Продължаващите протести срещу кабинета "Борисов", корупцията, погазването на конституцията и мафията обединиха граждани с най-различни политически възгледи. На протестите могат да бъдат видяни редом един до друг социалисти, либерали, центристи, националисти, зелени и още много други. Лавинообразно растящата безработица, умората от тежките противоепидемични мерки, погазването на конституцията и произвола на управляващите доведоха до безпрецедентно от години катализиране на националната енергия срещу правителството и безобразията в България. 

И на този фон е съвсем логично, че различните политически сили се опитват да извлекат дивиденти и да наложат своята визия за излизане от настоящата и предстояща криза. Председателката на БСП Корнелия Нинова призова всички да отиват на площадите. Националният съвет на левицата или поне част от него, също призова за участие в протестите, макар и доста по-предпазливо, страхувайки се, че БСП могат да бъдат използвани в политическите игри на десницата и да се разтопят като аморфна маса сред множеството от политически сили. От една страна, г-жа Нинова едва ли не обвини критиците си в нежелание да участват в протестите и в колаборация, а от друга страна, представители на Националния съвет на левицата се събраха, въпреки нежеланието на ръководството на "Позитано"-20, призовавайки за участие в протестите, но с ясна цел, идеи и послания, за да не се размие образът на БСП. И докато левицата за пореден път се разтресе от спорове и излишни скандали, в една от големите дясно-либерални онлайн медии "Клуб З" се появи интересен материал, според автора на когото, БСП и малките десни партии могат да изградят широк фронт срещу ГЕРБ и мафията, но с няколко условия. 

Разбира се, нито "Да, България", нито ДСБ или друга малка дясна партия са изразили официално становище, най-малкото защото това може да отблъсне много от избирателите им, които са убедени антикомунисти. Но въпросната статия в "Клуб З" едва ли е пусната случайно и най-вероятно отразява определени настроения сред т.нар. градска десница у нас, която започва лека-полека да узрява за идеята, че ГЕРБ и мафията са основния проблем на България. 

Сред условията, които авторът на материала поставя като задължителни за формирането на общ фронт с БСП, освен едно-две, обвиняващи левицата в колаборация с ГЕРБ относно статута на прокуратурата и избора на настоящия главен прокурор, изпъкват още няколко, които засягат самата същност и идентичност на социалистите: 

- БСП да осъди Борисов за това, че се бил извинил на Путин за провала на "Южен поток".

- Социалистите да обещаят, че никога повече няма да се събират пред паметника на Съветската армия в София.

- БСП никога повече не трябва да празнува 9-ти септември, защото, видите ли, десните не празнували про-фашистките преврати от 19 май 1934 и 9 юни 1923-та. 

Поставени са условия и към президента Румен Радев, който трябва да внесе промени в конституцията, гарантиращи, че безконтролния статут на главния прокурор ще се промени. Не на последно място Радев трябва да обещае, че никога няма да отиде на Парада на победата в Москва.

С една дума, десницата предлага (или по-точно част от авторитетните десни медии и журналисти) общ фронт срещу Борисов, но ако БСП свърши цялата работа в борбата за независима съдебна система и най-вече, ако левицата се откаже от всичко в традициите и ценностите си, свързано с периода на социалистическата власт у нас, както и с периода на антифашистката борба и разбира се, традиционните за социалистите добронамерени и приятелски отношения с руския народ. 

