Докато Израел успя да ваксинира половината от населението си, тук всяка ваксина я посрещаме с брифинги и фанфари. Бавната имунизация и бързото разпространение на нови щамове ни изправя пред лош сценарий. Включително политически
Ако слушаме само премиера, без да ползваме други източници на информация, България се справя „най-добре с пандемията“.
Най-добре!
Ако това наистина е така, въпреки подплатените с данни съмнения, правителството ще си припише всички успехи преди изборите и ще чака резултатите в урните.
Ако не е така, пак е лесно. Отговорността ще бъде прехвърлена на други и на друго – на здравните власти, на британския щам, на производителите, на европейските институции, на квотите, на гражданите, които не спазват мерките и които вярват в конспиративни теории, отказвайки твърдо да се ваксинират.
През кошмарния ноември страната ни постави рекорд по смъртност в Европа. Челното място в антикласацията очевидно стресна правителството, така че то взе някакви адекватни решения за ограничителни мерки, пренебрегвайки собствените си клетви че няма да затвяраме и ще останем най-либерални в цяла Европа.
Ръстът спря, воят ни линейките позаглъхна, хората се поуспокоиха и заредени с позитивни очаквания за предстоящата ваксинация посрещнаха новата година.
Още първия месец на тази година обаче отново отчетохме антирекорд – последни сме по ваксинация в Европейския съюз и докато Израел към днешна дата е имунизирал половината си население, тук продължаваме да посрещаме всяка пратка с брифинги, включвания на живо и фанфари.
Проблемът с недостига и съкратените количества, растящото недоверие към националните правителство и към Брюксел се разпространиха в цяла Европа. Всички европейски страни се сблъскват с разочарованието на гражданите. То е породено главно от разминаването между големите обещания на лидерите, че ваксините бързо ще надвият пандемията и ще ни върнат познатия комфорт, и реалните резултати.
Да, във всички европейски страни има проблеми с ваксините и все пак статистиката е безмилостна – от всички България е на опашката, въпреки оптимизма на властта. Оптимизъм, който е с много неясен произход.
Ускорението на ваксинацията стана основна политическа цел на европейския елит. Да повторим – политическа.
Преди седмица Ангела Меркел за пореден път пое цялата отговорност за случващото се в Германия и за решенията на федерално ниво. Меркел бе и остана локомотивът, който „дърпа“ премиерите на федералните провинции, които не са толкова силно мотивирани да въвеждат ограничения. Тя е политикът, който предлага по-строгите мерки, тя се осмели да говори и за пълен локдаун, за да се избегна колапсът на здравната система.
В България политическо лидерство, види се, няма. Ролята на лошите е поверена на НОЩ и на здравните власти. Нещо повече – управляващите им прехвърлят отговорността за всичко, което се случва, а то, безспорно, не и никак приятно. Никой в XXI век не приема на драго сърце налаганите ограничения за движение, пътуване, липса на работа.
Паралелно с изказванията на Меркел нашият социален министър Деница Сачева заяви, че решенията за отваряне и затваряне на сектори не били политически, а здравни. „Слушаме Щаба и здравните експерти“, рапортува тя.
И още някои сравнения.
В началото на декември планът за ваксинация на властите в Берлин бе разграфен до минути. Изчислено бе, че процедурата отнема 70 минути – влизане в кабинета, сваляне на горните дрехи, сядане на стола – четири минути. Самата ваксинация – две минути. Обличане – четири минути. Оставане в чакалнята под лекарско наблюдение – 30 минути. Останалото време бе предвидено за оформяне на документацията. Планът предвиждаше преустройството на огромни обекти във ваксинационни центрове – стадион, две летища, ледена пързалка.
У нас всичко легна на плещите на личните лекари, които ще носят пълната отговорност, вкючително и за ефекта от поставените ваксини. За разлика от редица други държави България, която заложи изключително много на ваксината на АстраЗенека, ще я прилага и на хора над 55 години. Без милионите дози, които сме поръчали от компанията, масовата ваксинация у нас на този етап няма как да се реализира.
Има и друго – когато дойде заветният момент за масовата ваксинация, джипитата само това ли ще правят? Какво се случва с другите им пациенти, които също имат нужда от лекарска помощ?
Сравнението на икономическите и социални мерки в България и в Германия също не е в наша полза. На фирмите, които регистрират спад на оборота с повече от 30%, се отпуска безвъзмездна помощ за покриване на разходи като наем, електоренергия и други фиксирани задължения. Самонаетите, които получиха 5000 евро еднократна помощ, също имат право да се възползват от този инструмент.
През 2020-а семействата получиха по 300 евро бонус за всяко дете, на 3 февруари бе решено да получат по още 150 евро на дете. Еднократната сума ще се даде и на регистрирани в бюрата по труда. Изброенето тук е само малка част от всички мерки, които са в помощ на бизнеса, на затворените кафенета и ресторанти, на културата и др.
България не е богата Германия и плащанията на Борисов не се отличават с щедростта на Меркел.
Може би точно затова ограниченията са лабилни и помпат нагоре кривата, която показва заболеваемостта и смъртните случаи.
Като теглим чертата, лидерство няма, достатъчно ваксини няма, организация няма, а управлението на коронакризата е в хаотичен порядък, въпреки уверенията на правителството от лятото, че нямало да подават оставка, за да се справят с нея.
Най-важното срещу социалните и икономическите трусове е бързата и масова ваксинация. Уви, високите нива на недоверие обаче (64% не одобряват работата на правителството) саботират до голяма степен и тази възможност.
Въртим се в омагьосан кръг.
Като виждат, че правителството се тутка, гражданите стават още по-скептични към нуждата да се ваксинират максимален брой хора, за да се отворят икономиката, живота, социалните контакти.
Бавната ваксинация, масовото недоверие и новите щамове (британският е вече тук) ни изправят пред негативни сценарии.
За лош късмет на управляващите те могат да са и политически.
При ръст на заразените, провал на ваксинацията, ограничения, страх и стрес избирателната активност на 4 април едва ли ще бъде много висока.
В паралелната държава всичко тече по мед и масло, но се гласува в реалната.
Ниска избирателна активност, под 3 милиона, ще постави под въпрос представителността на резултатите, независимо коя политическа сила ще получи първия мандат. Оттук до нови брожения и недоволство ни дели много малка стъпка.
Въпреки опитите на властта да преопакова решенията си като здравни, е ясно, че те са политически. Всичко е политика. Впрочем, в условията на пандемия държави като Русия и Китай правят изключителни (гео)политически ходове, като разпространяват влиянието си чрез разробатените от тях ваксини.
Ако имаше начини за дистанционно гласуване, лошият сценарий можеше да бъде избегнат. Но и тук управляващите се заинатиха, като се оправдаха с Венецианската комисия.
За да се преодотвратяват крайно негативните развои на всяка криза, най-добре е да се действа проактивно и навреме.
Най-добре!
