Една от реалностите, в които живеем през последните 2 – 3 години, са епидемии и пандемии. За тези години бяха унищожени стотици хиляди животни, заразени с опасни и смъртоносни вируси. А в света те са милиони. Сега епидемията, която се превръща в пандемия, върви по хората, помита голяма част от света и идва към нас. Светът изглежда в нова ситуация, която има икономически, социални, здравни, геополитически последствия. Короновирусът е само върхов етап от процеси, които се разгръщат отдавна.
Кои са те?
Още през Средните векове, когато става ясно, че някои болести се предават от болния на здравия човек, възниква идеята да се използват труповете на болни хора и техни предмети, за да се нанесе вреда на противник, особено ако той е в обсадена крепост. С откриването на микробите и тяхната роля за болестите и епидемиите тази идея получава развитие. Много често
епидемиите съпътстват войните
Предизвикват големи загуби сред армиите и населението, предрешават изхода от сраженията и даже от самите войни. Така например от 27 хиляди английски войници, участвали през 1741 г. в завладяването на Мексико и Перу, 20 хиляди умират от жълта треска. От 1733 до 1865 г. във войните в Европа загиват около 8 млн. човека, като от тях бойните загуби са само 1,5 млн., а 6,5 млн. загиват от инфекциозни болести.[1]
Опити да се използва биологично оръжие има още в края на ХІХ век. През 1894 г. радикални елементи се опитват да отровят с вируси от холера лондонски водопровод. По време на Първата световна война Германия прави редица опити за диверсионно приложение на биологично оръжие, а в периода преди Втората световна война интензивна работа в тази област водят японците, които създават на окупираната от тях територия на Манжурия два големи изследователски центъра (отряди № 731 и 100). Освен изследователски и производствени отдели, те имат и опитни полигони, където прилагат биологичните средства не само върху лабораторни животни, но и върху военнопленници и цивилни китайски граждани.
През ХХ век има множество опити за терористично използване на биооръжие. Типичен пример в това отношение през 1972 г. е дейността на R.I.S.E. – студентска организация в САЩ, която решава да разпространи зараза от тиф, дифтерия, дизентерия и менингит по два начина – чрез заразяване на водоснабдителни системи и чрез хвърлянето им от самолет. Идеята е да се остави жива расата на „избраните“. Атаката се проваля, след като заразата е открита от полицията.
Друг от множеството случаи в това отношение е с екстремистка група в САЩ, която през 1997 г. решава да разпространи зараза от чума чрез пощенски пратки, но не успява, защото е арестувана.
Активно се разработва биологично оръжие през първата половина на ХХ век и особено от 40-те до 70-те години, по времето на Студената война. Забележително е, че поддръжниците на това оръжие го смятат за „по-хуманно“ от ядреното, защото запазва от разрушаване градовете, техниката, заводите, културните обекти. По тази причина то се разработва както за стратегически, така и за тактически цели. Предвижда се да бъде прилагано по различни начини – аерозолно, чрез водата, чрез хранителни продукти, чрез заразени предмети, както и чрез изпращане на „биокамикадзета“ – заразени болни, по места, където се струпват много хора.
Независимо че се разработва, биологичното оръжие не се използва масово. Опасностите, с които е свързано то, доведоха до приемането през 1972 г. от Генералната асамблея на ООН на Конвенцията за забраната на биологическото (токсичното) оръжие, а 20 години по-късно, през 1992 г. – и на Конвенция за биологично разнообразие. Двете се разглеждат като основополагащи за световната биобезопасност.
Важен проблем обаче остава контролът за съблюдаване на конвенцията от различни страни. Той и досега не е ефективен. Въпреки че над 150 държави са ратифицирали Конвенцията, заплахата от използване на биологично оръжие остава и страните, способни да произвеждат масово биологически агенти за поразяване на хора и животни, се увеличават.
Възможностите за използване на такова оръжие скачат рязко поради
два основни фактора –
глобализацията и развитието на биологичната наука
Глобализацията рязко засилва движението на стотици милиони хора и предмети по планета и прави възможно много по-бързото и лесно заразяване с традиционни патогенни агенти. Това улеснява използването на биоагенти за диверсионни и терористични цели, особено като се има предвид относителната леснота на придобиването и използването им, ниската им цена, възможността за тайно използване и селективност на действията на биоагентите. Особено заплашени са места, оборудвани с климатични системи за вентилация на въздуха, хранилища на питейна вода, складове за храни, козметични стоки и особено метрата. Биологично вещество, разсипано диверсионно в метрото, може да извади от строя стотици хиляди хора. През 1972 г. в САЩ бяха осъдени двама терористи по обвинения в заговор за отравяне на водните запаси на Чикаго с бактерии от петнист тиф и други опасни патогени. Подобен опит за атентат бе извършен в метрото в Токио от религиозната секта „Аум Сенрике“.
Проблемът е, че е възможен така нар.
кухненски биотероризъм
За група терористи е много по-лесно и евтино да разработят биологическо, отколкото ядрено или химическо оръжие. Сред тях на първо място е едрата шарка, която човечеството смята за победена и от 80-те години е спряна ваксинацията на населението, съкратено е производството на диагностични препарати и средства за лечение. Колекции от вируса на едрата шарка се пазят по препоръка на Световната здравна организация в САЩ в Русия, а и в някои страни. Ако този вирус бъде оставен извън контрол, последствията ще са катастрофални, те биха довели до около 30% смъртност сред заразените. След едрата шарка в рейтинга на оръдия за терора следва чумата. Известно е, че тя се използва от японците като оръжие срещу китайски територии през 30-те – 40-те години на ХХ век.[2].
