Тази година се навършват 110 години от рождението на Тодор Живков, който е феномен в българската история със своята 33-годишна еднолична власт.

Живков е феномен и в световната история на XX век с продължителното си царуване, защото не са много генералните секретари на комунистически партии, властвали колкото него – по продължителна власт го надминават само албанският Енвер Ходжа, корейският Ким Ир Сен и Фидел Кастро.

Когато Живков беше свален от власт през 1989 г., беше омръзнал и опротивял, избухна всенародно веселие. Само няколко години по-късно на неговото управление започнаха да гледат с носталгия, поради болезнения и злополучен преход, при който последователно беше ликвидирано селското стопанство и повечето от предприятията от социализма. Останалите без работа над 1 млн. души тръгнаха да си търсят хляба по чужбина. До момента продължават да емигрират, общо българите зад граница преселили се трайно или временно надхвърлят 2 млн. или една четвърт от населението в края 1989 г.

Официални портрети на Тодор Живков от 60-те и от 80-те години.

В социалните мрежи припламват непрестанно спорове как беше при социализма, за едни той е изцяло положителен период, за други изцяло отрицателен. Някои приписват положителните страни на Живков, други твърдят, че те са постигнати въпреки него, а той си приписва всичко.

Факт е, че социализмът беше параван, зад който той беше изградил личната си власт. И в последната й година изрече на два пъти в речите си, че „социализъма е едно недоносче“, с което хвърли в смут всички, които са следвали 33 години неговите концепции и етапи на социализма.

Следващите редове описват някои от стълбовете и кръговете, върху които се крепи властта му и влиянието, което придобиват покрай него най-близките му.

…
Живков има около себе си различни кръгове от приближени, някои от които нямат общо с другите. Например кръгът в Политбюро представлява официалната власт. Състои се от внимателно подбирани и издигани от него членове през годините. Години наред те са му безрезервно верни, а накрая част от тях го притискат да се оттегли, когато настъпват историческите промени в Източна Европа.

Живков знае добре, че точно в Политбюро е реалната власт и точно оттам може да изскочи човек, който да го свали. Затова той периодично отстранява по някого от Политбюро, когато усети, че натрупва повече влияние в апарата на ЦК на БКП и правителството. Това е постоянна въртележка по върховете, която Живков поддържа 33 години подред. Например, така без обяснение е свален Митко Григоров, вторият човек в партийната йерархия в годините 1961-1966, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Без обяснение е освободен Борис Велчев през 1977 година, също член на Политбюро и завеждащ секретариата на ЦК (втори в йерархията). Без обяснение от Политбюро и ЦК са отстранени Александър Лилов (1983 г.) и Чудомир Александров (1988 г.). И на двамата в партийния апарат последователно започват да гледат като на хора, които ще наследят Живков на върха, и за двамата се говори, че той ги издига за това, после изведнъж без причина ги изхвърля от Политбюро. Това са примери само с потенциални заместници на Живков, а иначе въртележката от хора в Политбюро и ЦК е дълга за описване през годините. В онова време излиза виц – Тодор Живков върви и друса един чувал. Питали го какво прави, а той – „Реорганизация. Ако спра да друсам, мишките ще ми проядат чувала“.

Друг кръг извън Политбюро е кабинетът на Живков с неговите съветници (сега подобни политически кабинети имат повечето министри и премиерът). Кабинетът на Живков също има официален характер. Там е като лаборатория, която подготвя партийни решения, документи, речи, а те излизат от името на Живков. Съставен е от негови приближени, които поради всекидневните си контакти с Живков придобиват голямо влияние и власт. И там има негови фаворити и въртележка от хора. Дългогодишен шеф на кабинета е Милко Балев, когото смятат за сив кардинал на управлението.

Неформален кръг е ловната дружинка. С нея Живков освен че се забавлява, се съветва и споделя идеи с академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев, актьорът Стефан Гецов, генерал Христо Русков (т.нар. заешки генерал, председател на Българския ловно-рибарски съюз, приближен му от времето на партизанското движение), с писатели, от които постоянно присъствие е Георги Джагаров, Любомир Левчев и отделни писатели, канени понякога на един или друг лов, и др. Всички те, освен ловна дружинка, са и овластени с постове в Държавен съвет, ЦК на БКП, народни представители, на различни номенклатурни длъжности в йерархията на държавата.

