Ясно е, че извънредното положение във връзка с коронавируса COVID-19 ще има и своите икономически последици. Мерките, предприети за ограничаване на разпространението на болестта, ще попречат на някои бизнеси да функционират нормално за известно време. Това безспорно ще има отражение върху техните служители.
Може би вече сте чули истории за хора в платен или неплатен отпуск, както дори и за съкращения или предложения служителят да подаде молба за напускане, за да е свободен да си търси работа в компания, незасегната от мерките. Възможно е самите вие да сте в такава неприятна ситуация, макар че искрено се надяваме това да не е така.
Така се появява големият въпрос как да се ограничат семейните разходи и мнозина разтревожено се замислят за кредитите, които имат да изплащат към банките.
"Банкова ваканция" - т.е. отлагане на вноските по кредитите - за момента обаче няма да има.
Финансовият министър Владислав Горанов в неделя посочи, че на този етап единственатa ваканция в страната остава тази на учениците. При обявяване на предложените от кабинета нови мерки във връзка с коронавируса той изтъкна, че банките са посредници между вложителите и тези, които са получили кредит от тях.
"Този баланс е много тънък. (...) Естествено, всяка търговска банка има определено ниво на гъвкавост и собствена преценка. Не вярвам за месец да не могат да проявят гъвкаковст", коментира Горанов.
С други думи - банките сами решават.
Финансовият министър посочи, че не трябва да се отива в другата крайност - по време на извънредното положение "целият стопански оборот да бъде блокиран от недобросъвестни кредитори".
"Защото няма да ви изненадам с това, че разходът за един е приход за друг. И ако допуснем в икономиката недобросъвестно да се натрупат огромен по размер просрочени задължения между недобросъвестни длъжници и добросъвестни кредитори, това е една грешка, която ще (...) затрудни и тази част от бизнеса, която не е ограничена от мерките, които предприемаме като правителство", посочи Горанов.
Какво предприеха банките?
Повечето банки в страната за момента се ограничават най-вече до съвети към клиентите си за това как да използват по-ефективно възможностите за онлайн банкиране, за да не посещават офиси и банкомати.
Същевременно обаче Fibank (Първа инвестиционна банка) беше първата, която даде на своите клиенти възможност да отложат плащанията по кредити, ако те самите или бизнеса им са засегнати по някакъв начин от ситуацията около COVID-19.
Предложението ще важи за всички клиенти на Fibank - както физически, така и юридически лица, които изпитват временни финансови затруднения да посрещнат задълженията си към банката, съобщиха миналата седмица от финансовата институцията.
Става дума за потребителски, ипотечни и жилищни кредити, както и кредитите за макро фирми, малки и средни предприятия, корпоративно кредитиране, включително и вноските по кредитни и бизнес кредитни карти. Освен това на кредополучателите се дава възможност да поискат и увеличение по лимитите на кредитните си карти, както и по-дълги и гъвкави погасителни планове.
Подобна помощ може да бъде поискана чрез обаждане по телефон към конкретния кредитен консултант във Fibank или към контакт центъра на банката.
Предстои да стане ясно дали други банки ще предприемат подобни мерки в идните седмици.
"Нямам съмнение, че банките сами ще намерят гъвкави схеми и сами ще направят различни предложения към своите клиенти", коментира социалният министър Даниела Сачева коментира в ефира на Nova.
Правителството все пак ще се опита да стимулира подобна инициатива от страна на банките.
В понеделник министър Горанов съобщи, че ще предложи на правителството увеличение с 500 милиона лева капитала на Българската банка за развитие (ББР). Те ще бъдат приложени в две направления:
издаване на портфейлни гаранции към търговските банки, което ще намали капиталовата тежест към тях и ще им позволи гъвкавост спрямо техните собствени клиенти;
с посредничеството на търговските банки ББР ще участва временно с опция за обратно изкупуване в капитала на дружества, които изпитват необходимост от подобно участие.
Какво друго прави правителството?
От кабинета все пак предвиждват финансова подкрепа за бизнесите, която на теория трябва да има благоприятен ефект и за техните служители, застрашени от това да останат за работа. Това е целта на планираната мярка, според които държавата ще поеме 60% от заплатите на застрашените от съкращения служители.
Подкрепата ще дойде през Националния осигурителен инстиутут (НОИ), а засегнатите ще кандидатстват през Агенцията по заетостта.
Същевременно друга мярка, обявена в понеделник и предвидена в помощ на гражданите, е и удължаването на срока за плащането на сметките на ток, който вече ще е 20 дни.
По света
Като цяло мерките сред централните банки по света - от Федералният резерв на САЩ, през Европейската централна банка (ЕЦБ) до Японската централна банка - са насочени към опити за противодействие на негативните отражения от COVID-19 върху икономиката и пазарите.
Федералният резерв например намали почти до нула лихвения процент, а също така рестартира и програмата си за купуване на бондове.
Японската централна банка започна да изкупува рискови активи. В Норвегия централната банка понижи с половин процентен пункт основния си лихвен процент - от 1,5% на 1%.
Според швейцарския вестник "Ханделсцайтунг" банки в Швейцария планират създаването на програма за отпускане на заеми в размер на 20 милиарда швейцарски франка, за да подпомогнат малките бизнеси, засегнати от разпространението на COVID-19.
