няма нищо ново в твърденията за нередности по българските митници.
От както се помня, за митничарите се разправят вицове като за милиционерите ,но не като за единица мярка за тъпота, а като нарицателно за корумпираност. За което се извинявам от името на зевзеците, измислящи вицовете, на онези митнически служители, които не отговарят на тази представа (но пък се “чудя” защо масово ги “подозираме”).
Няма да припомням брадати вицове, но случката ражда нов анекдот, подобен на един антисемитски от времето на СССР, състоящ се от две думи: “евреин миньор”. Нашият евродепутат, пледиращ за невинността на митничарите по презумпция, на практика перифразира, обединявайки в едно понятията “невинен” и “митничар”.
Патриотичният демарш е на депутата Джамбазки, който стъпи на динената кора на “бореца срещу корупцията” Бареков в рамките на платения от КТБ проект “България без цензура” и така се подхлъзна, че чрез инерцията на този катапулт се изстреля чак в Брюксел. Според мен, бранейки реномето на вероятно най-дискредитираната в очите на самите българи професия у нас – от гледна точка на царящата в нейното гнездо корупция, Джамбазки се “гръмна в крака” и сега трябва да си събира гилзите, за да докаже пък той основанията за своята защитна пледоария.
Искал доказателства или извинение. От гледна точка на широко разпространеното неодобрение на българите за депутатите у нас (и техните десетократно по-скъпо платени сънародници в Европейския парламент) това е все едно да поиска черно на бяло да му се докаже, че на него и подобните му се гледа от “широките народни маси” като на нагаждач, измекяр и използвач в името на голямата заплата, а не като на самоотвержен защитник и безсребърник, страдащ в сърцето на богатата Европа за бедната България и нейните набедени митничари (обобщението на обидните представи не е мое и не се споделя непременно от моя милост в този вид ). То наистина битува в масовото съзнание.
Повтарям отново, че не бих обобщавал по начина, по който се обобщава за подкупността и лакомията на митничарите у нас. Знам обаче две неща със сигурност: че тази крушка не расте без опашка и че в сравнението се познава истината. Феноменът не съществува в държави, в които корупцията е сведена до проценти, които я правят екзотика (каквото е положението в редица страни от европейския Север - значи не е задължително митничарят да бъде грабител, т.е. това зло не се предопределя от самата професия).
Имам известна представа чрез мнението на близки, които са вътрешни хора за системата на митниците. От тях съм чувал, че в България няма митничар с ефективна присъда, излежавана в затвора. На учудването ми защо това е така, получих отговор: отърваването от затвора у нас струва около 5 хиляди евро. Това били“джобни пари” за мнозина от онези, които понякога биват арестувани за демонстрация на държава загриженост пред скептичния Брюксел и пред лековерната българска публика.
Щеше ми се българският евродепутат да беше прав, но съм готов да се обзаложа, че отговорът на холандския му колега на доста истеричното писмо (със спокоен и уважителен тон, напълно в духа европейската цивилизованост) наистина се базира на споменатите от холандеца над 200 оплаквания на турски транзитни пътници от едно и също: тормоз от българската страна на границата. Това дали е достатъчно “доказателство” за основателността на сигнала? Или трябват записи от видеокамери, писмени самопризнания и разпечатки от специални разузнавателни средства, които жалбоподателите трябва да приложат?
У нас обаче е така: червени депутати, горди правоприемници на налаганото от червената диктатура с десетилетия преследване на църквата, са днес най-гневните защитници на православния кръст, който една верига германски магазини глупаво цензурира от етикетите на свои гръцки стоки. А пък гласовити патриоти, използвали платформата на “борбата с корупцията” под водачеството на забогатял от журналистическо обслужване партиен вожд, защитават презумпцията за невинност на една професионална прослойка в България, която – с извинение отново - е легендарна с негативния си образ по отношение на корупцията.
Ясно е, че Джамбазки свири подстрекателски на струната на антитурските настроения, когато се хвърля в защита на български митничари от твърдения на турски работници и техните семейства. С което сам дава доказателства за злоупотреба – злоупотребява с европейския си пост за целите на антиевропейско поведение, каквото е дискриминацията по етнически принцип на хора, имащи право на свободно придвижване и еднакво третиране пред лицето на закона.
