Лятото на 2020 година в България се оказа „горещо“, не поради климатическите условия, а в резултат на екзогенни и донякъде ендогенни причини и процеси. В този кратък материал ще „сканираме“ ключовите от тях. На основата на направените изводи и заключения ще се опитаме да конструираме прогнози, като изхождаме от вероятността те да се реализират.

Глобалната обстановка и базовите тенденции

Глобалната обстановка Лято 2020 се характеризира с няколко базови тенденции, а именно:

Нарастване на кризисните явления в социално-икономически план. Тези кризисни явления се усилват от ситуацията с Ковид-19. Но Ковид-19, освен че изостря системната криза на неолибералния модел на функциониране на капитализма, служи и като димна завеса за същата тази криза. Целта на това „задимяване“ е преориентация на глобалното обществено мнение да търси причините на кризата не в неолибералната система, а в извънсистемни фактори, какъвто е Ковид-19;

Рязък скок на геополитическото напрежение в отношенията между основните геополитически сили – САЩ от една страна, КНР и РФ от друга. По отношение на КНР се провежда стратегия на „сдържане и натиск“ в геоикономически, технологически, информационно-психологически и прочее аспекти. Във връзка с Русия се осъществява продължение на оказалия се успешен спрямо СССР стратегически замисъл „Анаконда“. Звена в този замисъл за „удушване“ на РФ са спирането на „Северен поток-2“, както и на „Турски поток“ с неговите разклонения, икономическите санкциие, формирането на Люблинския триъгълник – Полша, Литва, Украйна, като сърце на конструкцията на „Триморието“ и редица други;

Горните процеси се развиват на фона на един вътрешнополитически конфликт с глобални измерения – този в САЩ между прогресистите – глобалисти от една страна и национал-консерваторите от друга. Зад всяко от тези две течения на истеблишмънта на САЩ стоят мощни капиталистически групировки с различаваща се ориентация. Първите се опират основно на най-едрата финансова олигархия и свързаната с нея „дълбока държава“. Вторите в определена степен имат зад гърба си развиващия се на вътрешна основа най-вече военно-промишлен капитал. Мнозина политически наблюдатели очакват, че развръзката на този конфликт ще дойде със завършването на президентските избори в късната есен на 2020 г. Но други анализатори прогнозират, че тези избори не само не ще доведат до развръзка, а точно обратното - ще доведат до нова и още по-радикална „завръзка“. Тук ще отбележим, че този вътрешнополитически конфликт на САЩ има своеобразно „двойно дъно“. Тъй като той създава ситуация, при която в редица политически елити се създават настроения да се чакат изборите в САЩ да тласнат съвременните „крехки баланси“ да тръгнат в една или друга посока, вместо да вършат работата, която са длъжни да правят;

Не може да не се отбележи и една друга глобална тенденция, която е свързана с ЕС. Днес в условията на изостряща се глобална криза, при която е ясно, че вече започна преразпределяне на активи от по-слабите и бедните към по-богатите и силните страни, кръгове и персони, се забелязват сигнали, ако не на центробежни тенденции, то поне на увеличаващо се дистанциране един от друг и от самата наддържавна реалност – ЕС, както и затваряне в „националната черупка“. Всичко това се среща, обаче, с активизация на дейността от страна на администрацията на ЕС на „уж укрепване“ на европейската солидарност с помощта на милиардите евро, които ще се „раздават“. Но това основно ще става не на база на някаква солидарна подкрепа, а на тривиално кредитиране...Дали подобни решения засилват „любовта“ към ЕС?

Глобалното лято 2020 и България

Навремето Димитър Благоев бе казал, че 2/3 от решенията, засягащи България не се вземат в София, а в столици извън София. Днес това съотношение вече е ¾, а възможно и 5/6. Но даже и с този остатъчен суверенитет може нещо да се направи за да „живне“ България и българският народ. Но всуе... Политическата, а и икономическата върхушка на страната ни действат по начин, който по времето на, казано по евроатлантически толерантно, „османско присъствие“, нашият велик поет и национал-революционер Христо Ботев изразява в стихотворението „Елегия“ с думите „... смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!“.

