ЗАМЕНИХМЕ РЕАЛНИЯ ЖИВОТ С ВИРТУАЛЕН, А СЛЕД ТОВА?

Коронавирусната епидемия ни накара да заживеем от реалността във виртуалното.

За някой това може би е трансформация в четвъртото измерение.
Но, усещате ли, че всичко неусетно се пренесе и трансформира в дигиталната матрица.

 

Общуваме чрез компютрите, пазаруваме, плащаме сметки, гледаме филми, концерти ...
Изразяваме се, чувстваме и съпреживяваме онлайн.
Всичко и всеки вече е клонирано в мрежата.

 

Само че това са безкрайни виртуални и често криви или измамни огледала.
Сравнете живота и същността на един човек и неговия виртуален профил.
Или заснет спектакъл наложете върху изживяването му на живо.
Изпийте чаша вино или уиски виртуално.
Или прегърнете Вашият/а любим/а през екрана.

 

Питам се: Какво ще стане, ако след това решим да останем във виртуалния свят?
Ами, ако това много повече се хареса на хората и замени реалния живот?

 

Например, ходене на театър, на кино, на концерти.
Вместо да се обличате, да пътувате до залите, да се уморявате от всичко и от всички, сядате пред екраните си с любимия сладолед, пуканки или бира и ... се наслаждавате през екрана на всичко, което желаете.
Ами, ако това стане?
Възможно ли е коронавирусът да ни трансформира и да препрограмира живота ни след това?

 

Слънцето, въздухът, тишината, красотата на природата,
общуването очи в очи, въздействието на звук, цвят и мирис,
любовта от пръв поглед,
пулсацията на живота,
докосването, дори телепатията,
книгите, вибрацията на чувствата,
жаждата, гладът, обичта, гневът,
топлината и надеждата, вярата,
СА ВСЕ ПРИЗНАЦИ НА ЖИВОТА И СЕ ВЪЗПРИЕМАТ ЕДИНСТВЕНО ОФЛАЙН.

 

Да очите и ушите могат да бъдат излъгани с клонирани образи и звуци.
На човешкото съзнание могат да въздействат реалните неща от живота, но все повече са онези "реалности", които възприемаме и наблюдаваме зад стъклото на мониторите и телевизорите. В които с часове сме вперили погледи и пред които стоим като хипнотизирани.

 

Понякога виждали ли сте Ваши близки, които гледат мач или филм, но през учите на вашите домашни любимци?
Те често седят срещу нас и се чудят: Абе тези мои стопани защо са се втренчили в черната кутия и не мърдат от местата си вече с часове?

 

industryweek 32319 pillar 4 4

 

Това ли е новият свят - компютюрните светове и живот чрез екрана?
Как ще върнем публиката в салоните, в залите, в читалните?
Ще се завърне ли животът ни в реалността?

 

Зная, че виртуалното е мост за комуникация, огледало, територия на въображения и изразява различните форми на проекции на човешкото съзнание. Но, то не е истинското ни аз, не е истинският свят, не е онова, което сме самите ние.

 

Чрез глобалната мрежа можеш да се свържеш с всеки, да отидеш където си поискаш, стига да е програмирано и изградено, да създадеш, да споделиш, да видиш или да разкажеш.
Но, това не е живият живот.
А само една виртуална проекция, която не бива и не искам да замени оригинала.

 

Depositphotos 157447380 m-2015-copy

 

Дали осъзнаваме нашето вкопчване, нашето зомбиране, нашето пристрастяване към екраните?
Дали ще останем да съществуваме там - под вънкашност чужда и под име ново, както е казал дядо Вазов?
Дали ще поискаме да се завърнем в живота и реалността?
Или вече всичко е безвъзвратно препрограмирано ...

 

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
[...животът бе светлина на човеците...]
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
Яви се човек изпратен от Бога, на име Йоан

 

В началото бе словото,
пише в Светата книга.

Пише!
Написаното остава!

 

Дано някой не реши след време да дръпне шалтера на глобалната мрежа ...
Тогава, къде ще избягаме?

 

1 Wk6nA7oXwa yI9VFwpyEvQ

Станете почитател на Класа