Д-р Галин Каменов, епидемиолог: Това е първата негрипна пандемия в света. Без ограничителните мерки щеше да има хаос

"Това е първата негрипна пандемия в света. Ние стъпваме на земя, която не познаваме, а обществото очаква мерките за социално дистанциране, които се въвеждат за контрол, да дадат незабавен резултат. Това не е възможно - разпространението на вируса не може да се спре от никого и от никое правителство. В правителството на Тръмп се говори, че прилагането на мерки за социално дистанциране и изолация са въпрос „на живот и смърт“. Вече официално се прогнозира, че социалното дистанциране и другите нефармацевтични мерки не само снижават епидемичната крива и намаляват темпото на развитие на епидемията, но и снижават очаквания брой на смъртни случаи. Следователно никой действащ политик не може да мисли за друг подход за управление на пандемията, освен прилагане на ограничителните мерки, предложени от СЗО. Същите имат доказан ефект от предходни епидемии и практически са въведени от всички страни. Да, световната икономика пострада силно, но това е резултат на пандемията, а не на мерките за овладяването ѝ. По-скоро негативно влияние върху икономиката имаха несигурността и неизвестността, както и противоречивите послания в медиите. Без мерките щеше да има хаос, който да излезе извън контрол". Това казва в интервю за "Гласове" д-р Галин Каменов, епидемиолог в Националния център по заразни и паразитни болести. Два пъти е бил зам.-министър на здравеопазването.

 

 

Д-р Галин Каменов е епидемиолог в НЦЗПБ. Работил е като военен епидемиолог и в системата на РЗИ. Два пъти е бил заместник-министър на здравеопазването, отговарящ за общественото здраве. Има дисертация по проблемите на съвременните епидемиологични заплахи.

- Пандемията от COVID-19 ускорява постоянно темпото си и сега заболяването е най-разпространено в Европа и САЩ. Какво може да се очаква от прилаганите ограничителни мерки и как ще продължи  епидемията?

- Това е първата негрипна пандемия в света. Ние стъпваме на земя, която не познаваме, а обществото очаква мерките за социално дистанциране, които се въвеждат за контрол, да дадат незабавен резултат. Това не е възможно - разпространението на вируса не може да се спре от никого и от никое правителство. Китай постигна успех, но той е единствената страна, която може да си позволи тотална карантина на десетки милиони. Освен това вероятно вирусът ще се завръща отново там и мерките в страната трябва да продължат.

Това, което може се очаква от въведените мерки, е да се ограничи темпа на разпространение на COVID-19 и да се печели време, което е необходимо за подготовка и по-добра организация на дейността на болниците. Нашите мерки за ограничение и социално дистанциране се внедриха рано и по предварителни данни от НЦЗПБ имат успех, който се изразява в увеличение на периода за удвояване на случите на заболяването в страната до осем дни, но новите случаи продължават да нарастват.

Последните прогнози в САЩ за броят на смъртните случаи показват, че при прилагане на мерки за смекчаване броя на смъртните случаи от COVID-19 в страната може да достигне 240 хил. случая, а без прилагане на тези мерки до 2,2 милиона. Правителството апелира за пълно придържане към социалното дистанциране и предупреждава за сериозни последствия, ако тези препоръки не се спазват.

- Колко време ще продължат мерките и дали интервенциите  ще стават по-строги?

- Американските епидемиолози употребяват в този случай израза „помпане на спирачката“. Под това се разбира, че мерките ще продължат дълго, вероятно няколко месеца и в това време ще бъдат периодично засилвани и отслабвани (натискане и отпускане на спирачката). Засилването на ограниченията ще зависи от конкретното развитие на епидемията у нас и е трудно да се предвиди последователността на въвеждане на нови мерки.

- Има ли все още алтернативни позиции относно необходимостта от социалното дистанциране и другите нефармацевтични мерки? Основен аргумент на противниците на мерките е негативното им влияние върху икономиката. Вашето мнение?

- Вече става все по-ясна истинската тежест и заплаха от пандемията и привържениците на естественото развитие на епидемията и придобиването на колективен имунитет отстъпват. Техните аргументи не са издържани и не се разглеждат сериозно.

В правителството на Тръмп се говори, че прилагането на мерки за социално дистанциране и изолация са въпрос „на живот и смърт“. Вече официално се прогнозира, че социалното дистанциране и другите нефармацевтични мерки не само снижават епидемичната крива и намаляват темпото на развитие на епидемията, но и снижават очаквания брой смъртни случаи. Следователно никой действащ политик не може да мисли за друг подход за управление на пандемията, освен прилагане на ограничителните мерки, предложени от СЗО. Същите имат доказан ефект от предходни епидемии и практически са въведени от всички страни.

Да, световната икономика пострада силно, но това е резултат на пандемията, а не на мерките за овладяването ѝ. По-скоро негативно влияние върху икономиката имаха несигурността и неизвестността, както и противоречивите послания в медиите. Без мерките щеше да има хаос, който да излезе извън контрол.

- Днес са силни споровете относно задължителното носене на маски на обществени места. Все пак трябва ли да се въведе това изискване у нас?

