Новооткрити документи в Османските архиви
Повече от 100 години всички опити на българските изследователи и научни институции да получат достъп до Османските архиви, да издирят и проучат документи, свързани с Васил Левски, срещаха един и същ хладен отговор: няма такива документи. Има и още как!
През 2018 г. Виктор Комбов, уредник в Националния музей „Васил Левски” в Карлово намери 16 документа в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция (Истанбул), Колекция „Главно везирство: Канцелария на общите дела”.
11 документа са на турски, неизвестни на българската наука. Това е кореспонденция между русенския валия Хамди паша, софийския мютесариф Мазхар паша и Великия везир Ружди паша от 1/13 ноември 1872 г. до 2/14 декември 1872 г. за резултатите от следствието срещу участниците в Арабаконашката авантюра на Димитър Общи. Сред тези документи е и снимката, по която турските власти издирват Васил Левски.
5 документа са на български, включително Уставът на БРЦК и Окръжното писмо на БРЦК от 1872 г.
Тъкмо на Националния музей „Васил Левски” подобава това откритие. Директорката на музея Дора Чаушева и младият историк Виктор Комбов са едни от най-вдъхновените и всеотдайни изследователи на живота и делото на Апостола.
От документите научаваме, че:
- от обирачите на хазната са иззети 86 броя огнестрелно оръжие и 6 броя хладно: 11 шишанета, 5 гладкоцевни пушки, 5 пушки с къса цев, 25 нови револверни пушки и т.н.;
- Димитър Общи е въоръжен с украсена в златисто сабя и новопроизведена пушка;
- с 14 оръжия е обкичен хаджи Станьо Врабевски: къса карабина, двуцевен пищов, 2 гладкоцевни пушки, 1 пушка с къса цев, 1 нова пушка, черно-бял ятаган, украсен в златисто револвер. Изобщо – салтанатлия е хаджи Станьо, пременен с червен джамадан, червена аба и червен пояс, потури от бял шаяк с черни гайтани, влашки калпак, силяхлък и голяма кожена торба, пълна с барут. Всичко това е описано.
Резултатът от тия салтанати е драматичен: след обира на хазната са заловени 50 души, над 500 комитетски дейци са заподозрени и разпитвани, съсипани са над 70 комитета.
В края на октомври 1872 г. Мазхар паша създава смесена следствена комисия в София. За първи път научаваме състава на комисията, която включва главните представители на властта в Софийския санджак: 16 турци, 3 българи и 1 евреин, поименно и с техните длъжности. Според протокол на комисията (1/13 ноември 1872 г.): „По време на следствието през тази нощ със смъртна присъда се сдобиха 4–5 души… Всички верноподаници на височайшата държава започнаха да поднасят лично благодарността си, като по този начин изразяваха засвидетелстваните от тях радост и задоволство”. Кои са тези „4-5 души” – не знаем. Тези присъди не са потвърдени, освен на Димитър Общи. А благодарните верноподаници са членовете на комисията.
Русенският валия предлага (25 ноември/7 декември 1872) и Великият везир приема (2/14 декември 1872) възнагражденията на тайните агенти да бъдат вдигнати от 1 000 на 3 000 гроша, плюс допълнителна сума под името „здравно осигуряване” - „поради придобиването на все по-голямо значение на шпионската дейност”, пък и да не се изхранват „от бакшиши и подаръци”.
Софийският мютесариф ходатайства(1/13 ноември 1872) пред Русенския валия да бъдат удостоени с ордени и звания служебните лица, които имат най-големи заслуги за залавянето на обирачите на хазната и на комитетските дейци, и „които, лишавайки се денонощно от сън и спокойствие, обикаляха по гори и планини и които лягаха и ставаха в дъжд и сняг”. Най-усърдните офицери от полицията и армията, съдии, дознатели и събирачи на данъци, са наградени с ордени „Меджидие” и гръмки почетни звания: „Главен учител в Одрин или Бурса”, „Главен страж на Портата” и „Държавен предводител на епохата”.
