В аритметиката както и да разместваш местата на събираемите, сборът няма да се промени. В политиката обаче разместиш ли местата на политическите резултати, най-много в един момент да се окажеш поразен от собствената си глупост, самочувствие и немощ. Тогава ако ти не видиш, друг ще установи, че си се провалил и че е време да си ходиш. Защото тук резултатите не се изчисляват аритметически, а политически. Т. е. съобразно обективните обстоятелствата, условията в момента, общата политическа обстановка в страната, настроенията в конкретното населено място, точката, от която тръгва положителната или отрицателната промяна, наличието или отсъствието на личности, адекватността на политическата програма и на посланията, които се отправят към избилателите. Но това изисква сериозен и задълбочен анализ, а не празни думи. Трябва да си органична част от партията и реалността, за да си поставяш реални цели и да определяш средствата и начините, с които да ги постигаш.

Това Корнелия Нинова не може, а и не иска да разбере.

Затова и колкото и да размества местата на събираемите резултати от току-що завършилите избори за кметове на общини, общият им сбор ще се връща все към сбора от 2015 година. Но покрай това ще се открои премълчаваното от нея, че в цели седем общини тя не регистрита дори един кмет, а в още седем, измежду нейните кандидати е избран само по един. Дори по нейната аритметична логика БСП не изпълни целите, които сама чрез своя Национален съвет и особено чрез своята председателка си постави. Аргументът, че в четири областни центъра партията е спечелила, са аргументи от друга логика – не от тази, с която Корнелия Нинова празнува триумфа на своята власт. Тази друга логика няма как да се приложи към лъжехвалбите на Нинова и на нейните най-близки и верни сподвижници. Те не я заслужават.

Нинова знае, че въпросната логика не е за нея и затова търси начини да отклони вниманието от нея и да го насочи на друго място. Особено натам, където очакванията бяха големи, но крайният резултат не се побира в аритметичната логика на ръководната група на Нинова. Някак много рязко се засилиха оплакванията и обвиненията срещу властта за фалшификация, натиск върху избирателите, купуване на гласове, репресии дори над кандидати на БСП. Говори се така, сякаш не ги е имало и преди и не са нещо напълно обичайно за сегашната власт. Те се представят от Нинова и рупорите й като специално отношение и дори наказание за активизирането на БСП при днешното ръководство. Нали всичко от него започва.

Големият проблем за Корнелия Нинова обаче е Мая Манолова.

Мая Манолова е истинският победител на тези избори, защото тя трябваше да се преборва срещу двама съюзили се противници, които за пред хората се представят като противници: Борисов и Нинова. Това се вижда от коментарите на двамата преди изборите и след тях. Техните клакьори от ляво и от дясно сега търсят и показват нейните грешки, заради които уж не спечелила. И какви са тези грешки: била призовавала повече десните избиратели, кокетирала с тях, ухажвала ги, а левите ги пренебрегнала. Дори не им говорела, защото била уверена, че безрезервно са нея. Но се излъгала и те й отмъстили. Това говорят левите клакьори. Техните думи показват в каква нищета е потънала върхушката на БСП и нейните пишман идеолози. И Нинова, и някои други от ръководството на БСП нарочно подчертаваха, че Манолова е лява и че нейният електорат е ляв, за да не се подлъгват десните и да не гласуват за нея. Те знаят, че само с гласовете на БСП тя не може да спечели. Понеже не искаха тя да победи, възпираха десните да не би да поддадат на призивите й.

Сега я обвиняват, че била подценила левите си симпатизанти и избиратели.

Но Мая Манолова бе единствената адекватна участничка в тази кампания. Тя е умна, остроумна, изобретателна, умее да говори, реагира мигновено на въпросите и провокациите, знае как да се държи и кому как да отговаря. Очевидно добре познава София като управленец. Знае слабите места на столицата, нерешените й проблеми и най-важното, онова, което искат хората от кмета. И формулата, която избра и приложи, и която бе подкрепена от градското ръководство на БСП в София, е най-добрата за големите градове. Защото в София, Пловдив и Варна, а и на някои други места, БСП трудно може да увлече толкова хора, че да побеждава сама. Но коалициите с леви, центристки, патриотични или дори с десни партии, за да се свали порочно управление и се установи власт за доброто на града, е напълно възможна. Такава коалиция преди години бе правена с успех във Варна. Сега в София се видяха нейните най-добри страни. Те са моделът, по който тези градове в бъдеще ще се управляват в класово разделеното общество, раздирано от политически противоречия и конфликти.

