Рокли върху анцузи, джапанки и шлифер, избелели от пране тениски за спане върху поли от тюл. Модното лято на северозапад от Балканите никога не е било по̀ out-of-bed отсега!

Да си кажа честно, объркана съм малко, понеже не мога да реша за себе си дали това ми харесва, или ме потриса. Едно нещо обаче знам със сигурност - за първи път след корсетите на XIX-и век, панталоните с дълбока талия и полите с бели копчета отпред на 40-те, очертаните с черен молив очи и чарлстона на 70-те и тупираните бретони и пластмасовите колани на 80-те, модни правила в момента просто няма!

Иначе казано, сега е модно да не си модерен.

Идеята за този текст ми хрумна, когато, след почти двумесечното принудително въргаляне по леглата и диваните у дома, през една по скандинавски приятна майска сутрин, т.е. облачна, с краткотрайни превалявания и максимална температура от 12 градуса, хората излязоха на улицата и с устрем и въодушевление се впуснаха обратно в живота. Само дето забравиха да се преоблекат преди това..

.

Казват, че всяка епоха се отразява в модата като в огледало. И се убеждавам колко вярно е това точно днес, когато най-сюрреалистичната част на случката с вируса-убиец приключи и Спящата Красавица беше събудена с колосален шамар от стогодишния си сън. И същата тази Красавица се запита: "Какво ми се иска сега повече от всичко на света? Дори повече от това да се омъжа за принц, да ни се родят принцески, да нося Gucci, да имам маникюр с инкрустирани камъни Swarovski, да ида на море на Бора Бора, на ски в Кицбюел и на спа в Сандански? Искам... искам... искам... Абе, май просто искам да се разходя навън, да ида до пекарната на ъгъла, да си купя кифла и да си я изям на пейка в парка."

И като реши, че иска това, Красавицата не си направи труда да смени долнището на пижамата с дънки (те и без това вече не ѝ ставаха) и суитшърта, върху който кучето обичаше да спи, с нещо по̀ така, ами просто си обу джапанките и престъпи прага на входната врата.

Дизайнерите, модната индустрия и фешън инфлуенсърите не закъсняха и светкавично се преориентираха в новата обстановка. Още в началото на пролетно-летния сезон на витринните манекени и на закачалките в магазините на известните ритейл брандове увиснаха странни ансамбли от дънкови елечета с къси панталонки на ластик, които сякаш призоваваха "Проветри го малко!", торбести гащеризони във фосфоресциращи цветове като на работниците по поддръжката на пътната инфраструктура, безформени басмени рокли на цветя, пауни и горски ягодки, досущ като изровени от дъното на раклата на жена, която за последно е била бременна през 1987-а...

И сякаш за една нощ стрийт модата от императив да изглеждаш cool се превърна в банална, но удобна тишъртка, която имаш от сто години, но която така и не ти дава сърце да изхвърлиш, защото винаги когато си я сложиш те кара да се чувстваш на точното и сигурно място. За първи път от десетилетия насам модата показва, че не е нужно да й бъдеш роб, а точно обратното - че имаш правото да я накараш да играе по твоята свирка.

Обувките

Използвам събирателното съществително "обувки", макар изобщо да не става дума за обувки или поне не в традиционния смисъл на думата. Англоезичният свят си има по-подходяща дума и тя е footwear, буквално "облекло за крака", тоест всичко, което има подметка, попада в тази категория. Новата модна вълна дойде с тоталното изхвърляне на класическия чепик от гардероба. Връзките не са това, което бяха, и не говоря за междуличностните такива. Чехлите с две каишки и катарами, тип "Леля ми от Баден-Вюртемберг", са популярни не само сред двата пола, но и сред представителите на спорния трети. Носят се както със, така и без чорап.

Чехлите за баня, домашните пантофи, както и каубойските ботуши на босо (и почти голо!) също са хит в категорията "Мързеливи обувки", т.е обувки без връзки. При подрастващите миналогодишната мода на шарените маратонки с форма и визия на фадрома продължава да бъде актуална. Но докато миналата година те се комбинираха с не чак толкова дразнещи дънки с разръфани подгъви и спортни клинове, то сега вървят в комплект с дълги рокли с щампа с леопардови мотиви, много волани и/или тюл - комбинация, която безмилостно забива нож чак до дръжката в сърцето на естетиката и добрия вкус.

От кръста надолу

Май-май панталонът с класическа кройка и ръб вече може да се види само на снимки от абитуриентската, сватбата на вашите и евентуално дефиле на Yves Saint Laurent. Този незаменим и неизменен от памтивека моден артикул най-красноречиво отразява тенденцията, която целеустремено си пробива път под мотото "Изобщо не ми дреме с какво съм облечен."

