Страхът е лош съветник, особено ако бъде оставен да замъгли съвестта и човечността и ни върне към едни отминали мътни времена на следене, доносничество и жажда за публичен линч на "неправоверните".

Кошмарно е, когато подобни практики се случват, а още по-страшно става, когато се вършат под претекст, че са за всеобщото благо.

Три възпитателки от столична детска градина в район "Възраждане" сигурно ще подкрепят последното твърдение.

В по-спокойни времена тяхната история от последните дни би била невъзможна, нали не живеем в роман на Оруел и се надяваме никога да не попаднем в такъв. В условията на пандемия от коронавирус действа като грубо събуждане докъде би могла да доведе паниката и колко лесно можем да бъдем въвлечени в игра на Големия брат и неговите жертви.

Обратно в не-литературната реалност се предполага, че този уикенд няколко колеги от детското заведение са били в едно от доказаните огнища на заразата - Сърница. Предполага се, че техни снимки в социалните мрежи са именно от това пътуване.

Всичко е в сферата на догадките, разтревожени родители забелязват ваканционните кадри и не търсят повече информация, а сигнализират до директорката на градината. Следват бързи тестове и три положителни проби. Вместо да се изчакат резултатите от далеч по-надеждните PCR тестове, възпитателките се превръщат в новината на деня.

Докато жените отричаха да са били в Сърница именно този уикенд, заклеймяването им течеше с пълна сила и невиждана ярост (по Мутафчийски). По техен адрес вече се изсипаха толкова грозни думи и дори закани, че негативната енергия може да захрани един малък АЕЦ.

В крайна сметка цялата злъч се оказа напразна, тъй като PCR-пробите до една са отрицателни. Коронавирусът обаче накара част от обществото неволно или далеч не толкова неволно да си припомни как действа Държавна сигурност.

Още по време на ежедневните брифинги се чуваха въпроси от журналисти не може ли по вратите на заразените с COVID-19 да се лепят някакви табели или знаци, за да се знае, че вътре има болен. В по-големите градове "будни граждани" пък продължават да настояват да се съобщава не само броят на новите случаи, но и в кои квартали, а защо не и в кои блокове са.

Оперативният щаб многократно повтори, че практиката на сочене с пръст заради коронавируса е крайно погрешна, но духът вече беше пуснат от бутилката и внушаваше, че болестта е срамна и заразяването е само и единствено лична вина на болния, която той трябва да понесе и изстрада в упреци и обвинения.

Съвсем логичният страх за здравето - твоето, на близките, на обществото - бързо се изроди в подозрително наблюдение над околните, гледане свъсено изпод вежди досущ като Големия брат или поне някой строг, но справедлив ДС-следовател и рапортуване на провинилите се където има възможност за това. От старателна проверка на фактите няма нужда, както показа случаят с детската градина. 

Практиките по следене и докладване пък далеч не бяха само на полето на социалните мрежи, защото мнозина се похвалиха, че са "подпалили" телефоните на РЗИ заради младежи по беседки и безразсъдни майки, които са пренебрегнали мерките и са извели за кратко децата си.

Сякаш пропускаме най-важното - притеснението от опасен вирус не бива да се превръща в лов на вещици.

Да, не бива да се допуска ново разразяване на епидемията заради нечие безхаберие към себе си и околните, защото отпускането на мерките се случва, именно защото се разчита на личната съвест и отговорност. Никой родител на свой ред не може да си затвори очите, ако има и минимална заплаха за детето му и неговото здраве.

В казусът с детската градина във "Възраждане" вече няма въпросителни - видя се, че навиците в областта на доносничеството не са отмрели и аргументът винаги е "Правим го за вас". За щетите у набедените да му мисли някой друг, докато утре всеки може да е на мястото на някоя от трите възпитателки, защото зорък поглед е преценил, че поведението ни е неприемливо и даже опасно.

Така от "обществено благо" неусетно можем да се окажем в общество на "агенти", които няма да простят и една крачка накриво на своя съсед. За да не се стига дотам, необходимо е по-често да си напомняме, че дори и пандемия като коронавирусът не е повод да градим наново Държавна сигурност.