Но така или иначе всичко това ни настройва да мислим върху ключовите вътрешнополитически и социално-икономически процеси през призмата на тази изключително враждебна външна зависимост.

Но нека да видим в какво състояние влезе България в Горещото политическо лято на 2020 година:

Основното, с което може да характеризираме Родината ни е тежката социо-демографска катастрофа. По демографски показатели ние през последните две години се наредихме на първо място в света по загуба на човешки потенциал. Ситуацията в тази област е толкова отчайваща, че ако не се вземат веднага – тук и сега, някакви реални мерки за „замразяване“, а след това и „преобръщане“ на тази гибелна тенденция, скорошното „топене“ на българския народ ще доведе да бъдем вписани в съвсем недалечна перспектива в „Червената книга на изчезналите народи и държави“!!! За съжаление от никоя парламентарно представена партия не се чува ни вопъл, ни стон за опасността от такова небитие за България;

Несъмнено основните вътрешни причини за горното са във вярното следване на наложения неолиберален модел от управлявалите през последните 30 години политически върхушки. Тази компрадорска политика доведе до деградация на стопанската основа на страната, на образованието и на културата. Превръщането ни в периферийна неоколониална страна с ускоряваща се бедност, корупция и престъпност, със смачкан суверенитет резултира в споменатата по-горе социо-демографска катастрофа;

Безспорно външният фактор тук играеше и играе ключова роля за това жалко състояние. „Розовите балони“ и фанфарите, че сме „горд член на НАТО и ЕС“ служат като димна завеса за постепенното заличаване на най-старата страна в Европа запазила през вековете името си такова, с каквото е възникнала, страната-майка на славяно-православната кирилска цивилизация.

През призмата на горенаписаното нека да помислим за това какво става днес в

Горещото политическо лято 2020.

Горещото лято 2020 започна с протестите на 8 юли. Ако се съди по това, което пише в статията на български език в Уикипедия „Те/протестите- б.м. Н.С/ се противопоставят на разрастващата се мафиотизация и ширещата се корупция и беззаконие в управлението на страната. Повод за протестите дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната и съдебната власт. Протестиращите са основно млади хора и зад тях няма конкретна политическа партия. Макар да са критикувани, че нямат ясни искания и не могат да излъчат свое представителство, далечната цел на протестиращите е едно бъдещо управление и съдебна система, в които олигархът Делян Пеевски и почетният председател на ДПС – Ахмед Доган да нямат задкулисно решаващата роля.“/последно влизане 12.08.2020/. От себе си ще добавим, че основно искане на протестите е оставка на премиера Бойко Борисов и главиия прокурор Иван Гешев. Друго твърдение е, че протестите са започнали спонтанно;

За нас горенаписаното е вярно, но това не е цялата истина за Горещото политическо лято 2020. Не може да се отрича „разрастващата се мафиотизация и ширещата се корупция и беззаконие в управлението на страната“. Нещо повече, свидетели сме особени през последните месеци на скандали идващи по линия на премиера и ГЕРБ едва ли не ако не ежедневно, то почти всяка седмица. Всичко това създава хаос в държавата. Несъмнено това правителство и ГЕРБ трябва да си ходят независимо дали това ще стане чрз извънредни или чрез редовни избори. Но за съжаление цитираното и казаното дотук скрива някои най-най съществени обстоятелства;

Когато започнаха протестите единственото посолство, което излезе с позиция, бе това на САЩ, откъде се заяви за правото на хората да протестират. Този дипломатически език може определено да бъде изтълкуван като подкрепа за протеста. Защо САЩ се обявиха срещу своя „кучи син“?(смята се, че тези думи са казани от Ф.Д.Рузвелт по повод на никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса). В тази връзка ще кажем, че ние не знаем какви разговори и договорки е имал ББ с Ердоган или Путин, но така или иначе започна строителството на т.нар. „Балкански поток“ и даже се заговори за АЕЦ „Белене“. Дали именно това строителство не инициира спада на цената на газа с 42% ? Или че на нас ни се размина „бежанския поток“, който „регулировчикът“ Ердоган насочи към Гърция?

