По БНТ Мая Манолова се хвали с нейната измислица – Закон за частния фалит (бел. ред. – фалит на физическо лице, не на фирма). Тя с нейният екип, консултирали защитници на потребителите, на работодателите и дори някакви академици. На Запад имало такъв закон и тук трябвало да има, защо всеки имал право на втори шанс. Хората с непогасени кредити се задушавали от финансовите институции. Те имали семейства, деца…. И добрата фея Мая се представя като ангел спасител за затъналите в дългове граждани.

Във Франция има едно понятие – mensonge par omission. Българския превод е „лъжа поради премълчаване“ или неказване на цялата истина. Разбира се, че защитата на задлъжнелите семейства е благородна цел. Вярно е, че спекулата с ипотечните и бързите кредити, непосилните лихви и частните съдебни хиени обричат закъсалите на мизерия.

Но идеята на Мая да им се опростят дълговете с 60% за да получат втори шанс е чист догматизъм. Освен това тя говори за „възпитателната“ роля, която евентуалния закон ще изиграе за банките. Представяте ли си някой, който взима 500 хиляди лева кредит и поради невъзможност да го върне, да му бъдат опростени 300 хиляди със закон за личен фалит?

Същият човек съответно е спасен, той и неговото семейство, според Манолова, получават втори шанс. Той – предприемачът може да започне нещо ново и полезно за всички. И животът съответно, става по-хубав от песен…

То да беше така, но не е! Това, което Манолова премълчава, е именно възпитателната роля на едно подобно спасение. Как ще погледнат на него всички останали потребители на кредити, които си плащат редовно дълговете? Ако се говори за „възпитание“, то засяга преди всичко този, който взима и по-малко този който дава.

И най-важното, което Манолова не казва

На Запад има закон за частния фалит, но той е съставен от куп драконови мерки срещу всеки, който се защити чрез него. Първо се конфискува и разпродава собствеността му. В последствие фалиралият бенефициент губи всички права, с които разполага редовният клиент на банката. Той може да спи спокойно, но живее с вързани ръце и крака. Няма право на кредит. Няма право да управлява фирма или да участва в управителен съвет и т. н. Неговото име, като неплатежоспособен, се разпространява от Националната банка по всички финансови институции. Лишен е от кредитна карта и т. н. С други думи – не може да предприеме нищо!

На Запад и без подобен закон, децата на длъжника не наследяват борчовете на родителите си!

Всичко това Мая Манолова изобщо не споменава. Или както казват старите „Бързата кучка – слепи ги ражда.“

Божидар Чеков

–
Бел. ред. – авторът е български емигрант, живее в Париж от края на 60-те години.