От началото на кризата с коронавируса проф. Николай Слатински, който е експерт по национална сигурност представя на страницата си във фейсбук модифицирани модели за развитието на епидемията в България, отчитайки различни фактори и очертавайки няколко различни траектории. Целта е да се „изчислят” реално заразените, извън официално установените от медицинските екипи, както и да се прогнозират темповете на нарастването им. Към вчерашния ден официално заразените са 338, но според моделирането на Слатински реалната прогнозна цифра на заболелите у нас трябва да е 1129 души.
На базата на това моделиране

проф. Слатински бие камбаната с остро предупреждение към обществото:

„След като и аз не знам защо модифицирах модела след критичната точка 14 април, започнах да следя възможните 4 траектории, за да видя по коя евентуално ще се тръгне.
825 официално установени, починали 40.
Те даваха за 16 април следните данни -

Първа траектория – установени заразени 816, починали 38, всичко заразени 3272;
Втора траектория – установени заразени 831, починали 39, всичко заразени 3341;
Трета траектория – установени заразени 846, починали 41, всичко заразени 3411;
Четвърта траектория – установени заразени 863, починали 42, всичко заразени 3486.
При мен и вчера, и днес най-близка до истината е втората траектория, тя е по-лошата от двете добри траектории.

Моите коментари:

Първо, снощи писах за вакханалията на българското ни леконравие. Както веднъж казах – у нас чудото със спазването на мерките е 1 месец плюс 3 дни. Ще започнем да се броим след 10 дни плюс 3 дни. Само че сметката ще започне да не ни излиза за всички, не само заради безумците и безумието им. Пандемията потрива доволно ръчички. Ние на 10 и 11 април бяхме безотговорни на трета степен, сега сме безотговорни на ен-та степен, където ен е поне 7.
Аз вече 

нямам илюзии какво ни чака

 Имам само надежди, че поради някаква абсурдна причина току виж и ни се размине. Поговорете с лекар от първа линия, за да се убедите.
Аз говорих с един, няма да казвам от коя болница, но съм му чел лекции в курс, след който получаваш шанс за още едно хубаво ромбче на пагона. Той казва – ръкопляскането не им повлия. Утре даже триаж ние лекарите няма да правим. Триаж е когато от трима избираш двама, които да живеят. При нас от десетима няма на девет да обръщаме внимание, за да разсъждаваме да ги спасяваме ли. Защото няма как да ги спасим – няма апаратура, няма място в интензивното. От десетимата един ще бъде спасяван, защото ни е близък, роднина, приятел, познат, защото сме му задължени за минали времена, защото е министър или депутат, защото … ужасно е да го кажа – си е платил където трябва комуто трябва колкото трябва. А деветимата сульовци и пульовци няма как да ги погледнем дори! Ние сме държавата с 

минимум легла в интензивните отделения

 и със съответните апаратури! Ние не сме Германия, която е на първо място! Ние сме една много западнала Италия….
И този лекар ми говореше с тъга, той няма дори сили да съжалява вече безумците, безхаберните, безполезните идиоти. Кого от тях да съжаляваш сред народ от безполезни идиоти!!!!! Народ, който има повече от поносимото безполезни идиоти, обрича останалите да бъдат полезни идиоти. Полезни, но идиоти.

Второ, разбира се, че част (аз обяснявах по-рано защо само част) от нарастването на заразените е заради повечето тествания. Това е толкоз просто и логично. Но то не е цялото обяснение. Скоростта на нарастване на установените заразени е не с 20-тина процента по-висока, а е 2 пъти по-висока. С други думи – да, повече тестове, повече установени заразени, но в същото време е валидно, за жалост и другото – повече заразени, повече установени заразени. Ние, според мен, започваме да се заразяваме все повече и все повече.

Трето, аз акцентирам на безалтернативността на физическата изолация (писах вече, че за мен това е терминът, доколкото в днешно време не може да става дума за социална изолация), защото съм нормален, сиреч обикновен гражданин. Това е, което зависи от обикновените граждани, много от които,за съжаление, не са нормални в днешното разбиране за нормалност. Защото не е нормален човек, който прави всичко възможно да се самоубие, като анормално се навира в лапите на вируса; не е нормален човек, който подлага на неуправляем риск своите родители с анормалното си безхаберие; не е нормален човек, който посяга на здравето на децата си с анормалната си безотговорност; не е нормален човек, комуто лекарите трябва да ръкопляскат да е разумен, но той анормално не иска да е разумен, защото за да си раз-умен необходимото условие е да си умен.
От обикновените граждани се иска спазване на мерките за 

физическа изолация

 Затова аз акцентирам върху тях. Аз не съм властник, не съм медик, не съм икономист, не съм финансист. И не съм специалист в управлението на процеси в условията на пандемия.

Четвърто, ситуацията е динамична и преминава в драматична, защото ние навлизаме в нова фаза, когато, както алармирам от няколко дни (по моя модел) – „ние тръгваме нагоре“.
Това наистина е нова, болезнена фаза. Тя изисква модифициране не само на моя модел (кучета го яли него!), а модифициране и на поведението и решенията на властта.
Властта, обаче, не предлага нищо ново, а се превръща в 

гарван, който наистина грачи грозно, зловещо

Властта констатира какво става, обяснява какво се случва. Тя върви след станалото, влачи се след случилото се. Създава усещане, че не знае какво да прави, наситила си е идеите до зацикляне, вече доста дни не е направила нищо ново, не е предложила нищо по-различно от онова, което правеше когато заразените бяха не 800-900, а 80-90, дори 8-9. Смълча се и президентът. Лашна се от хипералармизъм към мегамълчание. Няма ли съвети, няма ли съветници, не може ли поне дистанционно да свика КСНС на заседание в новата ситуация…

Днес властта, цялата власт, всички ония, на които даваме по 2-3 заплати, всяка от които е 2-3 пъти колкото средната заплата на редовия българин, трябва да се напъне до скъсване на вратните си жили. И да пукат вратните ѝ жили не от говорене, а от мислене. От разработване на стратегия какво правим във фазата на геометричния ръст на заразените. Какви политики се предлагат, какви мерки се предвиждат.
Вече говорих, че властта знае главно и основно да прилага твърдата сила, грубата сила, hard power. Но властта не е само голям чук, та всички проблеми да ги виждаш като гвоздеи и когато гвоздеят се огъне след стоварване на този чук, да виниш него преди всичко и най-вече. Да не говорим, че и твърдата сила не дава ефект, защото понякога е твърде небрежно или твърде самоволно прилагана. То и твърдата сила да прилагаш се иска освен бицепси и сиво вещество.
Но властта изоставя и понякога забравя меката сила, фината сила, soft power. Не се получава единствено с репресии, дисциплиниране, силово говорене и размахване на пестник. Трябват и меки мерки – морковите, не само тоягите. Трябват поощрения, компенсации, мотивации, стимули, награди, добри думи, изпълними обещания. Меката сила не е мекушава сила, не е сила с омекнали колене. Тя понякога е много по-успешна от твърдата сила.
Ефективно управлява само власт, която прилага 

интелигентна сила,

 умна сила, smart power.
А да напомня за финал написаното отпреди няколко дни за това - какво е интелигентната сила:
Интелигентната сила е ефективен микс от твърдата сила и меката сила. Ефективен. Даже не просто някакъв микс, а ефективен…”