И тук идва най-важното - САЩ са твърдо против този поток. В този смисъл „нашият кучи син“ бе не просто търпян, но и поддържан, когато слушаше, когато плащаше милиарди за стари бараки. Но когато тръгна, поради една или друга не знайна за нас причина, да прави нещо, което макар и в минимална степен е срещу глобалните планове на Щатите, което, обаче, трябва да признаем, в някакъв смисъл отговаря на националния интерес, то той стана „черна овца“;

В крайна сметка виждаме как Горещото политическо лято 2020 по своята същност е не нещо друго, а част от чужда геополитическа стратегия на анакондата. Но едновремнно с това е американски проект за възраждане на „Новото дясно“ в България. При това проект, според който всякаква лява сила трябва да бъде максимално маргинализирана, т.е. да станем като Полша, където лявото е натикано в „миша дупка“. Да, на протестите присъстват различни хора, с различни възгледи, мотивирани са да участват по разни причини. Но едва ли някой се съмнява, че тези протести са доминирани от т.нар. „градски десни“;

В крайна сметка може да се прогнозира, че след като Бойко бъде свален, ще се сформира това ново дясно, което ще се „бетонира“ в Народното събрание чрез коалиция около „възродената градска десница“, части от ГЕРБ, както и шоумена Слави и сие, та даже и посредством едно „ново ДПС“. Все познати „муцуни“, които ще действат без Бойко по „бойковски“. И даже нещо повече. Във вътрешен план не са изключени нови „закони Панев“, лустрации и гонения по политико-идейни причини. Или най-малко демонизация на всичко, което е малко, даже и на пръст разстояние вляво от дясното.

А във външнополитически вероятността България да бъде включена в стратегията на анакондата, в проекта Триморие и т.н. е повече от висока при такава управляваща компания. А дали е изключена възможността да бъдат разположени ракетни системи у нас? И даже да се създадат хранилища за ядрените заряди, прехвърлени от турския Инджирлик? При което под знака на „подквасен патриотизъм“ ще се срещнем с най-отвратителна русофобия, при което не е изключено даже 3-ти март да бъде премахнат като национален празник...

Като извод ще подчертаем, че вероятността да се осъществи „Новият десен проект“ е изключително висока – над 70%. В дадения момент не се забелязва някаква що-годе политическа сила, която да спре този в момента вялотекущ, но все повече ускоряващ се процес.

В БСП днес има най-малко три течения или партии – проамериканска, начело с К.Нинова, прозападноевропейска и народно-социалистическа. Последната е най-малко организирана, без лидер, без ръководители. Това са онези редови членове и симпатизанти, които биха искали все пак тази партия да защитава интересите на трудовите хора....

В това си състояние БСП не е политически боец. И не е изключено при едни нови избори да остане даже не трета, а четвърта сила. Особено ако проамериканската партия продължи да „държи властта“.

Да, за съжаление Горещото политическо лято 2020 е най-вероятно да стане пир по време на чума, т.е. да донесе поредния жесток срив на България..., от който няма да има излизане.

Прогнозата ни е доста зловеща и песимистична. Носителите на лоши вести ги убиват, нали?!

Италианският комунист Антонио Грамши навремето създава формулата за „песимизма на разума и оптимизма на волята“. Нека написаното дотук да се разглежда като песимизъм на разума. А в един следващ материал ще поговорим и за оптимизма на волята!

Нако Стефанов