Каква беше отиващата си 2019-та година в регионален и глобален аспект анализира за нашите читатели един от най-компетентните наши анализатори проф. Ивайло Дичев. Той е професор по културна антропология в Алма матер. Темите, по които работи, са политическа култура, град, медии. Преподавал е във Франия, САЩ, Германия и др. Последната му книга е „Културни сцени на политическото“ Просвета 2019. Проф. Дичев е колумнист на Дойче веле, участник в публичния дебат. Заедно с колегите си издава онлайн списанието за културни изследвания „СеминарБГ.”
- Проф. Дичев в края на отиващата си 2019-та година, да поговорим за българските и световните „стихии” в обществено-политическия живот. Кои бяха катастрофални и кои - с очистващ ефект?
- Почна да става ясно, че светът вече не може да се управлява постарому, накъдето се обърнете – протести, недоволства, недоверие към елитите. Ние тук сме едно изключение, вероятно заради неспособността българите да се организират - на улицата излизат стотина, двеста човека и доста отдавна не съм чувал думата „стачка“. Недоволството у нас се изразява според стария ГДР-йски израз в „гласуване с краката“, т.е. наместо да се борят, младите просто напускат, и града си, и държавата си.
- Защо стана неуправляем светът?
- Разни обяснения. Нараснаха твърде много неравенствата; глобализацията наистина подобри условията за живот на цялата планета, но и ножицата между високите мениджърски позиции и обикновения работник станаха невиждани. Разклати се социалната държава – старото образование се разслои на топ университети и масови учебни заведения, които не гарантират работа; нарасналата продължителност на живота и ниската раждаемост разклатиха пенсионните системи; поскъпват непрестанно медицинските грижи, което пък удари здравеопазването. Другият момент, това е разпадът на териториите, така както ги беше дефинирала националната държава. Границите в глобалния свят стават все по-промукаеми - както по политически, така и по технологични причини. Производителят днес се конкурира едновременно с целия свят, което създава дълбока несигурност. От друга страна интернет направи така, че живеем непрекъснато пред образа на други места по света, където плащат повече, консумират повече, забавляват се по-добре. Това също подклажда недоволството. Популистите се възползват от народните страсти и бързат да оглавят бунта срещу елитите, т.е. срещу самите себе си.
Протестите във Франция продължават и по време на Новогодишните празници
- Съгласен ли сте, че върху духовния живот се стовари нов морален ред, както написа неотдавна френският философ Ален Финкелкрот”?
- Не се сещам за конкретния текст, но следя този автор, той е твърде десен за разбиранията ми - играе с един антикварен морализъм, както впрочем правят много дейци и у нас. Традициите, които непрестанно ни препоръчват, са отдавна инструментализирани – като почнете от туризма, където кукери и нестинари са откровен театър и стигнете до борбата на крайно-десни националисти и социалисти у нас с това, което наричат либерализъм за привличане на гласове. Светът се е развил и ще е много трудно да се вкарат обратно жените в кухнята, да се забранят абортите, да се ограничат човешките права. Финкелкрот отдавна се бори за запазване на френския език и култура, това е похвално, но дори езикът така или иначе се развива, и там навлизат англицизми, опростяват се елегантните фрази от 18-ти век. Зад измислените битки на културния фронт срещу мигрантски и сексуалани малцинства обикновено се крие нещо по-важно, което е добре да обсъждаме отделно, защото е важно. Крие се икономическият либерализъм, който притеснява народите. Той позволява на елитите днес да се отвързват от териториите и отговорността към съгражданите си, да местят парите си от един континент на друг с кликване на мишката като оставят хиляди без работа, да крият данъци в офшорни скривалища. Това няма нищо общо с еднополовите бракове, но популистите свързват двете неща, за да създадат химера - чудовище, с което да плашат хората. Нека водим двата разговора по отделно. Впрочем тия отвързани от държавата си елити обикновено се представят като пазители на традициите, а алтернативно-десните политици, които ги подкрепят, комбинират борбата срещу необратимото либерализиране на нравите с дерегулация и сваляне на данъците за богатите, т.е. тъкмо (нео)либерални мерки.