В докладната на Софийския мютесариф до Великия везир от 8/20 ноември 1872 има загадъчно твърдение:че Димитър Общи „по заповед, получена от Влашкия комитет (б.а. – БРЦК), тетевенските чорбаджии хаджи Станьо (б.а. – Врабевски) и Петко Мильо (б.а. – Петко Милев-Страшния), както и от други трима души, се опитал да се самоубие”.
Два логични въпроса: Като как БРЦК от Букурещ е заповядал на заловения Димитър Общи да се самоубие? И в какво качество хаджи Станьо, Петко Милев и три неназовани лица издават такава заповед на своя довчерашен предводител и кумир?
Какво ни казват документите?
Първо. За турските власти няма никакво съмнение, че Левски е главната фигура в тайната организация, създадена „с цел да отнеме от ръцете на мюсюлманите земята на дедите им и да изгради самостоятелно българско царство”, а също така - „За да отцепят България, подобно на Сърбия и Черна гора, така че да се избавят от поданството и законите на височайшата държава, щели да се бият срещу мюсюлманите, като изкарат ненадейно населението по планини и балкани (Мазхар паша до Великия Везир, София, 8/20 ноември 1872 г.)
Според Великия везир Левски е „Единият от зловредните главатари” на организацията и разпорежда на Русенския валия: „Тъй като много се държи на неговото залавяне и задържане, в случай, че бъде забелязан, той трябва да бъде заловен и арестуван, преди да избяга отсреща” (2/14 декември 1872). „Отсреща” е Влашко.
Русенският валия съобщава на Великия везир, че е разпоредил „споменатия злодей главатар Васил Левски… веднага да бъде заловен, като относно неговото залавяне и задържане бъдат приложени предвидените мерки за многократно извършване на строго забранена дейност.Ако той реши да избяга към Филибе или отсреща, залавянето на споменатия и по тези места ще бъде едно божие чудо” (25 ноември/7 декември 1872).
Второ. В турски ръце попада снимката на Васил Левски, направена най-вероятно през май-юни 1872 г. в Букурещ, когато е избран за Главен апостол на цяла България. Левски е облечен „алафранга” – сако, жилетка, бяла риза, колосан бял нагръдник, вратовръзка-панделка, джобен часовник с верижка. Това е познатата снимка-елипса, но за първи път виждаме целия кадър.
На гърба на снимката на османотурски е написан следния текст в 7 реда:
„Снимка на дякона Васил Левски от град Карлово.
Понастоящем майка му се намира в същия град.
Тъй като един зъб на горната му челюст
под мустака стърчи навън,
устната му е леко повдигната.
С риж мустак е, среден на ръст, със светлосини очи,
на 25–26 години.”
Този текст съвпада с описанието, което даскал Иван Фурнаджиев дава на следствената комисия: „Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри”.
Но Иван Фурнаджиев продължава: „Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугите на доносчик! Възнагредете ме, това искам! Ето, аз издавам!”...
Показанието, по-точно – доносът на Фурнаджиев е от 26 октомври 1872 г., а първото съобщение за „залавянето” на снимката е месец по-късно - в докладната на Русенския валия Ахмед Хамди паша до Великия везир от 25 ноември/7 декември 1872 г.
Снимката е размножена и разпратена до всички паспортни служби.
Въпроси:
В кое фотоателие е направена снимката? Кой е фотографът? Защо липсва задължителния печат на фотоателието? Как стъклената фотографска плака попада в ръцете на турските власти – при обиск, с участието на самия фотограф или случайно? На всички снимки ли е написан този текст? Виждал ли е Левски снимката с този текст, ако да – къде, кога и при какви обстоятелства и защо пред турския съд казва, че е на 26-27 години, както пише на гърба на снимката?
