Ако не беше реакцията на американското посолство в София относно т.н. шпионски скандал в България, анализите на де-що има експерти у нас щяха да се въртят все около употребата на външна тема за вътрешно ползване. Избори ще има и то непредсказуеми на този етап, което си струва разиграването на всякакви сценарии за нагнетяване на негативи към противника и отсяване на спечелени от него привърженици. Още повече, че и обществото в голяма част не посреща с разбиране предложения единствен кандидат за нов главен прокурор, който пък работил особено успешно с представителите на Великобритания. Струва си отвличане на вниманието. В същото време обаче и посолството на Нейно Величество се включи в „подкрепата на усилията на България да защити суверенитета от зловредно влияние”, което обърка играта окончателно. Толкова се обърка, че посоките на търсене на истината за „предполагаем шпионаж”, както го наричат американските дипломати в София, в полза на Русия станаха като компас в присъствие на магнит.
Явно има от всичко помалко, както обикновено. Но включването на матросовската артилерия на управляващите, която побърза да акцентира върху „скандалът няма нищо общо с отношенията ни с Русия” е ясен сигнал, че някой се е сетил за старото правило „не дърпай мечката, когато спи”. Осъзнал е, че е попаднал /сам или с чужда помощ/ в капана на „каква я мислехме, каква стана”. Още повече, че „мечката” не само не спи. „Мечката” намира за уместно да отговори на министъра на отбраната на САЩ, който казал, че „време е Русия да стане нормална държава” с „е, явно ще си останем ненормална държава” /министър на отбраната Шойгу/ и в добавка „добре, че не каза да станем като САЩ, защото тогава ще трябва да бомбардираме Ирак, Либия, Сирия, да водим търговски войни с Китай” /външен министър Лавров/ . Какво да се каже пък за организатора на прословутата изложба в Руския културен център в София, който не без ирония благодари на нашето МВнР за „рекламата”, която направи на тази изложба с официално представената декларация с оценки за ролята на Червената армия във Втората световна война. Оценки, които се разминават толкова фрапиращо с исторически факти от времето на събитията около 9 септември и след това, че навяват мисли за необходимост от актуализиране на списъците с лицата за влияние у нас. В такава ситуацишя да се говори за суверенитет е толкова неуместно, колкото един свидетел да се води на разпит с белезници и то по никое време на разсъмване. Дали пък на този свидетел по този начин не му осигуряват предложение да се върне отново на поста главен редактор на в.”Дума”, защото при тези обстоятелства рейтингът на партийния вестник неминуемо ще скочи? Нормално, при неимоверно нарастналите симпатии на целокупното общество към „свидетеля с белезниците”. Стига здравословното му състояние да позволява, защото за неговите интелектуални и високо професионални качества спор няма. Остава загадка обаче с кой акъл се заиграва в чужди сценарии, когато е известно, че сценаристите никога не забравят нравите си „с чужда пита помен да правят”. Поне това се разбира след признанието, че чужди служби са съдействали за получаване на съответни информации и за насочване на разследването. Някои подозират, че в дъното на цялата суматоха около обзелата управляващите шпиономания стои въпросът с енергийните проекти, в които ролята на Москва е водеща, а новите ни братя не ги одобряват по понятни причини. България дава признаци, че не се отказва от опити да ги възстанови и мерките не закъсняват. Сигурно с идеята за баланс се обявява внезапно, че ще започнат преговори относно експлоатацията на онези т.н. американски централи, които работят особено печелившо от години като „Американските Марици” и то за сметка на държавата ни. Щели да настояват да се върне собствеността, дори и срещу плащане на съответни неустойки, защото имало правило в ЕС да не се подпомага от държава-членка частен бизнес. Ама това правило сега ли са го приели? Или е опит за баланс по български, който все правим и все оставаме в пръст в устата. Примерът с „Южен поток” и „Белене” е вече класически. Няма измъкване, а за суверенитет по-добре да не се говори.
Не се разбира и няма как да се обясни защо българите запазват добрите си чувства към Русия, каквото и друго да им се внушава. Все едно Лондон да забрави за общия език с Вашингтон и цялата история, която свързва англосаксонците от векове. Няма как да се приеме от редовите българи твърдение, че „Западът трябва да продължи да оказва натиск върху Русия, Путин не разбира от друго”. И да се привежда за пример резултатите от местните избори в Русия, където Путин бил загубил много. Да, Компартията спечели доста повече от друг път. Спечелиха и обявени за независими кандидати. Някои като такива участват и от името на управляващата „Единна Русия”.Казват, че в Москва гласували само 22%. Ами ако това е признак, че са си доволни и дори не си правят труда да ходят до урни за гласуване? Има и такъв прочит, нали? Това са си вътрешни дела и със сигурност не са удачни примери да се сочи, че „Русия едва ли ще стане скоро демокрация”. Когато по провинциален начин се разиграват геополитически игри и се манипулира обществено мнение, патилите векове българи няма как да се поддават на внушения за „зловредно влияние”. Влияние т.е. натиск има и от Изток, и от Запад. Но когато сме се поставили в условията на терен за разиграване на геополитически игри и големите да си кръстосват саби открито у нас, тогава ще ни се спретват и обвинения за „намерения за промяна на геополитическата ориентация”, ще се поставят белезници на свидетели, „ще се търси под вола теле”, за да се изпълни поръчка и ще се замъглява ситуацията до степен на тотално омерзение от състоянието на държавата ни. Каквото и да се каже, цялата история с т.н.шпионски скандал е нелепа. Задкулисието за бизнес-игри и овладяване на медийно или друго пространство е толкова безвкусно поднесено на обществото, че растат съмненията за липса на елементарни умения. Въпросът е като как ще се управлява държавата ни от тук насетне?
