Не харесвам "кореняците-софиянци", които смятат, че градът е тяхно притежание. Високомерието към хората от провинцията е грозно. А нагласата, че "не им се полага" да живеят в София е безкрайно глупава,

пише А. Андреев.

Роден съм в София. Повече от половината си години съм изживял в София. Всички мои (български) роднини и приятели живеят в София. Харесвам този град, при все че в него няма почти нищо интересно. И че в международен мащаб си е едно по-скоро провинциално място. Харесвам го, защото има свой дух и атмосфера.

Една примитивна нагласа

Никак не харесвам обаче онези софийски фундаменталисти, които смятат, че градът е тяхно притежание. Високомерието към онези, които те наричат "селяни", към провинциалистите и приходящите е грозно, но човек някак може да го разбере. Обаче нагласата, че на тези хора "не им се полага" да живеят в София - тя е не само неприемлива. Тя е примитивна, ретроградна, противозаконна и в крайна сметка много глупава.

Живял съм в София, когато все още съществуваше тоталитарната конструкция, известна като "софийско жителство". За да не се пълни градът с нови "селяни", самите доскорошни селяни (партизани и комунисти) бяха постановили, че в София могат да живеят само онези, които вече си живеят там. Феодална мярка, която принуждаваше хиляди млади хора от провинцията да сключват какви ли не срамни сделки (брачни, трудови, дори с ДС), за да се доберат до мечтаното софийско жителство.

Нима искаме отново да живеем в такъв свят?

Особено сега, когато пандемията ни е затворила вкъщи, когато толкова болезнено ни липсва възможността да пътуваме, да виждаме различни места и хора, да работим и почиваме където искаме, особено сега трябва ясно да си дадем сметка, че свободата на придвижване и усядане е едно от най-ценните завоевания на 21-ви век и най-вече на ЕС. И да се присмеем на онези уж кореняк-софиянци, които разсъждават като истински провинциалисти.