Трето. В турски ръце попадат и двете последни писма на Любен Каравелов до Васил Левски от 30 октомври и 1 ноември 1872: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център (б.а. – БРЦК). В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър (б.а. – Димитър Общи)... Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора” (Русенският валия до Великия везир, 25 ноември/7 декември 1872 г.).
Сега разбираме, защо Левски дълго време не отговаря на Каравелов – просто писмата пристигат със закъснение, след като са преведени и прецизно анализирани от турските власти.
Въпроси:
Кои са куриерите, които пренасят писмата от Каравелов до Левски и обратно? Кога, къде, как и защо писмата попадат в турски ръце – отсам или оттатък Дунава? Какво означава фразата, че писмата „по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя”? Какъв е този „подходящ начин” – хитрост, лукавство, подкуп, наивност, случайност, небрежност, недоглеждане, предоверяване, страх, предателство, арест, разпит, заплаха, изтезания? Къде и как куриерите преминават Дунава? По какви маршрути се придвижват в България и как – кон, каруца, керван, пешком? Кой е преводачът от български на турски? Как след това писмата стигат до Левски? Нали само човек, който знае къде е Левски, знае къде да ги занесе? Кой ги носи? Този, от когото са иззети и после му били върнати?! Той съобщил ли е на Левски, че писмата са били в ръцете на турските власти? Очевидно не. Защо? Същите куриери ли носят писмата или турски шпиони?
„Портата на щастието”, сиреч Султанският дворец, разполага с гигантска агентурна мрежа. Левски непрекъснато говори за „ордия шпиони” и предупреждава комитетските хора да не се доверяват на никого, особено на „случайни” спътници, неканени „помощници” и нетърсени „довереници”.
Четвърто. Отношението на турските власти към заловените херои от Арабаконашкото приключение е унизителна смесица от презрение, пренебрежение и ориенталско снизхождение. Характеристиката на заловените е повече от нелицеприятна.
Обща оценка: „Четиринадесетте души от задържаните лица казаха и си признаха напълно доброволно, че завардвали пътищата и обрали хазната… без спрямо тях да е приложено насилие, мъчения или изтезания… те многократно заявиха и на всеки един от тях беше дадено да подпише, че изобщо не са били измъчвани и изтезавани, дори не са били и оковавани във вериги”; „Някои от тях са и синове и братя на първенци… Бащите, братята или синовете на тези лица, искайки да бъде записано и да подпишат в присъствието на следствената комисия, че са чули признанията на злосторника, който се мисли за техен брат или син, заявяваха, че той заслужава да бъде наказан от държавата. От сега нататък те нямат нищо общо с него и дори отказваха да присъстват на останалите разпити”.
За Димитър Общи: „След като по време на проведените шест пъти разпити той си признал и разказал всичко това, без изобщо да се стеснява, дадено му било да подпише протокола за разпит”.
За Анастас Попхинов (б.а. – брат на най-доверения човек на Левски Данаил Попов): „Той си призна вината и престъплението плачешком, но се оправдава и се сърди на брат си”. Това е същият Анастас, когото Левски критикува остро и Анастас пише на Апостола: „Ще се изправя веднъж и ще те клъцна в челото, та да ме запомниш за всякога!”...
За заподозрените, но неарестувани: „Те се изплашиха извънредно много. Посредством едно дискретно проследяване се установи, че те горят документите и казвайки: „Моля ви се, само да не се разчуе”, отиват да палят свещи по църквите”.
За българите: „Те са или глупави, или побъркани, или пък завеяни”. (Софийският мютесариф до Великия везир, 8/20 ноември 1872).
Напомням:
Следствието се върти около обира в Арабаконашкия проход до 24.Х.1872 г., когато за първи Тодор Кръстев изтървава думата „комитет” и едно име – „Димитър от Сърбия”, т.е. Димитър Общи.
