Борисов: "Знаеш кое ни е важно…"

Къде е мястото на България в пазарлъците за ключовите постове в ЕС? Какъв е българският интерес и в състояние ли е Борисов да го защити? Още нищо не е решено окончателно, но ето какво знаем до момента:

 

 

 

Коментар от Петър Чолаков:

 

По време на този рекордно дълъг Европейски съвет българският министър-председател Бойко Борисов получи нова възможност да изпълни мълчаливата заявка от началото на третия си мандат. А именно: да се докаже като дипломат и геополитик. В досегашния си актив той би могъл да посочи например Договора за приятелство и добросъседство, който България подписа с Македония, организирането на срещата ЕС-Турция във Варна и, разбира се, българското европредседателство.

 

Бойко Борисов в Брюксел

 

Продължителните и мъчителни преговори за ключовите постове в ЕС бяха предизвестени. В допълнение към заплетените процедури, пъстрата политическа карта, която нарисуваха последните евроизбори, означава по-силно влияние на либералите и зелените и относително отслабване на ЕНП и ПЕС. Ясно е, че когато много и разнолики политически формации получат лостове да претендират „за парчета от пая”, става много трудно да се постигне съгласие. Европейският съвет трябва да избере свой председател, да номинира кандидат за шеф на Европейската комисия, да назначи Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и да определи президент на ЕЦБ. Новите титуляри на европейските top jobs трябва да започнат работа още тази година. Неслучайно по време на юнската среща на Съвета Доналд Туск заяви, че е необходимо споразумение около пакетна сделка, която да отразява многоликостта на ЕС.

За да не кажат, че "заради българката не става"

Къде е мястото на България в пазарлъците, какъв е нашият интерес и в състояние ли е Борисов да го защити? Още нищо не е решено окончателно, но ето какво знаем до момента. Борисов твърди, че е отказал „офертата” българка да бъде Върховен представител на ЕС за външната политика - с аргумента, че няма как страната да получи и този пост, и поста еврокомисар. Очевидно за Борисов вторият пост тежи повече. „На нас ни трябва реален ресор”, подчерта българският премиер. Другият му довод е, че е „много вероятно страните от Западните Балкани да не бъдат поканени за еврочленство” и тогава "косовари, албанци, македонци, сърби" ще кажат, че "заради българката не става". Поради което Борисов настоява Мария Габриел отново да е комисар. Изглежда също така, че (поне според премиера) Кристалина Георгиева няма шанс да оглави Европейския съвет. Амбициите ни за шеф на Комисията също не са реалистични. Г-жа Георгиева, също като г-жа Габриел, е била „обсъждана” и за кандидат за външен министър на ЕС. Но поне засега фаворит е белгиецът Шарл Мишел.

Да, Борисов е прав: наистина е важно България да има еврокомисар. Но дали тази малка балканска страна, която в много отношения стои на опашката в ЕС, може да претендира за значим ресор?

Видя се също така, че Борисов, чиято партия членува в ЕНП, не се стеснява да „флиртува” със социалиста Франс Тимерманс, спряган за шеф на ЕК. От разговор между двамата, излъчен на живо във Фейсбук-профила на българския премиер, се разбраха „нашите условия”. Целта явно беше да се види как Борисов показва мускули, дори с риск да бъде обвинен в двуличие.

 

Борисов с Тимерманс

Борисов по време на разговора му с Тимерманс

 

„Исках да те видя, защото се очертава такъв компромис - Вебер на парламента, ти на комисията. (…) Знаеш кое ни е важно - механизмът, Шенген, реформите, които по твоя списък правим в съдебната система“, каза Борисов на Тимерманс. Българският премиер заяви обаче и това: „Сега от среща на ЕНП идвам. Категорично си стоим зад нашия кандидат”. А после бе съобщено, че Борисов е предложил хърватския премиер за председател на ЕК. Диалектика, типично по Борисовски.

Кое е истински важно за България

Очертаният от премиера национален интерес е дефиниран коректно. Но само наполовина. България има интерес от пълното отваряне на Шенген. Но премахването на мониторинговия механизъм, което би спестило на управляващите някои от най-тежките критики (за недъзите в българската съдебна система, включително за безконтролния главен прокурор, за метастазите на корупцията и пр.), прилича на опит на слаб ученик да измоли отпадане на зловещото класно, което неминуемо го чака в края на всеки срок. Освен това допускането ни до Шенген и отмяната на мониторинга не зависят от ЕК, а от вот в Съвета на ЕС.

"Хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата" - така Борисов описа самия себе си и състоянието на поверената му държава, след като пое втория си мандат. Амбицията и чарът на това някогашно „селянче от Банкя", което днес дръзва да претендира за геополитически талант, не могат да бъдат отречени. Но вместо да опитва да се спаси от даскалската пръчка, България би трябвало да заложи на друго - на честен ангажимент към дълбоки реформи. Дали обаче политическият елит има интерес от оздравяването на съдебната система?

Ако все пак българи се наложат в надпреварата за някой от европейските top jobs, това определено ще може да се изтълкува като триумф на аутсайдерите. За момента шансовете ни не изглеждат големи, но както гласи Кубертеновият принцип - не е важна победата, важно е участието.

 

 

 

Станете почитател на Класа