Парламентът – Дюкянът за празни приказки – пусна кепенци. А Щабът ще дава вече една пресконференция дневно – и половин истина ни стига

Парламентът – Дюкянът за празни приказки – пусна кепенци.
А Щабът ще дава вече една пресконференция дневно – и половин истина ни стига.

Съветът от медици пък съвсем го смушиха някъде.
Неизбежно е човек да не си спомни една реплика на героя на Джак Никълсън от „Доблестни мъже“: „Някои хора не могат да боравят с Истината“.

Никой не съжалява за Парламента – там си плещят все едни и същи несмислици, главно за Миналото - и така го превръщат в още по-тъмно място.

Днешните изпитания не са от значение – важното е тия да си начешат крастата.

Понякога си мисля, че проклетият Преход беше развлечен/удължен и досега и заради напълно безсмислените словесни вражди.

Те продължават още от 1990 година насам – напълно са излинели, не предлагат нищо ново, за остроумие да не говорим. Но меленето продължава.

Депутатите накрая си сложиха маските – нали трябва да дават вид, че са съпричастни с обикновените хорица – а на тях толкова им се полага, да видят по телевизията избранниците си маскирани.

Но на въпросните „избранници“ и през ум не им минава да наобиколят избирателните си райони, да видят какво се случва – да хвърлят едно око на „тайната страна на родния живот и народ“, както се изразяваше Ерофеев.

Да проверят, доколко се покриват комюникетата на Щаба с реалността.
А тя пък вече е най-строго пазената държавна тайна. Винаги е било така, но сега – съвсем. Идете в гетата, не прехвърляйте и този товар на полицията. Няма да го направят.

Епидемията ни въвлече в една нова лотария: „Тоя ще го бъде, този – не!“ Другите лотарии ги закриха, обаче пред тази всички са безсилни.

Мнозина се подразниха тия дни от Захариева, гледали я по телевизията - тя непрекъснато казвала „Моето министерство, моето министерство“.
А по всичко изглежда като човек, на когото повече му отива да бъбри за „моята рокля“.

Не се дразнете излишно – те така гледат и на държавата – като на тяхна рокля. И са прави – щом са се намерили наивници, които да я оставят в ръчичките им.

Дори една насилена тъга не могат да изобразят на суратите си, не е сложно – но не искат да опитат, вижда им се излишно.

Народът тръпне от страх, нищо не е ясно с проклетия коронавирус – как ще се оцелява, кой ще оцелява; и нищо повече да не се случи – дай, Боже! – хората ще бъдат поразени лошо, още не си дават сметка, но и това ще стане.

Защото Светът се разпада, крайният, животински егоизъм е неизбежен.

Ето, поляците не позволиха на руските самолети, носещи медицински изделия за Италия – за съюзниците им от НАТО - да прекосят въздушното й пространство. Див егоизъм.

А тукашните папагали си говорят за „моето си“.
И не им остават сили да изобретят някаква тъга за Народеца.
Сещам се за една корсиканска поговорка: „Само лъжицата познава тъгата на паницата“ – тя сигурно има предвид бедняшката паница.

В миналата си дописка споменах, че французите усилено изграждат военнополева болница /вече е готова/. Румънците строят три.

И ето го, Каракачанов пристигна с гръм: в зала „Арена Армеец“ „тренирали“ за военнополева болница – в смисъл, че наредили 500 легла и дюшека.

Толкова. Готови сме. Вирус – здравей, здравей.
Иначе, когато и да пуснеш телевизора, попадаш на лекар, който се оплаква, че няма защитно облекло. Все още.

Два месеца мрънкаха срещу „бързите“ тестове.

Няма значение, какво мислят в германския институт „Кох“ или в Световната здравна организация.

Обаче накрая решиха да тестват хиляда души – с „бързите тестове“, които все ругаеха.
И да внесат един милион от тях – за да проверят, как се е развивала епидемията у нас, когато тя приключи.
Когато приключи.

Казано от Щаба.

25 март: „Математическият модел допуска, че ние откриваме само двама души от 11 заразени“.
26 март: "Смисълът на бързите тестове е търговски, а не медицински. Няма да позволя търгаши да подведат държавата да похарчи милиони за негодни тестове" /цитирам по „Епицентър“/.

„Правим всичко, което е по силите ни“ – ще ни кажат.
Сигурно.
Важно е обаче да не се вдетиняват в собствената си пропаганда.