Словакия, както и целият свят, ще се сблъскат с изключително предизвикателство - откъде да си набавят енергия.
"Ако всичко върви добре, строителните работи могат да започнат през втората половина на 2007 г.", заявява още през 2007 г. словашкият премиерът Роберт Фицо във връзка със завършването на два блока на АЕЦ „Моховце“ близо до град Левице. Разходите за строителство бяха оценени на около 2 млрд. евро, а даденият срок за завършване - около пет години, пише Aktuality.sk.
През октомври 2019 г. е ясно, че първият от завършените блокове трябва да започне да доставя електроенергия през 2020 г., а вторият - приблизително година по-късно. В същото време разходите по изграждането нараснаха до 5,7 млрд. евро.
В допълнение към изключително дългото строителство и високите разходи, атомните електроцентрали имат и два основни проблема - зависимостта от други страни относно вноса на ядрено гориво и необходимостта от извеждане и съхранение на радиоактивни отпадъци някъде в Словакия.
Вероятно ще е по-добре ако се отхвърли възможността на строителството на друга атомна електроцентрала (моментът, в който АЕЦ „Бохунице“ окончателно бъде изведена от експлоатация) и Словакия се фокусира върху слънчевата енергия.
Според словашкото министерство на икономиката решението за избор между всички пет локации, които се разглеждат за евентуално хранилище на ядрени отпадъци, предстои да бъде взето, като крайният срок е определен до 2030 г.
В момента в Моховце функционира постоянно хранилище, но то е предназначено само за отпадъци с много ниско ниво на радиоактивност.
Отпадъците със средно ниво на радиоактивност или силно радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво временно се съхраняват в местността Ясловске Бохунице, в близост до град Търнава.
Все още остава неясно колко време решението за дълбоко подземно хранилище може да бъде отлагано.
Словакия вече има реален опит относно това колко неприятно е да бъдеш зависим от вноса на енергийни суровини от чужбина. През зимата на 2009 г. избухна газовата криза, заради натиска от страна на Русия и Украйна.
Притокът на газ секна и словашкият бизнес и домакинствата изпаднаха в немилост. След това ситуацията с газа най-накрая се успокои, но дори и при вноса на ядрено гориво, отново Русия се оказва ключов доставчик.
Представители на словашката енергийна компания Slovenské elektrárne твърдят, че доставките на ядрено гориво (предимно уран) няма да бъде проблем през следващите 20 или дори 30 години.
„Атомните централи не трябва да се притесняват от недостиг на уран през следващите десетилетия. В допълнение към достатъчните запаси в наличните находища по целия свят, има възможност да се използва преработка на отработено ядрено гориво или уран от ядрени оръжие. Най-големият потенциален източник на уран в бъдеще може да бъде и водата от моретата и океаните “, споделят представителите на Slovenské elektrárne пред Aktuality.sk.
Според тях ядреното гориво може да идва от различни източници, включително Русия и САЩ, и няма индикации то да бъде ограничено. В същото време Slovenské elektrárne сключи дългосрочен договор за доставка на ядрено гориво, така че всичките нужди на компанията да бъдат покрити до 2030 г., посочват от министерството на икономиката.
Понастоящем Словакия консумира приблизително 30 тераватчаса (TWh) електроенергия годишно, като над 55% се генерират от ядрените централи.
С довършването на АЕЦ „Моховце“ страната ще успее да компенсира загубата след спирането на топлоелектрическата централа в Новаки (която заедно с въглищната електроцентрала край Вояни генерира около 20% от общото количество електроенергия в Словакия) през 2023 г.
Но след около 25 години, което не е далеч, имайки се предвид продължаващото вече 11 години строителство на АЕЦ „Моховце“, ситуацията ще се промени коренно. През 2044 г. и 2045 г. останалите блокове на АЕЦ „Бохунице“ трябва да бъдат изключени.
Министерството на икономиката твърди, че при настоящите технологични възможности най-удачният вариант за действие е нова атомна електроцентрала.
„Като се има предвид естеството на електроснабдяване от ядрен източник (нисковъглероден източник, осигуряващ стабилна базова мощност със средно използване от приблизително 8000 часа годишно) и при сегашното ниво на познание, изглежда, че изграждането на нов ядрен източник се явява като ефективно решение за замяна на единиците в Бохунице“, посочват от словашкото министерство на икономиката.
Забавяне за милиарди евро
Въпросът е кой и къде ще намери необходимите милиарди евро за инвестиция, която е в основата на ожесточен дебат в европейското пространство?
Финландската АЕЦ „Олкилуото“ трябваше да бъде пусната през 2009 г. и щеше да струва 3 милиарда евро. Сега, тя ще влезе в експлоатация едва през 2020 г. и разходите вече са надхвърлили 9 млрд. евро.