Особено важно предимство на биологичното оръжие при терористични актове е, че то не действа веднага и извършителите могат да се скрият. Съществува скрит период на заболяване, при който носителят на болестта може да се окаже в друг град или държава. Известен е случай на терористично заразяване на салмонела в бар със салати в щата Орегон в САЩ през 1984 г., когато от него заболяват над 700 души. Първоначално се смята, че това е естествено явление, и едва след година се установява, че салмонелата е поставена в салатите от религиозни екстремисти, за да се провалят изборите по това време там.
Днес скокът в рисковете за сигурността на човека е качествен не само поради глобализацията, но и поради възможността чрез откритията в генната инженерия, синтетичната биология, възможностите за „редактиране“ на гените на различни биологически видове целенасочено да се създават нови видове биологично и в частност генетично оръжие. Ускореното развитие на биотехнологиите увеличава опасностите както от непреднамерени, така и от преднамерени биологични рискове за човека. Това стана особено ясно, след като САЩ малко след терористичните взривове във Вашингтон през 2001 г. минаха през паниката на очакване на нападение с антракс. Две години след това започна паниката около „птичия грип“, за който има подозрения, че може да е резултат на човешка дейност. Достиженията в областта на биологията, биотехнологията, геномиката, протеомиката, биониформатиката, компютърното моделиране създадоха предпоставки за проектиране на нови видове микроорганизми, притежаващи възможности на биологично оръжие. Затова светът се намира в нарастващи очаквания за преднамерени или непреднамерени биоатаки, които в условията на нарастващо глобално недоволство, конфликти, студени, хибридни, информационни войни при гигантското неравенство и разгръщащата се мултиполярна битка ще стават все по-силни..
Възможни са и непреднамерени рискове,
резултат на изследователската дейност в областта на биотехнологиите
Смята се, че 99% от генно-инженерните организми, използвани за изследователски цели и в промишлеността, не са опасни за човека. Но абсолютна сигурност и при биотехнологиите не е възможна. Сред непреднамерените опасности особено важна е тази, която е свързана с изследванията, включващи опасни патогени. Типичен пример са обявленията, че американски биолог се е опитвал да създаде по-смъртоносни вируси на шарка, за да разработят контрамерки срещу тях. След началото на т. нар. битка с тероризма в САЩ процъфтяват такива изследвания. Поради това и в продължение на 18 месеца специален комитет на Националната академия на науките проучва двойната употреба на биотехнологичните изследвания – рискът, че същите техники, който са революционизирали лечението на рак и други ужасни болести, биха могли да се използват, за да се създадат нови типове щамове за биологическа война. Изводът бе, че определени изследвания трябва да се поставят под контрол. Те биха могли да предизвикат разрушения или вреда в катастрофични мащаби.[3]
Факт е, че днес изследванията в областта на генната инженерия и синтетичната биология са на такова равнище, че няколко талантливи студенти и докторанти биха могли в лаборатория, дори в домашни условия, да създадат смъртоносен биологичен агент, с който група биокамикадзета – терористи, религиозни фанатици или психопати, ненавиждащи всеки и всичко, да се разхождат например цял ден по летището във Франкфурт и взривно да заразят милиони хора по всички краища на света.
Сред преднамерените рискове от пандемии са тези на биотероризъм и на развитие на биологично оръжие от ново поколение, което е едновременно свръхточно и „високоточно“ оръжие за масово унищожение. Вярно е, че развитието на биологическо оръжие има вековна история, но откритията на генетиката изведоха военно-биологическата наука на ново равнище, променящо възможностите на съвременната война. Става възможно развитие на бойни биологически агенти, представляващи патогенни микроорганизми (микроби или вируси), специално разработени с особени свойства като: 1) патогенност; 2) бойна ефективност; в) наличие на възбудител; 4) устойчивост; 5) начин на предаване; 6) епидемичност; 7) видова имунизация; 8) терапия; 9) разкриване; 10) обратно действие.
Особено внимание се обръща през последните години на разработката на биологическо оръжие с расова и етническа насоченост. Откритите при изследването на човешкия геном минимални различия между расите се използват за подготовка на военни целево насочени биотерористични удари. В момента се смята, че разработката на военни биотехнологии и генно-инженерно поколение биологическо оръжие е на равнището на кардиналната промяна на геополитическата ситуация от 40-те – 50-те години на ХХ век, когато имаме разработката на ядреното оръжие. Създаването на принципно нов вид биологическо етническо и расово оръжие за масово поражение открива нова геополитическа и военна епоха и ще промени философията и политиката на по-нататъшното развитие на съвременните общества.
В този смисъл
днешната епидемия от короновирус е само началото
Върви нова геополитическа битка. Капиталистическият Запад на живот и смърт води борба за запазване на господството си в разпадащия се неолиберален и монополярен американски свят и в момента едно от най-бързо развиващите се направления на изследвания е създаването на етнически и расово насочени биологически оръжия, целенасочено убиващи определени национални, етнически, расови групи.
Короновирусът може да е версия на биологично оръжие, но може да е и естествен продукт. Биологичните оръжия обаче вече съществуват и сред над 200-те държави, хилядите частни военни компании и терористични групи тепърва може да се очакват хора, които са готови да ги използват. Капитализмът в своята история е убил стотици милиони хора, водел е и води непрекъснати войни. Противоречията и конфликтите, които създава, може да бъдат фатални за човечеството.
[1] Вж. Смирнов, Е.И. Войны и эпидемии. М., 1984
[2] Тарасевич, Григорий. Биотерроризм: «Угроза №1» или «Бумажный тигр»?, http://www.nacbez.ru/ecology/article.php?id=1253
[3] John D. Steinbruner and Elisa D. Harris. When science breeds nightmares, International Herald Tribune, December 3, 2003