По формулата, която Манолова приложи заедно с градската организация на БСП, очевидно ще се изгради и осъществи и проектът, за който тя заяви,, че подготвя. Този проект направо вбеси анализаторите и някои политици. Вбеси ги, защото им измъква килимчето изпод нозете и някои ще се окажат излишни. Те знаят коя е Манолова, какво може и как ще го направи. Най-малкото е, че ще обезличи БСП с амбицията й да бъде водач на левицата и реална полотическа опозоция. Сега ще се види нейното бездействие и колаборационализъм. Сериозна заплаха, нали? Ако Мая Манолова успее да сглоби този проект и да му придаде душа и енергия, идеи и надежди, той може да се превърне в новата движеща и организираща сила на левицата в България. Затова трябва седем пъти да го премери, преди да го отреже веднъж, както казва народът.

Според мене Мая Манолова не успя да победи, защото партийната организация на БСП в София още не се е отърсила от наслоенията и пораженията, които предишният й председател Румен Овчаров остави на наследника си. Затова и бе невъзможно да се мобилизирана до край. Изгубила е политическите си навици и макар Калоян Паргов да положи огромни усилия, малко не му достигна, за да преодолее Овчаров. Лошото е, че дълго още ще трябва да го преодолява...

Сега още две думи за Варна.

Корнелия Нинова заобикаля постоянно проблема с Варна и погрома, който тя нанесе на градската партийна организация. Затова и гузно се мъчи да отклони вниманието от провала там. И пак си служи с любимата си политическа аритметика. Анелия Клисарова била удвоила резултата си от предишните избори, а общинските съветници на БСП сега били с трима повече.

През 2015 г. Клисарова като кандидат на БСП за кмет на Варна получава седем хиляди гласа и е четвърта. Седем хиляди гласа в град като Варна са нещо като капка в морето. Като умен и почтен човек, добър лекар и учен от висок ранг именно поради този свой предишен резултат проф. Клисарова си прави отвод на градската конференция. Ттогава тя прецени, че влиянието й в града е слабо, че няма необходимия политически авторитет, не води след себе си достатъчно хора, за да разчита на успех на новите избори. Но после приема да обслужи нечии интереси и да бъде използвана в една непочтенна и гнусна игра, в която градската организация трябваше да изстрада своето единство. Но цената бе огромна. И последствията ще се проявяват още дълго време. Аз лично не знам защо го е направила.

Седем хиляди гласа не са никаква база за сравнение. На сегашните избори Клисарова получава 14 хиляди и е трета. Костадинов, зад когото стои малка партия, получава повече от нея. Какъв е тогава от политическа гледна точка резултатът на Нинова, заложила на своя кандидат?

Що се отнася до броя на съветниците, листата им получава в сравнение с предишните избори малко повече от 2000 гласа. Тези 2000 гласа дават трима нови съветници. Ако ги имаше през 2015 година, партията щеше да получи най-много един или един половина съветник. Защото тогава условията бяха други и един член на Общинския съвет се придобиваше с по-голям брой бюлетини. Да не говорим за състава на листата, защото там Нинова ще трябва да дава повече обяснения и да търси повече оправдания. Сигурно ще обвини някого, за да се измъкне от отговорността, която дължи. Само да не лъже, че са включени млади хора и добри експерти.

Вижда се какво означава да удвоиш резултата си от предните избори и да увеличиш брой на гласувалите за тебе с две хиляди.

Да не говорим пък за тържественото заклинание, че благодарение на нея и обновлението, което е направила, БСП се завърнала в местното управление. Това може само болен мозък да го измисли. Като капак на всичко Корнелия Нинова обяви за свой последовател самия Борисов, който тръгнал по нейния път, за да обнови партията си. Но за съжаление бил закъснял. Тя го изпреварила и далеч преди него подмладила и възродила БСП. Борисов, гледай да не обновиш партията си, както я обновява Нинова, че съвсем ще останем без партии.

Политическата аритметика в крайна сметка е нещо като „един път стомничка за вода, втори път стомничка за вода... Трети път няма стомничка.“

Че е необходим дълбок преди всичко политически, а не аритметичен анализ е повече от очевидно. Този анализ трябва да обхване реалното състояние на партията в национален мащаб и по места, кадровото й обезпечение, умението да се работи с коалиционни партньори, способността да се правят предизборни програми и да се представят и защитават умело. Най-важното в анализа е да се посочат както успехите, така и недостатъците и провалите, за да се отчете кой каква политическа отговорност носи. Така той ще предпази партията от увлечения, комплекси и мании за величие.

Ако ръководството на БСП не погледне сериозно и трезво на себе си и на резултатите от тези избори, ако не види, че партията затъва, може да се окаже, че скоро няма да излизем от блатото. Ако изобщо излезем.

Панко Анчев