- Можеше ли държавата да си вземе “Виваком” и да бъде добър стопанин на една частна компания? Няма ли противоречие в това и защо частен предприемач като Вас насочи усилията си именно в тази посока?
- Важен е контекстът, в който се задава този въпрос. "Виваком" е била и е водеща компания за предоставяне на телекомуникационни услуги. Тя е продължение на държавния монополист БТК. Като следствие на предизвикания фалит на нейния основен кредитор и краен бенефициарен собственик КТБ, тя изпадна в криза на собствеността. Масата на несъстоятелността на "Виваком", а впоследствие Фондът за гарантиране на влоговете на банките, т.е. българската държава, имат легитимен интерес тя да не загуби своята пазарна стойност.
Оптималното решение за съхранение на стойността на такъв стратегически важен актив в подобна ситуация е държавата да поеме контрол над "Виваком" за кратък период от време. Разбира се, нямам предвид държавни чиновници да управляват компанията. Това е работа на професионални мениджъри с опит в управлението и развитието на интегрирани телекоми. Те могат да си вършат работата, независимо дали акционери са държавата или частни инвеститори. След стабилизиране на компанията държавата задължително трябва да продаде дела си, за да реализира печалба.
Това е и принципът на успешните държавни интервенции в последните години: държавата придобива дял, за да разреши сериозен проблем, а след време продава инвестицията, като печалбата е за данъкоплатците. Този тип интервенции не се квалифицират като неправомерна държавна помощ. Добър пример са действията на американското правителство по време на кризата от 2008-2009 година. То капитализира редица банки в затруднение, а после на борсата продаде акциите си много успешно. Наскоро германското федерално правителство също оказа подобен вид помощ на "Луфтханза".
- Кой в края на краищата придоби “Виваком” след погрома над КТБ?
- Очевидният отговор е консорциум от инвеститори, водени от Спас Русев, с участието на ВТБ и нейните директори в България. Можем само да предполагаме за истинската конфигурация, но не е изключено контролът и основните ползи да са останали във ВТБ. Иначе е трудно да си обясним защо ВТБ предоставя финансирането, а печалбата отива за няколко свързани с нея лица без съответен опит и ресурси. Българската държава имаше възможност да изясни този въпрос докрай, но поне официално не прояви интерес.
- Разкажете накратко каква беше идеята Ви за “Виваком”, която лансирахте пред двама български премиери и президента Румен Радев през 2016-2017 година.
- Предложих експертно съдействие как държавата да поеме контрола над "Виваком" и след време да я продаде с печалба. Държавата заплати над 4 млрд. лева на депозантите на КТБ и следваше да си възстанови колкото може повече от тази сума. Очаквах, че властите се ръководят единствено от интересите на данъкоплатците. Обърнах се с официални писма към тогавашните премиери на България - Огнян Герджиков и Бойко Борисов, и към новоизбрания президент Румен Радев.
Нека се върнем към фактическата ситуация. КТБ преди затварянето ѝ е била краен бенефициарен собственик във Виваком с дял над 75%. Разбира се, не пряко, а чрез офшорни компании, но банката е финансирала придобиването на този дял. Следователно и масата на несъстоятелността има право да предяви претенции към собствеността на този дял.
Затварянето на КТБ през 2014 г. е формален повод за ВТБ да обяви, че сложните ѝ договорки с КТБ не се изпълняват. Така тя фактически поема контрола над този 75% дял. Никакъв спасителен план не е предложен от кредиторите, а това е обичайна практика преди обявяване в неплатежоспособност.
Държавата има силен инструментариум, за да обърне събитията в своя полза.Първо, като основен кредитор на КТБ. Второ, като телекомуникационен регулатор. Трето, чрез институциите за национална сигурност и правораздаването. За държавата е от основно значение кой владее единствения интегриран оператор в страната и тя има средства да контролира това.
Подходът, който аз предложих тогава, предвиждаше изпълнителната власт да поеме централна роля и да ръководи преструктурирането на собствеността на "Виваком". Правителството би осигурило защита на законните интереси на страните, като ВТБ щеше да получи дължимите ѝ лихви и главници, но не повече.Правата на миноритарните акционери също щяха да бъдат напълно защитени.Но стойността на мажоритарния дял от "Виваком" щеше да бъде съхранена и впоследствие реализирана с полза за данъкоплатеца.
- Каква експертиза имате и защо мислите, че идеята за “Виваком” можеше да се реализира?
- Аз съм инвестиционен банкер с над 25-годишен стаж с особен акцент върху т.н. развиващи се пазари. След кризата от 2008 г. се наложи да посветя много усилия и време за разрешаване на кризисни дефолтни ситуации в различни страни, като Индонезия, Русия, Бразилия, дори и в България с фалита на "Кремиковци". В повечето случаи външните кредитори бяха в състояние да си възстановят многомилионни потенциални загуби.
- Какви стъпки предприехте, за да запознаете управляващите със своя план?
- Писах писма и имах разговори с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. Опитах се по време на срещите си с тях да очертая една нова визия и подход за подобряване на инвестиционния климат в България.
- Какво Ви каза Борисов на срещата, която проведохте с него?
- Попита ме какво може да направи за мен. Аз му казах, че предлагам нов начин на мислене за решаване на инвестиционните проблеми в България. С това загубих неговото и без това кратко внимание.
- Имаше ли отговор от президента Румен Радев и от служебния премиер Огнян Герджиков на Вашите писма?
- Никакъв. Нямаше дори служебен отговор, удостоверяващ приемането на писмата, макар и да бяха надлежно входирани.
- Какво се случи след проведените срещи и писмата, които изпратихте?