Французите не са съгласни с пенсионната реформа на Макрон
- Къде се къса нишката между елитите и т.нар.маси въобще напоследък? Сякаш пропаста от неразбирателство между управляващите и управлявани все повече расте и става много трудно да се управлява...
- Хората очакват интерактивност, каквато им дадоха компютърните технологии – да изказват мнения по всяка тема. Нали забелязвате, купуваш нещо от онлайн магазин и те питат после доволен ли си, ако се оплачеш – може да не повишат служителя, който ти е създал проблем (поне в чужбина). У нас управляващите взимат някакво решение и нищо – чакаме до изборите. Трябва да се промени този механизъм, но и добре да го промислим, защото пресата на общественото мнение също е опасна – хората имат тенденцията да реагират спонтанно и емоционално. Оставката на политик след някакъв провал обикновено е въпрос на политическа култура, изграждана с векове (оставката на Корбин след загубата на изборите); у нас не сме съвсем сигурни как стават нещата. За да се включат гражданите в един непрекъснат контрол на властта вероятно трябва образование, механизъм на филтриране, дискусии, борба с фалшиви новини и фалшиви граждани (платени тролове, ботове). Другият момент, това е прословутата прозрачност. Хората очакват да виждат всичко, което властта прави, но в много сфери това е невъзможно – например сключване на сделки, дипломатически разговори. Но промяна е нужна, защото навсякъде старата политическа система е в криза – като почнем от най-старите демокрации – Англия, Америка, Франция.
- Глупав или пък не е оптимизмът, че светът може да се реформира към по-добро и справедливо, чрез политически промени?
- Не. Политическото по определение е грижа за общото благо (от полис, градът-държава в древна Елада). За разлика от икономическото, което идва от ойкос, домакинство, грижа за собствения интерес. Просто трябва да възникне глобална политика, която да възпре вече съществуващата глобална икономика. Например – борбата с климатичните промени, тероризма, войните. Само че там нещо работата не върви – търговското, да не кажа търгашеско отношение към международни споразумения и съюзи на комедианти като Тръмп и Джонсън, е показателно.
- Според вас има ли лек за дивашкия маразъм, който вилнее в живота ни днес – през социалните мрежи, анонимния интернет, та в цялото ни общество?
Представете си го сега, когато става дума за политика. Просто трябва да възстановим границите между частно и публично. Туитър и Гугъл решиха да спрат политическата реклама в мрежите си, това е добра стъпка. Трябва да е ясно кое е медия и кое частно мнение. Зад медията има собственик, журналист, етически код, тя носи отговорност по закона. Зад частните мнения седят частни хора, които забавляват приятелите си.
С проф.Анна Кръстева и др. по време на обществен форум
- Т.г. излезе книгата ви „Културни сцени на политическото”, в която вие представихте политиката, чрез театралното в нея. Защо я издадохте точно в този времеви период? И работите ли върху нещо ново, което предстои да издадете?
Защото все повече ме изумява приликата между популярна култура и политика – популизмът разгаря емоции, социалните мрежи разпространяват новата митология, идентичностните политики, които днес са на мода, много напомнят конструирането на лайфстайл през мода, музика, визия. Политики, които се насочват не към класи, към големи групи хора, а които таргетират отделния индивид, с неповторимия образ, който си е създал, мненията, вкусовете му, различни от тези на всички други. Нещо такова. Мисля да развия тази тема - за начало ще е в една лекция, която ще изнеса в рамките на нашия Отворен университет в СУ към март (заповядайте!).
- Социалните мрежи са частно пространство, което агресивно опитва да измести публичното. Това, което си говорим с приятели в кръчмата се превръща в обществен факт. Подиграли сме се на някого, той обаче веднага го вижда във ФБ, контраатакува, ние се мобилизираме да го опозорим и тъй нататък
