Повсеместната паника от сполетелите ни едновременно грип и коронавирус е факт. А изкупуването на маски и леща от аптеки и магазини стана повод за толкова хумор, че е учудващо как все още се раждат и оригинални лафове.
Факт е, че ако не можеш да контролираш положението, можеш поне да се пошегуваш с него. На една част от хората обаче не им е толкова смешно... и това са родителите.
Не стигат отговорностите и страховете им, но на тях се пада и нелеката задача да внимават за посланието, което се отправя към децата. Защото децата копират поведението на възрастните и както се държим в подобни моменти, това ще е моделът, който те ще повторят в бъдеще.
И ако действията на някои родители понякога изглеждат преувеличени или прекалено сериозни, те всъщност имат своето обяснение. Не е като да няма поводи за притеснения.
Откъде детето може да се зарази...
Можете ли да кажете с кого общува детето в училище или в детската градина? При една силнозаразна епидемия това е важен въпрос.
Колкото и да ограничаваме детето, не можем да го изолираме напълно. В крайна сметка, то продължава да ходи на градина или на училище, тъй като грипната ваканция е само няколко дни. Там то се среща с толкова много хора, за които е отвъд възможностите на всеки родител да проследи.
В крайна сметка, не всеки може да си позволи личен превоз за детето и колкото и голям да е страхът, се налага учениците да ползват и градски транспорт. А там вече е концентрирана тревогата не само за родители.
Истината е, че колкото и да се притесняваме, някои неща просто са извън възможностите ни да контролираме, поправим или повлияем.
Отговорностите - отпуски, болнични и гледане на детето
Въпросът е, че потенциално разболяване на детето води със себе си редица други проблеми. И понякога те изглеждат по-нерешими от това да преболедуваш.
Родителят може да бъде доведен до истинска лудост заради поредния спор с шефа за отпуска или болничен. Ако при епидемия децата са свободни от училище, а отсъствията в детските се извиняват служебно, уви, при родителите не е толкова лесно. Изборът обикновено е между по-малкото зло - неплатен отпуск, отрязване на дните за почивка или болничен, от който недоволстват всички в офиса.
Едва уредил всички тези въпроси, за родителя започва истинският екшън - грижата за оздравяването на детето. И по възможност опазването на околните... А всички знаем колко трудно е да убедиш едно дете, че кихането му не се приема с охота навсякъде, колкото и очарователно да е то.
Болниците и личните лекари
А сега се замислете и за другата кризисна точка, която плаши и най-закоравелите родители непукисти - болниците и лекарите.
Истерията от заболяването често води в кабинетите повече уплашени хора, отколкото наистина болни. Опасението, когато се наложи все пак да се отбием до там, е, че повече сме рискували, отколкото сме си помогнали.
В дни като сегашните, в които върлуват грип и коронавирус едновременно, става и почти невъзможно записването на час за преглед. Което предвещава безкрайно чакане с изнервено дете пред кабинета сред множество хора.
Децата копират поведението на родителите си. Така че се стегнете!
Каквито и препятствия да има пред родителите на фона на коронавируса и грипа, не трябва да забравяме, че децата взимат нашия модел на поведение. И ако е важно да се справим със ситуацията по възможно най-адекватния начин, още по-важен е примерът, който им даваме.
В такива ситуации децата гледат към родителите си като източник на сигурност и спокойствие. Имат нужда да знаят, че има някой, който ще се погрижи всичко да е наред. И да, никой родител не е всесилен, особено срещу такива опасности. Но да се внуши на децата, че всичко е под контрол и че има план как да се действа, е наистина важно, най-малкото за тяхното спокойствие и сигурност.
Ако днес са само деца, на които мерим температурата и учим как да не кихат срещу другите, утре те ще са възрастни, които сами ще трябва да преодоляват кризи.
Тъжният факт е, че когато става въпрос за собствените ни деца, ние нямаме пълната сила да ги предпазим от всичко, което се случва навън. Това, което можем, е да направим всичко по силите си да ги възпитаме като внимателни, разумни и мислещи хора, които да знаят как да реагират в различни ситуации.
Другото, както се казва, е Божа работа.
Елза Тодорова