На 26.Х.1872 г. даскал Иван Фурнаджиев, секретар на Тетевенския комитет, сам се предава, пръв произнася името на Левски – „другарят на Димитра - Васил” и го описва най-подробно. Казва кои са в комитета, къде е архивът, накъде е тръгнал Общи.
В нощта срещу 27.Х.1872 г. е заловен Димитър Общи и пръв назовава Левски като „Дякон Васил”, а по-късно Анастас Попхинов пръв ще го назове „Дякон Левски”. Пръв Общи споменава имената на водачите на Ловчанския комитет - Марин Поплуканов и Димитър Пъшков.
Показанията на Иван Фурнаджиев, Димитър Общи, Анастас Попхинов, хасжи Станьо Врабевски, Вутьо Ветов, са фатални и за организацията, и за Левски.
Показанията на Иван Фурнаджиев са общо 8 компютърни страници.
Показанията на Анастас Попхинов са общо 12 компютърни страници.
Показанията на Димитър Общи са общо 28 компютърни страници.
При разпитите Димитър Общи издава 27 комитета, Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев Страшника издават по 15 комитета. Анастас Попхинов - 12 комитета и брат си Данаил. Гаврил Генчев Брънчов - 7 комитета. Павел Лалов, Атанас Гложенеца и Вутьо Ветов - по 3 комитета… Общият брой на издадените комитетски дейци надхвърля 150, разпитвани и заподозрени са между 300 и 500.
От всички задържани не издават нищо и никого само Васил Левски, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Христо Ковачев, Никола Цвятков, Христо Цонев-Латинеца и двама овчари – братята Велко и Тодор Стойнови от Желява, членове на революционния комитет, които въпреки немотията си внасят по 20 гроша за вестник „Свобода” .
Пето. Въпреки огромната агентура, под носа на „Портата на щастието”, Левски създава неподозирана тайна организация, която застрашава „Височайшата държава”. Империята разбира своя провал и не иска светът да види колко е болен „болният човек”. Не иска шумен политически процес и масови бесилки.
За първи път виждаме официални документи, които доказват как Османската империя се да приглуши цялата история, та всичко да мине тихо.
На 8/20 ноември 1872 г. Мазхар паша пише на Великия везир,че „не е възможно толкова много лица (б.а. – 300-500) да бъдат задържани наведнъж и да бъдат подложени на разпит”, че е най-добре да бъдат наказани само ръководителите; заявява,че „по никакъв начин пред колегите от следствената комисия няма да споделяме, че спрямо тях (б.а. – наплашените) е проявено снизхождение”, предлага уплашените да си останат само със страха, „като им се направи само забележка и предупреждение да не им се налага да идват тук втори път”. И още - „ако тази възпитателна мярка бъде прилагана към тези и подобните им, то безспорно в държавата като цяло ще настане мир и спокойствие, както и при положение, че с предвидените само за ръководния състав наказателни мерки нещата ще бъдат доведени до техния добър край... По този начин не само няма да увеличаваме техния брой и да отваряме работа на държавата и височайшите длъжностни лица, но и за по-нататък няма да занимаваме уважаемия господин (б.а. – Великия везир) с досадни задължения и само временно полезни въпроси”.
Сиреч – обесването на Васил Левски е „досадно задължение и временно полезен въпрос”!!!
На 2/14 декември 1872 Великият везир одобрява като „особено подходящо като уместен похват, преценка и приложение, без да се вдига много шум, главатарите и членове на организацията, броят на които надхвърля 50, да бъдат подложени на разпит, като бъдат прибрани разумно и безшумно чрез мерките, подборът и изпълнението на които е заповядано”.
Изобщо – стратегията на Високата порта и на Портата на щастието е „Тихо, да не се разчуе!” и „Да не се излагаме пред света!”.
Разчу се.
Мнозина се изложиха и опозориха пред света и пред историята.
Един увисна на бесилото.
Главният Апостол на цяла България.
