Тези дни информационният поток е като влакче на ужасите - не е за слаби сърца. Покрай страха от короновируса и от нова бежанска вълна през България съвсем забравихме баналното зло, което трови живота на хиляди българи.

Коментар от Емилия Милчева:

Допреди малко повече от месец водната криза в Перник доминираше новинарските емисии и водещите заглавия. Днес този проблем е затрупан от паниката заради коронавируса и от страха от нова бежанска вълна през България. На границата между Турция и Гърция хиляди мигранти са готови да нахлуят през телените мрежи, а телевизиите показват празни улици и магазини в Италия, хора с маски навсякъде по света. Информационният поток прилича на влакче на ужасите - не е за слаби сърца. “Няма регистриран случай на заразен с коронавирус” - това са думите, които българите искат да чуват всяка сутрин, повече от прогнозата за “слънчево, без превалявания”.

Със сигурност не идва нито един от четирите конника на Апокалипсиса. Паниката обаче изтиква на заден план баналното зло - проблемите, които ежедневно тровят живота на хората в България.

Какво се случва с водопровода за Перник?

Лидерката на БСП Корнелия Нинова наскоро назидателно попита къде е обещаният водопровод от Мало Бучино до Перник, тъй като срокът за построяването му бил изтекъл. Тръбата е връзката между софийската водопроводна мрежа и пернишкия кв. “Изток”, по която ще дойде вода от язовир “Белмекен”. Стотина хиляди перничани са на воден режим от 18 ноември насам - имат вода по 7 часа на ден. Пускането на водопровода няма да отмени този режим, но ще позволи да се увеличи обемът на единствения засега водоизточник за перничани - язовир “Студена”.

Каквото и да казва Нинова, до завършването на аварийното 13,5-километрово трасе, чиято първа копка беше направена на 1 февруари, остават по-малко от 4 километра. Монтират се и помпите в помпената станция, огласи наскоро кризисният щаб в Перник. Вероятно към средата на март водопроводът ще бъде завършен и пуснат в експлоатация, след което водоподаването от язовир “Студена” ще спре. В момента в язовира има малко повече от 4 милиона кубика вода, при максимален обем от 25 милиона кубични метра.

Безопасна ли е "новата вода" на Хасково?

Развръзката за водата на Хасково, в която естественият уран беше над максимално допустимите стойности от 0,03 мг/л, отне доста повече време - близо 3 години. След като през април 2017 бяха установени завишени нива на уран и алфа активност, днес вече са пуснати осемте нови кладенеца. Резултатите от проби, взети през декември, показват,  че междувременно естественият уран е под прага от 0,03 мг/л.

По време на парламентарния контрол миналия петък министърът на регионалното развитие Петя Аврамова съобщи, че на 5 февруари са взети проби от питейната вода. Резултатите от контролния мониторинг се очакват в средата на март. В зависимост от тях Районната здравна инспекция в Хасково ще реши дали да падне действащата забрана за ползване на водата за битови нужди.

Какво показа мониторингът на ВиК мрежата?

Докато заради водата на Хасково не пострадаха нито високопоставени чиновници, нито партийни функционери, заради кризата в Перник трима души са с обвинения. Сред тях и един вече бивш министър, който трети месец е в ареста. Пернишката история задейства и това: преглед на ВиК операторите и на водопроводната мрежа в България.

В края на януари Басейновите дирекции към МОСВ започнаха проверки на водовземанията на всички ВиК оператори, както и дали са монтирали измервателни устройства. Язовир “Студена” например нямаше такъв водомер, след като, неизвестно кога, бил прибран от фирмата, отдала го под наем.

Какво се оказа? 40% от общо 7 400 водовземни съоръжения към ВиК дружествата работят без разрешително. От което следва, че би трябвало да бъдат затворени - тоест, половин България да остане на сухо. Опасността от водни режими не е за подценяване - шест от общо 52 значими язовира, наблюдавани от МОСВ, са с обем под 50%.

А боклуците?

Но не са само трупаните с години проблеми на водните дружества - чакат и боклуците. Предстои окончателното приемане на законодателни промени, които предвиждат регистърът за внос и износ на отпадъци да стане публичен. Тази информация дълго беше отказвана от екоминистерството под управлението на Нено Димов. Ако сега промените бъдат одобрени, всеки ще може да провери коя фирма какво количество и какъв вид отпадък внася, кой го обработва, за колко време и в коя инсталация.

Още по-съществено е предложението за задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при горенето на отпадъци. Повече от странно е, че досега не е имало подобно изискване, освен за инсталации, които горят над 100 тона на ден. ОВОС е задължителен за строеж на крематориум например, но не и за инсталации за горене на отпадъци.

И още един сюжет

Наред с тези законодателни промени, една друга се забави доста дълго - става дума за промяната в Закона за обществените поръчки, която би трябвало да задължи и частните болници да провеждат обществени поръчки. Законопроектът се наложи, след като управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев огласи данни за огромна разлика в цената на един и същ медикамент, плащан от касата на частните и на държавните болници. Този проект явно се е запънал в Министерството на финансите, където го остави министърът на здравеопазването.

Изглежда, че баналното зло не плаши никого.