На фона на подобни неща, все по-адекватна изглежда идеята на редица изявени социалисти, които искаха пленум на Националния съвет, с участието на председателката Нинова (която, за съжаление, отказа да свика този орган и прецени, че е по-добре да действа самосиндикално), на който да се анализира актуалната обществено-политическа ситуация и да се изясни стратегия за участие на БСП в протестите и свалянето на кабинета "Борисов". Защото, както виждаме от подобни десничарски идеи и писания, които не са случайни, безусловното и най-вече безлико участие на БСП в протестите може да доведе до опасни тенденции и внушения, подкопавайки доверието на традиционния червен електорат в левицата. Да, всички леви хора в България, които имат възможност, трябва да участват в протестите, в това няма никакъв спор. И със сигурност свалянето на Борисов и компрадорската му клика от власт не може да стане само с участието на социалистите, то трябва да включва и партиите с десен, либерален, центристки, зелен и националистически профил. От историята може да си припомним как в периода на антифашистката борба 1941-1944, социалисти и комунисти се обединяват в ОФ заедно със социалдемократи, земеделци, звенари и дори хора с дясно-демократични възгледи. Дори Мао Дзедун и Китайската комунистическа партия подадоха ръка на крайнодесния Гуоминдан в борбата срещу японската агресия, тъй че прецеденти на сговор между леви и десни срещу общонационални заплахи има. Но не трябва, в името на широкия народен фронт, БСП да губи облик, идеология и потенциално електорат! 

Що се отнася до идеите, изложени в "Клуб З", подкрепата на няколко десни партии с общ електорат под 300 хиляди души може да е важна в ключови моменти като днешния, но подобни "условия" биха коствали на БСП огромна част от собствения й електорат. Да не забравяме, че в България поне половината народ има или леви възгледи или носталгия по социалистическия период, но мнозина въобще не гласуват на избори. Защо? Защото им е писнало от компромисите, които БСП е правила през 90-те, както и през новия век с идеологията, историята и ценностите си. Едно сътрудничество с десните, с предварителни условия като отказ от 9-ти септември и други подобни, само ще доведе до отблъскването и на голяма част от останалите гласуващи за БСП. 

Левите партии са идеологически, а не технократски партии. БСП може и да подкрепя това, което в "Клуб З" наричат "евроатлантически цивилизационен избор", но тя не може да се отхвърли 100 години от 130-годишната си история. Отделен въпрос е, че десните трябва да научат разликата между "цивилизационен" и геополитически избор. Първият не е направен нито от БСП, нито от БКП или днешната градска десница, а от княз Борис Покръстител, и именно този му избор свързва България културно и духовно навеки с другите страни от православната цивилизация, в т.ч. и с Русия. Както заради това, така и заради антифашистката съпротива през Втората световна, в която българските комунисти са имали най-видно участие, левицата и подкрепеният от нея президент не могат и не трябва да "обещават", че от утре ще прегърнат русофобията. В още по-голяма степен това важи и за 9-ти септември, 9-ти май, 1-ви май и всички дати, събития и исторически личности, които социалистите в България почитат. Нито от морално-етична гледна точка, нито дори от гледна точка на политическата изгода това е възможно. 

В този смисъл, би било хубаво, ако ръководството на партията и председателката Нинова вместо да се втурват на протестите неорганизирано и некординирано с думи като "днес няма леви и десни" или "всички сме заедно", да анализират адекватно ситуацията и подкрепят протестите, но при собствени условия и най-вече със собствена визия. Най-висшата цел на БСП не трябва да е свалянето на ГЕРБ от власт, това е само прелюдия към истинската задача, която трябва да бъде социалистическо управление и прилагане на идеологията, която левите изповядват чрез инструментариума на държавната власт.

Иначе другите идеи не са задължително лоши - БСП, десните и всички други български граждани трябва да направят каквото могат, за да гарантират, че прокуратурата няма да бъде всевластна и свързана с изпълнителната власт, а независима, прозрачна и справедлива. Но ръководството на "Позитано"-20 трябва да внимава да не размие идейния облик на партията и да се отрече от най-съкровените й традиции, само заради временни политически съюзи, които при това не биха могли да получат парламентарна и управленска форма, а ще бъдат ограничени само до протестите. Виждаме, че това, за което мнозина видни социалисти предупреждаваха, а именно опасността от размиване на БСП в общата маса на протестите, започва да придобива реални измерения, щом и десните вече правят намеци и поставят условия. 

Симеон Миланов