Франция има подобни проблеми със завършването на АЕЦ „Фламанвил” на брега на Атлантическия океан. Тя трябваше да бъде готова през 2012 г., а разходите бяха оценени на 3,3 млрд. евро. Само преди няколко дни (докладът беше публикуван на 9 октомври 2019 г.) стана ясно, че завършването е отложено до края на 2022 г. и че разходите ще надхвърлят 12,4 млрд. евро.
По отношение на възвръщаемостта на разходите за доизграждане на АЕЦ „Моховце“ и последващото извеждане от експлоатация на електроцентралата в края на нейния живот (което ще прибави 1,5 млрд. евро разходи към сегашните 5,7 млрд. евро), Slovenské elektrárne твърди, че двата блока, които се изграждат, ще печелят по около 50 евро на мегават час (MWh) произведена електроенергия.
„При настоящата цена на електроенергията на енергийната борса очакваните приходи през планираните 60 години експлоатация ще бъдат значително по-високи от разходите за завършването“, обобщават от Slovenské elektrárne.
От гледна точка на Министерството на икономиката 60 години са достатъчни за покриване на инвестиционните разходи както и за други дейности от крайния цикъл и за осигуряване на ресурсите за ремонти.
Но от компанията все пак не предоставиха по-точен сценарий, които да покаже какво остава след приспадане на разходите.
Германският въпрос
Slovenské elektrárne, както и много енергийни експерти, напомниха за Германия по време на своята защита на ядрената енергия. След аварията на АЕЦ „Фукушима“ германците напълно загърбиха атомните централи. Но германската икономика, най-голямата в Европа и четвърта в света, се нуждае от огромно количество електроенергия, за да може да се развива, а за момента възобновяемите енергийни източници далеч не могат да достигнат инсталирания капацитет, необходим за покриване на постоянно растящото потребление на енергия.
Следователно Германия експлоатира изключително неекологични електроцентрали на въглища (те съставляват 39% от общия енергиен микс) и преговаря с Русия за доставка на природен газ, за да може да замени и въглищата, докато не подготви окончателно цялата мрежа и потреблението изключително за вятърната слънчевата енергия.
"Днес Германия ще отделя повече емисии във въздуха, отколкото Франция, Обединеното кралство, Испания и Италия заедно", заявяват от Slovenské elektrárne.
Ако Словакия реши да произвежда всичката електроенергия от слънчеви фотоволтаици, ще трябва да инвестира приблизително 13 млрд. евро в това. Сумата е впечатляваща, но когато се погледне към допълнителните разходи за изграждане на АЕЦ „Моховце“ нещата започват да изглеждат по-приемливи.
Имайки предвид нуждата от незабавни мерки за борба с изменението на климата, ядреният инженер Микел Шнайдер също счита ядрената енергия за фактор в минало време. „Въпросът с времето е от решаващо значение. Времето, с което разполагаме, се скъсява. За по-малко време ще трябва да се направим много повече “, споделя той за Euractiv.sk.
Това, което по-рано се смята за недостатък, децентрализираната мрежа, започва да се приема като предимство.
„Големите ядрени, газови или въглищни централи изискват високо ниво на сложност на мрежата, което не е необходимо за децентрализираните ВЕИ. Изчислихме възвръщаемостта на слънчевата енергия по отношение на разстоянието от мрежата. Днес тя се изчислява в сантиметри, а не в метри“, посочва Шнайдер.
Разходите за генериране на енергия в големи слънчеви централи вече са се понижили до стойностите на конвенционалните източници. Според Шнайдер атомните централи са толкова скъпи, че вече частният капитал отказва да ги финансира.
"За изграждането на електроцентрала в Англия французите поискаха изкупна цена от 92,5 британски лири за мегаватчас (105 евро)", подчертава експертът.
Съхранението на енергия е основно предизвикателство пред възобновяемите енергийни източници. В тази област обаче се раждат нови и нови решения - например гравитационните кули като електроцентрали с помпено съхранение.
Критиците на ВЕИ са склонни да изтъкват, че производството и изхвърлянето на слънчеви панели и огромните витла на вятърните турбини също не са екологични. Освен това в нашите условия слънчевите централи трябва да покрият площ от около 600 квадратни километра, което е почти два града с размерите на Братислава, за да задоволят потреблението.
От друга страна, екологичната тежест на ВЕИ със сигурност е по-ниска от тази на изкопаемите горива, а добивът на уран също не е особено екологичен.
И накрая, хората все пак могат да приемат, че в близост до къщата им има голям масив слънчеви колектори, а не дълбоко хранилище на радиоактивни отпадъци.
Аспарух Илиев, редактор Бойчо Попов