- Процесът си продължи, явно както е бил замислен.
- Вие бяхте подложен на административен и юридически тормоз след лансирането на тази идея. Опишете механизма, по който се опитаха да се разправят с Вас.
- Съвсем скоро след срещите, за които стана дума, бях атакуван в жълти медии с най-различни обидни квалификации. След медийната канонада, като гръм от ясно небе бях обвинен от Специализираната прокуратура за членство в организирана престъпна група. Така и обаче не разбрах в какво точно съм обвинен.
Това не попречи да се ангажира цялата репресивна машина на държавата срещу мен – НАП, ДАНС, Спецпрокуратура, КПКОНПИ. До съд не се стигна, защото след изтичане на законовите срокове за следствие прокуратурата стигна до заключението, че няма престъпление и няма престъпна група. Този ужасен случай постави моята психика, родолюбие и инвестиции на огромно изпитание.
- Какво стана с “Виваком” и как компанията бе препродадена?
- През есента на 2015 г. ВТБ организира търг за продажба на мажоритарния дял от "Виваком". Доколкото знам условията на търга не дават възможност за нормален due diligence (детайлен анализ) на фирмата, съответно нито един сериозен инвеститор не взема участие. Консорциумът на Русев печели с цена от 330 млн. евро, като единственият друг участник в търга са магазините "Германос". Тази цена съответства на стойност от около 700 млн. евро за целия бизнес на "Виваком".Държавата и масата на несъстоятелността на КТБ тогава не получават никаква част от сумата, но 120 млн. евро са заделени за тази цел в специална сметка при ВТБ.
През 2019 г. ВТБ съобщи, че е наела инвестиционната банка Lazard да намери инвеститор за "Виваком". Според публикации в края на годината е постигната договорка с "Юнайтед Груп" за покупка на цялата компания при стойност от 1.2 млрд. евро. Това е забележителен резултат за консорциума, чиито акции във "Виваком" му носят около 400 млн. евро печалба за кратък период. Доколкото разбирам, основните условия за сделката, включително получаването на антимонополни одобрения, са вече изпълнени.
От цялата инвестиция на КТБ във "Виваком" във фонда за гарантиране на депозитите ще бъдат възстановени максимум 120 млн. евро, по-малко дори от главницата на инвестицията преди осем години. При грамотно управление на процеса, сумата можеше да бъде над четири пъти по-голяма. Всъщност, докато препродажбата на "Виваком" не приключи, държавата все още има полезни ходове, но е необходима визия и воля.
- В интервю за “Гласове” Цветан Василев каза, че КПКОНПИ през цялото време е играла ролята на заслон за сделката, такава каквато я знаем днес, и че Антикорупционната комисия всъщност е държала сериозните инвеститори далеч от “Виваком”. Съгласни ли сте с това твърдение?
- Като цяло с действията и бездействията си, властимащите улесниха обявените инвеститори да установят контрол над "Виваком" и така да приватизират потенциалните изгоди. За държавата остана малко.
- И накрая, два въпроса извън конкретната тема. Как виждате ситуацията днес? Какви са рисковете пред протестите и има ли шанс управляващата групировка на Борисов и Пеевски, които ползват главния прокурор Иван Гешев за бухалка, да бъде отстранена от власт?
- От позицията на външен наблюдател, какъвто се явявам, е лесно забележимо, че институционалната конструкция и функциониране на българската държава е в съответствие с манталитета, знанията и уменията на властимащите: клиентелизъм, ниски стандарти на управление, феодализиране на държавните дейности, примитивен консумеризъм като мотивация, липса на национално самочувствие и на визионерско лидерство.
- Какво трябва да направи президентът Румен Радев от тук нататък и какво можеше да направи преди тази криза?
- Поради особения конституционен статут на пряко избирана и индивидуализирана институция, президентът може и е длъжен да играе ролята на морален компас в институционален план. С правото си на обръщения и декларации към народа той има уникална възможност да прави обществено достояние недъзите на институционалната система и да посочва пътна карта за нейното еволюционно развитие. Той няма, както грешно се предполага, задължението да обединява нацията. Неговото задължение е да стимулира и координира обществения диалог във времена на институционална криза, така че да не се стига до извънпарламентарни форми на промяна. За съжаление, сега площадите кипят от недоволни протестиращи, а ясна пътна карта няма. Затова е важно в този критичен момент президентът да се прояви като лидер на промяната, така че тя да бъде позитивна, а не разрушителна.
--------------
Георги Василев е завършил Московския институт по международни отношения - МГИМО,
специалност Международно право, и Женевския институт по международни отношения,
специалност Международно финансово право.
Професионалната му банкова кариера започва през 1996 г., минавайки всички нива
до вицепрезидент и изпълнителен директор и старши партньор в групата
Credit Suisse.
Основател и съветник на два инвестиционни фонда, инвестиращи основно на пазарите на развиващите се страни.
От 2008 г. ръководи комитети на облигационери, търсещи възстановяване на техните
инвестиции в дефолтни ситуации като Bakrie Telecom, Индонезия; Global steel, България;
C.R.R., Русия; TGF, Бразилия. Докато съдебните дела по първия случай се водят все още в
Нюйоркски съд, другите случаи са приключили с успешно възстановяване на стотици милиони
долари инвестиции.
Владее свободно английски, френски, немски, руски. Посетил е с цел нови инвестиции или контрол над съществуващи над 80 страни на пет континента.
Пише на теми в областта на политическата философия, икономика и право. Основател на Философския клуб в България.
Колекционер на български художници, живели и творили извън България, като Жорж Папазов, Кристо.
Спомоществовател на млади и утвърдени български автори.