Торбести дънки с навити крачоли, панталон тип "Подготвен съм за библейския потоп", долнищa на бархетени пижами с щампи на водни кончета, лебеди и кроасани, както и класическият анцуг в сивата гама като този на Роки, който набива тупаници на одрани телешки трупове на музикалния фон на Gonna Fly Now, са абсолютните хитове на лято 2020. Прави ми впечатление, че много девойки са склонни палаво да комбинират гореспоменатите модели панталони с рокли до средата на прасеца. Мисля обаче, че няма нищо интенционално в подобен избор на облекло - просто повечето от тях са толкова вглъбени в чатове и разговори по мобилните си телефони, че забравят да свалят анцуга преди да се облекат "за навънка". Осъзнават какво се е случило едва когато са в метрото, но тогава, разбира се, вече е малко късно да поправят модния кошмар. Но, както практиката показва, много често дефектът се превръща в ефект.

От кръста нагоре

И тук еклектиката е водещ принцип, но, за съжаление, естетически достойнства на резултатите отново са крайно спорни. Не може и да бъде другояче при положение, че говорим за овърсайз дънкови якета и милитъри куртки върху отеснели родителски парцали от 70-те и 80-те! Макрамета, напомнящи бабини покривчици за ракли, маси и пиана, които едва побират напращели девичи бюстове, се носят под връхни дрехи с размер, който и на Дуейн Джонсън ще му е големичък.

Хубавото на новата (не)мода е, че когато ти свършат чистите дрехи, няма нужда да переш - просто навличаш фланелката с фирменото лого, с която разнасяш суши и пици по домовете, и пак си най-якият пич на купона. (Е, възможно е и да те питат кога ще пристигне храната, но всяка професия си носи своите рискове.)

Между другото, забелязвам, че ризата тотално е отпаднала от ежедневна употреба и понастоящем се облича (и то с неохота) само от банкови служители и автобусни шофьори. Заменена е с потник, тениска от концерт на рок група, състоял се преди 11 години, и "единственият суитшърт на брат ми, върху който няма петна от кетчуп, семенна течност и вино". Ама много важно. И без това ако една риза не ти седи като на Зак Ефрон, изобщо няма смисъл да я обличаш.

Косите

Повечето хора се подстригаха, боядисаха и "издухаха" след края на карантината, както си му е редът. Но понеже в Скандинавия, така или иначе, традиционно не държат на сложните фризури, по този параграф модата все така неотклонно се придържа към установеното статукво: златнорусо в небрежен кок или на конска опашка за момичетата и късния Бекъм за момчетата.

Гей модата

Ако говорим за извънклубния живот на гейовете, тенденциите следват малко или много описаните по-горе. Специалният акцент при тях пада върху тесните дънкови панталонки от изтъркан деним до над коляното в комбинация с изрязан потник с флорални мотиви и класически модели от 80-те на известни спортни марки обувки. Целият този ретро разкош е допълнен от... изненада! - пълно окосмяване под мишниците - един сравнително омаловажаван елемент на целокупната визия, който, по моя скромна лична преценка, отдавна трябваше да бъде реабилитиран не само от най-голямата дъщеря на Мадона и от членовете на LGBTQ общността.

Модата на религиозните малцинства

Представителите на тази група по дефолт не гледат с добро око на фашонистите-експериментатори. И както логично може да се предположи, жените са тези, които най-стриктно се придържат към класическата модна линия, черпеща постоянно вдъхновение от многовековната религиозна традиция: черен пеньоар до земята, забрадка и маркови маратонки.

При младите мъже стереотипът е по-разчупен, а ежедневното облекло следва познатата ни от дискотечния живот в Студентски град и Перник-широк център модна линия: дънки с цепнато на коленете, тениска с надпис, кожено яке, златни накити и безжични слушалки за айфон.

Модата на маргиналите

Kлошарите, алкохолиците и препитаващите се от контейнерна търговия и тази година не са избягали от класиката, характерна за тази социална прослойка, а именно: layers, layers, and more layers. Или както е на български, мода "на етажи": велурено сако (шеста употреба ) върху анорак върху тениска върху камизола върху потник върху... нещо, което е в цвят дижонска горчица. С времето нетренираното око привиква към тези модни комбинации и дори започваш да ги харесваш веднъж, щом си втълпиш, че копират едно към едно колекциите на гениалния Жан-Пол Готие от края на 90-те.

Аксесоарите

Предпочитани са велосипедните каски, платнените пазарски торбички за многократна употреба, чантите-бананки, препасани през едно рамо като шмайзери, и... кенчета бира.

В заключение какво да ви кажа? Може би най-подходящото в случая би било, че появата на вируса и последвалата пандемична ситуация сякаш освободиха хората от предразсъдъка, че, когато отиваш да хапнеш стриди и да пийнеш вино в ресторант с Michelin звезда, трябва задължително да изглеждаш по начин, различен от този, по който изглеждаш вкъщи, докато гледаш Stranger Things, когато си купуваш снакс и водка от близкия супер или извеждаш кучето в шест сутринта да се изпикае. Стридите и виното така или иначе ще имат същия вкус, независимо как си облечен. Това е. Всичко друго е суета. И е преходно.

А, да, за малко да забравя да ви кажа какво друго вече не е на мода. Гладенето, разноцветният лак за нокти и лошото настроение.

Вучето