Като изключим най-фанатизираните привърженици на българското правителство, за почти всеки е ясно, че България е изпаднала в страшна криза, от която има само два изхода - или ще оцелеем като народ и държава, или агонията ще продължи до изчезването ни. В момента живеем в епохата на залеза на българската държавност, когато съществуваме по-скоро по инерция, отколкото благодарение на някакви обективни фактори.
Тази констатация е тъжна, но който не вярва може само да погледне демографските статистики или тези за социално-икономическото ни състояние. Въпроси като образование, съдебна система или военно-отбранителен (а съответно и геополитически) капацитет въобще не коментирам. Там положението е повече от плачевно и пряко свързано с трите най-важни въпроса у нас, а именно: социално-икономическия, демографския и културно-обществения.
Либералната т.нар. "демокрация" има едно уникално и особено удобно за властващите елити свойство - тя дава усещането на гражданите, че колкото и да е лошо положението, всичко може да се промени на следващите избори. Това може и да е така по принцип, но само при няколко важни условия:
- Първо, държавата трябва да е максимално суверенна и независима от външни влияния, защото в противен случай, неминуемо външнополитическият фактор ще възпрепятства всяко положително за страната развитие, което обаче би било негативно за дългосрочните геополитически интереси на някои сили.
- Второ, политическата класа трябва да е добре подготвена, образована и откърмена в духа на noblesse oblige (сиреч, който претендира да е благородник/елит, трябва да се държи като такъв и да поема отговорност). Обикновено това става при страни с по-дълготрайна политическа традиция, отколкото е нашата недоносена 30-годишна демокрация. Например Великобритания. Друг случай, когато имаме такова нещо на лице е при държави с елити, водени от идеологически мотиви. Особено ярък пример в това отношение е Китайската народна република.
- Трето, системата трябва да е изградена по такъв начин, че характерните за нашата страна изборни измами, интриги и задкулисни сделки да са ограничени до максимум.
- Четвърто, самите граждани трябва да имат основна политическа и гражданска култура и най-вече, мотивация да изпълнят гражданския си дух и да участват в политическия процес.
У нас, уви, и четирите условия липсват. От 1940-та насам, страната ни е твърде зависима от външни фактори, а в последните едно-две десетилетия се е превърнала направо в подмандатна територия, където чужди посланици налагат волята си. Примерите и доказателствата в това отношение са твърде многобройни:
- Признанията с половин уста на премиера Борисов, че ключовите енергийни и геостратегически проекти като "Южен поток" бяха провалени в името на "евроатлантическата солидарност и партньорство", т.е. по заповед на чужда държава, която иска да лиши своя конкурент от допълнителна геополитическа тежест и постъпления в хазната.
- Пренаписването на историята ни, тъй щото да пасва на идеологията, която истинските ни управляващи изповядват.
- Опитите на САЩ да влияят на съдебната ни система чрез НПО-та и "реформи", както и последното унижение - санкциите срещу българския съдия Андон Миталов, уж защото Вашингтон имал съмнения за корупция, а реално, защото е позволил на председателя на движението на русофилите да иде в Москва за награждаването си.
- Наличието на наша територия на няколко американски военни бази, за които не само, че не се плаща, но дори не са и НАТО-вски. Между съюзници няма такива неща, само между васали.
Това са само няколко примера, но има още хиляди.
Що се отнася до нивото на политическата класа, тук едва ли са нужни много илюстративни примери. Пистолети, пачки с недекларирано евро, суджуци, беден речник и непознаване на книжовния български език (всеки добър учител по БЕЛ би се хванал за главата, ако гледа парламентарни дебати или правителствени изявления) и тнт. Всъщност, най-добрият пример за нивото на елита ни и това дали той съзнава, че има историческа мисия, е фактът, че спестяванията, децата, а най-вероятно и мечтите на повечето от тях, са в чужбина.