Кръговете, с които се е оградил Живков във властта си, напомнят на голяма къща с много стаи, във всяка от която работят някакви хора, но нямат досег с хората от другите стаи, взаимно се ревнуват и подозират. От стая в стая влиза само Живков. Зад някои врати има само по един човек, който контактува само с него…

Има приближени на Живков доверени хора, извън всякакви кръгове, без никаква официална власт, но с огромно влияние.

Важна роля във властта на Живков играе неговата дългогодишна секретарка Ангелина Горинова, която според спомените на хора от висшия партиен ешелон има огромно влияние над него и минава за един от най-доверените му хора. Тя става секретарка на Живков през 1954 година. По късно се омъжва за служител в МВР, Иван Горинов, който се издига до генерал и зам.-началник на Първо главно управление на ДС 1975-1990 г.

Ангелина сътрудничи на Живков при подготовката на Априлския пленум 1956 година, на който Живков оглавява БКП. Тя е разказвала, че тогава само трима души в България знаели какво предстои – Живков, жена му Мара Малеева и тя самата. Горинова преписвала на машина доклада на Живков на Априлския пленум, който бил съгласуван със съветския посланик в София. Тя се гордеела, че не допуснали нищо да се разбере.

Като човек доверен на Живков и с постоянен контакт с него, тя също е имала огромна власт и към нея са се отнасяли със страхопочитание. Тя на практика е контролирала достъпа до Живков. Твърдят, че често вдигала дори „петолъчката” – тоест секретния телефон за връзка само между ограничен кръг хора от висшия ешелон на властта.

Друга облечена с власт жена, поради всекидневната си близост с Живков, е Ани Младенова, военизирана медицинска сестра, офицер от УБО (Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана, сега заменено от НСО, с увеличен състав).

Сестра Ани Младенова, една от най-близките на Тодор Живков, неотлъчно до него 17 години, дава показания като свидетел на процеса как му е кърпила чорапите. Снимка: Иван Григоров

Младенова става по-известна след 10 ноември, когато говори като свидетел в защита на Живков на процеса срещу него и се разприказва пред медиите. Непрекъснато цитират показанията й, как кърпила чорапите на Живков. Всъщност това е един единствен случай, за който тя разказва пред съда, посъветвана от адвокатката Рени Цанова. Сестра Ани Младенова няма никаква реална власт, но от нея се страхуват офицерите от охраната, дори шефовете на УБО. Допитват се до нея, а според някои тя дори кадрувала в службата, решавала кой да бъде издигнат или назначен да работи близо до Живков.

Младенова е тази, която дава всеки ден хапчетата на Живков, слага му и маха сутрин и вечер лещите на очите, вечеря с него, мери му кръвното и му бие инжекции, избира му бельо, дрехи, вратовръзки (в някои случаи съгласува с протокола с какво да го облече), работи като домашна прислужница и т. н. Толкова близък човек до върха на една тоталитарна държава с еднолична власт на свой ред придобива особено силна власт. Младенова е неотлъчно в резиденцията и съпровожда Живков при пътуванията му в продължение на 17 години.

През 1973 г. тя работи като медицинска сестра в Правителствена болница (днес болница „Лозенец”), откъдето я изпращат да бие инжекция на Живков, по-късно и да се грижи за него след операцията му на простата. Живков я предпочита пред другите сестри, и тя от болницата се пренася да работи в резиденцията, да има той непрекъснати медицински грижи и домашна помощница. УБО я военизира, Младенова отначало получава чин лейтенант, по-късно майор. Грижи се не само за Живков, а за цялото му семейство, което живее в резиденцията в Бояна с него, включително и за Людмила, за сина Владимир и внуците – от 1973 г. до 16 ноември 1989 г.

Последните години работи по 16 часа на ден, за да е неотлъчно до самотния вече Живков, който се е пренесъл в резиденцията в Банкя. Пенсионирана е от службата на 48 години, седмица след 10 ноември, като една от най-близките в обкръжението му.

Ани Младенова се е ползвала с голямо доверие, свидетел е на интимни разговори, знае тайни и въпреки нейни изказвания пред медиите, тя разкрива много малко от онова, което знае – само за всекидневието на Живков и битовизми от аскетичния му живот.

Сред най-големите довереници на Живков са зам.-министърът на МВР ген. Мирчо Спасов (1957-1973) и кметът на Правец от 1968 до 1990 г. – Валентин Златев-баща.

Иван Бакалов, vestnik.bg
…
От подготвената за печат книга „Тодор Живков: анатомия на властта, разкази на участници и потърпевши”