"Да се изсуши една сълза се изисква повече доблест, отколкото да се пролее море от кръв."
Джордж Гордън Байрон

Всеки, дори децата знаят, че народ без държава има, но държава без народ – не! Затова и държавата не е, както някой малоумник си въобразява – „това съм аз”.

Ако преди това е имало у някои колебание в оценката за днешното състояние на българското общество, след погрома на 2 септември 2020 г. на мирния протест на българските граждани и издевателствата над непредизвикали с каквито и да е свои действия насилие мнозина от тях, в т. ч. журналисти, чужди дипломати и др., гонени като дивеч поединично из столичния сумрак, пребивани и арестувани от действителни и предрешени в полицейски униформи глутници копои, всяко съмнение, че управлението на страната не е заграбено от най-дивашка хунта, настървена да управлява докато нейните криещи се из бърлогите си бъзливи изверги са живи, би трябвало да е отпаднало. В състояние на, макар необявено военно положение, българският народ бе нападнат не от външен враг, а от местна банда престъпници. Мрежата изобилства от публикации на многобройни видеоматериали от нощта на втори срещу трети септември, в които всеки не само в България, а и по света вижда безчинствата на самозабравилата се разпасана сган от катили. Процесът, ако не при установяване, за утвърждаването на всяка диктатура, както и премахването й протича в условия на гражданска война.

На война като на война!

Доколкото е невъзможно да бъде излекуван споменатият най-горе, поради което от такъв, още повече притиснат в безизходица могат да се очакват безброй пристъпи на лудостта му, а става дума за водене на битки в градски условия, ако не на всеки боец и съобразно ранга според чиновете на офицери, на изучавалите къде ли не, вкл. по MOUT (Military Operations on Urban Terrain) или MOBA (Military Operations in Built-Up Areas), DUCT (Dense Urban and Complex Terrain) и пр. военна наука генерали, би трябвало да е известна онази част от теорията, отнасяща се до тактиките на „уличен бой”. И понеже въпреки всичко протестиращите граждани не са тръгнали и не излизат в продължение вече на два месеца на война, а срещу тях са прилагани повече или по-малко адекватно подобни прийоми от завзелите ръководството на силовите структури на държавата бандити, демонстриращите заедно с народа открито недоволството си в противодействието срещу несъмнено насочения към закрепване освен противоконституционен и противонароден режим негови генерали би следвало да се погрижат за защитата му, както са се клели, прилагайки компетентно своите командирски качества на практика, вдъхновявайки се от стиховете:

Умрелите се будят – как да спя?

Пшеницата узря – как да не

жъна?

Тирани властват – как да ги

търпя?

Не спя – в постелята ми

сякаш тръни.

Тръба звучи в слуха ми всеки ден,

отеква в мойта гръд…

(19 юни 1823 г., остров Кефалоня,

на път за Месолонги, Дж. Г. Байрон)

Ченгетата, особено предрешените като такива без идентификационни номера, с татуировки и ако не със свастики накичени със заплашителни послания по униформите, макар въоръжени с недопустими от закона бойни средства, не са войска, която би могла да устои на каквато и да е армия, за които и еднократна контраофанзива би се свела до разгонването на тайфа хулигани, чийто бабаитлък е само като такава. Защото който и да е от тях не се бие в името на ценности и идеали, а единствено на своя и на онези, на които робуват и ги използват интерес за запазване на онова, което са откраднали и заграбили. Такава гмеж от разбойници е като псета и може да действа като организирана тълпа само доколкото има фигурант, не и който, а култа към когото колкото и да е жалък и нищожен смята достатъчен за доверяване и в чиято непогрешимост и безсмъртие вярва и се уповава като на фюрер. Но едва ли някой друг освен тях се съмнява, че сред действителните полицаи не са малко онези, макар в изпълнение на службата им изправяни и карани от шефове от „Щуцщафел” и „Geheime Staatspolizei”да застават, стоейки по цели денонощия като глупаци пред неизброимо повече протестиращи граждани, но и поругавани в тяхно присъствие от провокатори, организирани от същите тия шефове, които съзнават че не бранят институции, а отрепки, заради каквито не заслужават да търпят унижения. Вкл. с нелепи оправдания от т. нар. главен секретар на ведомството им за брутални изстъпления на техни действителни или не „колеги” с идиотски доводи за опипване по слабините, в защитата на каквито като уверение отправяйки и покани към държавния глава да ходи да преглежда, доколкото все пак е мъж, не анатомични органи и на друг пол освен тестисите на някои от тях. Какъвто и да е, никой не е лишен от способността да осъзнава оная характеристика от своята човешка същност, която се нарича достойнство.

За доблестните граждани, с увереност в победата:

Тя иде като нощ красива

със чисти звездни небеса.

В лика й лъч и мрак разкриват

най-нежните си чудеса;

не като ден лъчи разлива –

като предутринна роса.

Ако отнемем от лъчите,

ще се загуби чарът прост,

който изгрява във очите

изпод къдрици-абанос,

където често пъти скрит е

невинен порив, мил въпрос.

И кротки, но красноречиви

по устните и по челото

се гонят блясъците живи

на дух, отдаден на доброто,

на чувства и на ум, щастливи

в единството си с Естеството.

(1814, Дж. Г. Байрон)