Любими са ми анонимните дописки – като не се подписва човек под текста си, може да си поразвихри фантазията, да си поотпусне езика, да понапопържа някого, да му строши фара – в преносния смисъл, разбира се, има си журналистическа етика!
Нещо като да си фен на футболен отбор – мяташ качулката на суичъра, връзваш клубното шалче пред носа и…
И – „55 000 лв. струва победата на „Левски“ 2:0 над „Славия“ – точно е изчислил „24 ЧАСА“. Тъй като билетите били по двайсетачка, феновете изпотрошили ни повече, ни по-малко от 863 седалки на стадиона – всяка по 50 лева. Останалата част от сумата е за монтаж на новите и глоби за бомбички, псувни и други дребни анонимни удоволствия.
Дотук – добре. Старо правило – чупи-купи.
Малко смущение обаче предизвиква официална информация в „ТРУД“ – че „Застраховат армията за 192 000 лева“.
Каква излезе тя – четири мача на „Левски“ могат да покрият разноските на цялата армия!
Или армията ни е прекалено малка, или един български войник струва по-малко от пластмасова седалка на стадион.
Ако ще си говорим за футбол, „СТАНДАРТ“ очевидно е експерт не само по него – „Роналдо: Сексът с Джорджина е по-хубав от задната ножица“!
Пезевенкски малко звучи, нали? Има нещо мръсничко в заглавието на иначе добросъвестно преписаната от мрежата информация. Всъщност на провокативен въпрос звездата отвръща, че „Не мога да сравня гола с моята Джорджина Той не е по-добър от секса. Честен съм. Години наред съм се опитвал да вкарам подобен гол (…) Зарадвах се, че най-после имам гол със задна ножица“.
И ние се радваме на него и завиждаме на биропиец, прославен от „МОНИТОР“: „Германец от 60 години прекарва по 1000 дни на Октоберфест“!
Октоберфест е всяка година, а годината има в най-високосния си вид 366 дни, така че постижението на бавареца е наистина изключително – почти колкото способността на мониторния анонимен автор да смята.
И все пак – върхът на анонимната храброст достига отново „СТАНДАРТ“ с подписаната от цял „Екип на „Стандарт“ опозиционна дописка „С премиерска помощ всеки, който не мисли като градската десница, е главанак“.
Става дума, естествено, за разправиите в БНР. Да прочетем първо дефиницията за главанак – това е „Човек, който не приема политическият лобизъм да се нарича свобода на словото. И плаща за това с главата си“.
Най-общо казано, екипът се е добрал до очевидната истина, че слуги на разградската олигархия, внедрени още от времето на предвидливия демон Костов, са натиснали копчето и са спрели излъчването на националното радио, но „прокуратурата разкри провокацията“.
Прокуратурата още нищо не е рекла, предполагаме, че екипът на „Стандарт“ има предварителна информация.
Важно е да се прочете също и, че „С премиерска помощ днес всеки, който не мисли като тях (олигархарсите и слугите им, то се подразбира), е главанак. Особено, ако не ходи на протести срещу Гешев“.
Значи – според „СТАНДАРТ“ и анонимния му екип премиерът също е главанак – май още никой не го е виждал да размахва плакатче пред Съдебната палата.
Докъде я докарахме – главанаци да ни управляват и да ни дават акъл!
Добре че в българската преса има храбри анонимници и анонимни храбреци, които да ги разобличат!