Няма да засягам чисто техническия въпрос за гарантирането на честни избори, защото това е по-маловажно и може да се оправи лесно. Последният важен фактор уви, също не е на лице. За последните 30 години образователната система у нас запада все повече, дисциплината в училищата я няма, но което е по-страшното, няма го и традиционното българско семейство и домашното възпитание. Това, както и цялата пошлост, простащина, а бих добавил и субверсивна агитация от страна на медиите и популярната култура доведе до значително понижаване на политическата култура на българите. В комбинация с голямата деморализация, нихилизма и битуващите заблуди, това води до една за съжаление ниска гражданска осъзнатост и култура. Не във всички, разбира се, но в един твърде значителен процент от населението.
И така, стигаме до въпроса на въпросите - какво може да се направи? Ако утре правителството на Борисов падне, в резултат на поредната порция скандали, корупция и провали, ще се промени ли нещо? За съжаление, твърде малко. Медиите отново ще се контролират от олигарси, чужденци или близки до правителството, едрият капитал ще продължи да погазва правата на българите, чуждите държави няма да спрат да си купуват наши политици и да действат по интересите си за наша сметка. Бойко Борисов и ГЕРБ ООД не са проблемът, те са просто един от симптомите на болна България. Симптом на една компрадорска политическа класа, западащо и оскотяващо общество, както и сбъркана система.
И тук трябва да се разделим с тази битуваща сред българите напоследък илюзия, че могат да се спасяват поединично или че отговорността е само на политиците. Не, цялото ни общество е отговорно и съответно длъжно да се поправи. Другата илюзия, с която трябва да се разделим е, че машинални и чисто технически решения ще повлияят на историческия курс на развитие на България. Например, независимо дали изборите у нас са мажоритарни или пропорционална система, България ще изчезне, ако не се решат фундаменталните въпроси. Нуждаем се от дълбока системна промяна, която трябва да започне на политическо ниво, но няма да успее ако се ограничи само до това. Такава промяна трябва да се превърне и в обществена. Тя преминава през решаването на много въпроси, като например:
- Въпроса за медийната независимост и свободата на словото.
- Ролята на държавата в стопанските дела, която бе сведена до минимум, в резултат на неолибералните експерименти и увлечения на нашите политици.
- Липсата на политическа, пък и всякаква друга грамотност сред огромни маси от гражданите, включително и сред етническите българи (защото обикновено се мисли за циганите, когато се повдигне този въпрос, но отдавна вече те са изгубили "монопола" си над политическата неграмотност и липсата на добро образование като цяло).
- Суверенитета и възможността за независими от чужбина, решения и действия на българската държава.
- Ревизията на Прехода и особено на приватизацията.
- Вредното политическо, културно и икономическо влияние на чужди НПО-та, фондации и интереси.
- Създаването на истински независима съдебна система.
- Справедливост за хората на наемния труд и въобще за "малкия" човек, когато му се наложи да се изправи срещу "големите", защото у нас и в това отношение властват най-грозните либертариански, айнрандистки и дарвинистки практики.
- Социалната мобилност и мериторкрацията във всички сфери на живота, държавното управление и администрацията.
Има още хиляди теми и въпроси, които трябва да се засегнат, но смисъла на всичко е, че смяната на ГЕРБ трябва да се превърне и в смяна на модела, който е бил зададен преди 30 години. Модел, който ГЕРБ не са създали, а само доразвили до неговите най-грозни, дарвинистки, предателски и опасни за нацията нива.
В това отношение е изключително важно опозиционните сили и особено левицата, да си дадат сметка, че обществото се нуждае от коренна промяна, а не просто от опити за техническо решение на фундаментални въпроси. Каква полза да падне настоящият режим, ако най-голям дял от частната собственост, медиите, съдебната система и държавните институции се контролират все още от олигарси, а политическите решения се взимат отново под чужд натиск? Една политическа сила, която претендира да е основна опозиция е длъжна да предложи съвсем друг модел на развитие и да разкъса логическата нишка на събитията, започнала през 1989-та.
Историята и българите ще запомнят само тази сила, която реши гореописаните въпроси. България няма историческо време за игра на дребно.