- Подобен въпрос бе зададен на проф. Гао, генерален директор на Китайския център за контрол и превенция на болестите: в какво се състои грешката на Европа и САЩ при прилагане на интервенциите срещу COVID -19? Неговият отговор бе повече от ясен: недостатъчно използване на защитните маски. Считам, че задължителната употреба на маски на обществени места трябва да бъде въведена и колкото по-рано, толкова по-добре.

- Какво поведение трябва да имаме на Великденските празници, когато вярващите масово посещават църквите?

- За съжаление, негативният ефект от масовите струпвания на хора не пропуска и религиозните събития. Изключително показателен е примерът на Иран, където силен тласък на епидемията се получава имено при струпване на хора на религиозен празник.

Тези, които планират посещение на църква в празничните дни, трябва задължително да спазват социална дистанция и да носят защитни маски. Все пак е силно за препоръчване да се намери  друг начин за израз на вярата, различен от посещението на църква в настоящата епидемична ситуация.

- Каква може да бъде личната стратегия на отделния човек и как всеки може да намали риска от заболяване и снижи тежестта на протичане?

- Несъмнено на първо място са превантивните мерки като социално дистанциране и ограничаване на контакти, носенето на маски, миенето на ръце и дезинфекцията на повърхности, които може да са замърсени. Тези мерки са с доказан ефект и от предишни епидемии, и от опита от настоящата пандемия.

От анализа на предишни епидемии се счита, че засилването на имунитета може да играе важна роля за снижение на тежестта на заболяването. За това не трябва да се пропускат мерките за борба със стреса. Имунната система е чувствителна на стрес.

Защо да не сме от тези 80%, които изкарват болестта леко или даже без симптоми и защо да не увеличим този процент? За това могат да бъдат полезни някои витамини и минерали и определена диета. Хранителни добавки като Vitamin D3  IU 3000 дневно, Vitamin C 1000 мг дневно, Zinc 15мг и Selenium, предписани от общопрактикуващия лекар могат да помогнат за подкрепа на имунитета. Диетата трябва да бъде балансирана, в нея да има достатъчно белтъчини и да включва цитрусови плодове, горски плодове, грозде, червени чушки, броколи, спанак, гъби, бадеми, зелен и черен чай. Тези храни са богати на флавоноиди, които имат противовъзпалителен,  антибактериален  и антивирусен ефект. Повлияват добре функционалното състояние на капилярите.

Има хипотеза, че  COVID-19  не засяга децата поради отличното състояние на капилярите им, които при тях реагират правилно на вирусната атака. В човешкото тяло има над 100 000 километра капилярна мрежа, която с възрастта губи функционалност. Защо да не ѝ се помогне с правилна диета? Освен това е добра идея да се ограничи приема на прости въглехидрати, които имат възпалителен ефект. 

За храненето трябва да се мисли не само на ниво индивид, но и на национално нива с оглед подпомагане от страна на държавата на детското хранене и осигуряването на правилна диета на възрастните.

- Появиха се хипотези за връзката на БЦЖ ваксинацията и различията в разпространението на COVID -19 в отделните страни, съществува ли такава зависимост?

- Действително се повиха предположения, че BCG ваксинацията влияе на разпространението на COVID-19 и те се основават на различията на националните политики по отношение на прилагане на BCG на децата в богатите и развиващите се страни. По принцип в богати държави като САЩ, Холандия и Италия например, тази ваксина не се прилага, докато в Източна Европа приложението ѝ продължава. Държавите, в които ваксината не се прилага в момента, са засегнати по-тежко от заболяването.

BCG е ваксина приблизително на 100 години и се използва срещу туберкулоза като ефективността й е 60-80% и зависи от генетичните вариации на използваните във ваксината щамове и генетичните вариации на популацията, която се имунизира. Трудно е да се каже доколко тази хипотеза е правдоподобна, защото се основава само на статистика и то в ранния етап на пандемията, но липсват необходимите епидемиологични и имунологични  доказателства в нейна подкрепа. Наблюдаваните различия могат да се дължат на множество други фактори. Трудно може да се очаква някакво практическо приложение на BCG ваксината в настоящата ситуация, просто защото за събиране на доказателства на ефекта се изисква време, а епидемията се развива много бързо. Независимо от това е очевидно, че проучванията за възможния ефект на  BCG върху разпространението на  COVID -19 ще продължат.

- Имахме ли готовност за пандемията и какви уроци научи общественото здраве в напрегнатите последни два месеци?

- Да, Националният център по заразни и паразитни болести и Министерството на здравеопазването имаха готовност и бяха изготвили предварително Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия и тъй като епидемиологията и превантивните мерки при грип и COVID -19 в значителна степен се припокриват, това помогна при планиране и организация на мерките на здравната ни система срещу новото заболяване. Освен това НЦЗПБ  разполагаше с подготвени специалисти и диагностична апаратура, предостави незабавно научната си експертиза на правителството и всичко това направи нашия отговор сравним с реакцията на водещите европейски страни. Много е рано за анализ на извършеното, но все пак трябва да се отчете, че дори при скромни финансови и човешки ресурси, бързата реакция и координацията между институциите създадоха добра възможност за ефективен отговор срещу  COVID-19.

Станете почитател на Класа