Някои казват, че досега България се справя добре с епидемията от коронавирус. Дано. Защото картината е всъщност доста противоречива. Ето част от нея:

Това бяха най-често повтаряните по празниците кадри: опашките от автомобили, отправили се към планини и морета. Въпреки ограничителните мерки заради коронавируса. За мен обаче най-запомняща се бе една друга картина, появила се за секунди в един репортаж.

Около 60-годишен мъж, седнал на пейка на софийската гара, чака влак на път към новото си работно място. Преди четири дни тръгнал от Тутракан, за да стане кравар в Радомир.

„Няма влакове, няма връзки, няма автобуси“, разказва мъжът. И декларация (за целта на пътуването) няма. „Тогава как пътувате, не ви ли проверяват?“, пита го репортерката. „Никой не ни казва нищо досега“, отговаря той.

В тази кратка история се оглежда цялата противоречивост на днешната ситуация. И отношението на българите към нея.

Властта

Първо, властта с нейните мерки срещу епидемията от коронавирус. Потеглилият от Тутракан за Радомир кравар е жертва на една от тези мерки. В петък сутринта никой не е отменял влаковете, но влакове няма. На гарата в София стотици се редят с часове за билети (без социална дистанция), но билети не се продават. Никой нищо не знае, никой нищо не казва. После някои влакове тръгват, други - не.

На Разпети петък в София

Такива са и много от другите мерки. Неясни и двусмислени, така че потърпевшите да не разбират кое точно е забранено и кое не е. Не винаги пропорционални - хем строги, хем не съвсем. Или строги за едни, а за други - не. Половинчати - в църквите може, в парковете не; за колите КПП-та и проверки, с влак или автобус безпрепятствено. Така и при голямото пътуване - никой не направи нищо, за да предотврати онова, за което всички знаехме, че ще се случи. Прословутите декларации се оказаха просто покана към хората да излъжат.

Намеренията може и да са добри - по-малко стрес, по-широко скроени ограничения, за да се намери решение за всеки възможен казус. Но резултатът е такъв, какъвто го виждаме.

Хората

Напоследък често може да се чуе, че в тази криза българите се пазим един друг. И сме показали, че можем да бъдем отговорни, дисциплинирани и солидарни. Което донякъде и за някои е вярно. Но има и друго.

Не искам да съдя никого. Не знам и дали краварят лъже или не. Макар че ми е много трудно да си представя, че на някого точно сега му се налага да хукне от единия край на България до другия с такава цел. Но и да казва истината, има достатъчно много други хора, които очевидно излъгаха - и властта, и останалите (които също имат къде да идат за празниците). Както винаги, тук добротата е примесена с егоизма. И се вихри страшно надхитряне и надлъгване. Властта лъже хората, те лъжат нея, а отделно се лъжат и помежду си.

Как се справяме

Някои казват, че досега се справяме добре с епидемията. Дано. Дано и след голямото великденско пътуване да не си „развалим бележката“, каквито пророчества се чуват. За да не се налага ново затягане на мерките и нова врътка на надлъгването.

Без да смятам, че сме уникални, бих казал, че и тоя път се справяме както винаги - това е характерната за територията между Тутракан и Радомир наша си, българска работа. За добро или за лошо? Не знам.

Накрая още една метафора на живота тук - нелепата и трагична гибел на един човек на сфетофар в София. Метафора за това как агресията убива нормалността. С пандемия или без.